Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светла Стайкова:

Пандемията ще остави трайни последици у най-малките и тийнейджърите

В училищата има свръхсензитивност към мерките и коронавируса

Светла Стайкова
Снимка: Личен архив

„Последните изследвания сочат, че за периода от началото на пандемията досега има увеличение на случаите на търсене на психологическа помощ от родители за децата им заради трудности в поведението им“, каза пред БНР Светла Стайкова, клиничен психолог в Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ , УМБАЛ „Александровска“:
„Това си го обясняваме с факта, че родителят е свикнал да контактува с малкото дете в една по-отворена среда, навън, а се наложи месеци наред деца и родители да бъдат заедно затворени на едно място. Друго проучваане сочи, че се регистрира позитивно повлияване на тревожността у децата в периода на карантина с предлагане на онлайн занимания, насочени към изкуство, хумор, забавления, за да се създава конструктивна нагласа към ограниченията“, поясни психологът.

Най-трайни последици пандемията ще остави у децата от 0 до 4-5 години и у тези между 12 и 18 години, акцентира Светла Стайкова и поясни:

„Децата са най-уязвимата група от населението. Има няколко фактора от ключово значение в развитието им – едно от тях е възрастта на детето. Две са критичните възрасти – това е ранното детство от 0 до 5 години, когато вредните ефекти могат да повлияят върху психичното и физическото му здраве, а знаем как кризата и пандемията се отрази на някои от семействата. Другата критична възраст е 12-18 години, когато децата искат да станат самостоятелни и да имат по-силни връзки със другите, а карантината точно това им отне.“

Психологът обърна внимание, че другите два фактора от значение за последиците от пандемията са зависимостта на детето от родителите си и силната връзка, която детето има с близките си. Ако тази връзка е силна, то няма да бъде затруднено.

„Продуктивният подход за поднасяне на информацията за мерките в тази епидемия е да се казва истината, но по разбираем и достъпен начин. И рисковете да се представят не като негативни последици, а като позитивен подход, който ще ти помага и ще пази и теб, и останалите. Но информацията, която се подава към децата за всичко това, трябва да бъде уеднаквена от институциите у нас, да няма разминаване при нея. Иначе това ще ги обърка и те няма да знаят какво да предприемат", съветва специалистът.

На въпрос как да се подходи сега, когато ученици попадат в ситуация, в която съученик може да се почувства зле в клас, психологът посочва, че действително се наблюдава една свръхсензитивност към това:

„И на детето се гледа като на потенциална заплахаотделяме го, вместо да му отделим внимание и грижа. Гледаме на него като на врагА може точно сега да извлечем позитивите от ситуацията и да обясним на децата, че трябва да се държат с емпатия към другия, че това, което се случва, не зависи от него…Ако им покажем как да се държат в такъв момент с конструктивни модели – няма да има такава стигма. Но стигмите идват от възрастните.“

Психологът посочи, че при деца с астма, с проблеми, свързани със сензорни нарушения или деца със специални образователни последици, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ препоръчва адаптиране на изискванията към противоепидемичните мерки, особено носенето на маски.

„Има деца със слухови проблеми, деца от чуждоезикова среда и учител с маска няма да може да им предаде материала", изтъква специалистът.

Освен клиничен психолог, Светла Стайкова е и главен асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология в Медицинския Факултет, МУ - София.

Още по темата в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17