Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дроздстой Стоянов:

Системна реформа в психиатричната помощ не е правена от времето на комунизма

Готов е проектът за Национална стратегия за психичното здраве

Акад. проф. Дроздстой Стоянов
Снимка: БГНЕС

Дългоочакваният проект на Национална стратегия за психично здраве вече е публикуван за обществено обсъждане. Документът има амбицията да предложи визия за следващите 10 години – до 2030 г.

Предвижда се разкриването на центрове за психично здраве в областните градове, в които такива липсват, както и отваряне на клиника за лечение на хранителни разстройства в София. Замислено е разкриване на клиники по детско-юношеска психиатрия към университетски болници в Плевен, Пловдив и Стара Загора. Като проблем се очертава затрудненият достъп до спешни психиатрични услуги. Стратегията съдържа оценка на потребностите на населението и на функционирането на различните служби.

Системна реформа не е правена от времето на комунистическия режим, коментира пред БНР акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, бивш национален консултант по психиатрия. Той е член на работната група, изготвила документа.

Козметични реформи в стил – дай да съкратим тук 50 легла и да пуснем пациентите на улицата, са правени през 90-те години и последствията от тях са повече от катастрофални“.

В момента поради липса на нормативна база лечението на пациентите е фрагментирано до невероятна степен. Липсва приемственост между клиничната и стационарна форма на обслужване и извънболнично лечение, а във всеки от тези сегменти се наливат някакви средства, посочи Стоянов в предаването „Хоризонт до обед“. По думите му сега стационарните услуги са изпратени „в горите тилилейски“.

Акад. Стоянов даде примери с неоправдано тежките ремонти на остарелия сграден фонд в болничното лечение и огромните суми, които се дават за скъпоструващи антипсихотици в извънболничната помощ. На този фон Здравната каса финансира с 5 лева антикризисната интервенция, осъществявана от психолози и психиатри, допълни той. Според Дроздстой Стоянов е налице огромна пропаст в преценката на значението и ролята на различните технологии, използвани за овладяване на психиатрични кризи.

Като рискове пред стратегията Стоянов открои както политическата нестабилност, така и липсата на единство и разногласията по някои проблеми в професионалното съсловие, които могат да имат подривен ефект.

„И тези проблеми са свързани с най-важните, опорни точки на стратегията, подлежащи на осъществяване след първата година“.

Работещите в системата имат разнопосочни интереси, много от тях са възрастни – преобладаващата част от персонала е над 55-годишна възраст и в този момент не са заинтересувани от промяна в статуквото, отбеляза Стоянов.

За реализиране на стратегията за психично здраве е необходим дългосрочен политически ангажимент, категоричен е специалистът. 

Интервюто с Дроздстой Стоянов можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването се задълбочават

Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването в редица общини на страната се задълбочават.  Очното в Шумен - пред закриване Пример за тежката ситуация е очното отделение на многопрофилната болница за активно лечение в Шумен. Заради хроничния кадрови дефицит то е пред закриване. В момента отделението се обслужва от 2 лекарки, които са..

публикувано на 22.02.24 в 11:27

Критичен недостиг на кръв в страната. Броят на кръводарителите намалява драстично

Районният център по трансфузионна хематология в Плевен има спешна нужда от кръводарители. Броят на кръводарителите намалява драстично навсякъде. "Няма кръв. Болници, които се откриват, искат да получават клинични пътеки, ресурс от Здравната каса. Обаче кръводарителите са 170 000 (за цялата страна – бел. ред.). Не можем да ги..

публикувано на 22.02.24 в 09:10
Йоаким Каламарис

Проф. Йоаким Каламарис: Ако не бяхме аз и съдия Цариградска, едва ли щяхме да говорим за конкретни имена, свързани с Нотариуса

Ако не бяхме ние и съдия Цариградска, едва ли щяхме да говорим за конкретни имена, свързани с Мартин Божанов - Нотариуса . Това заяви пред БНР проф. Йоаким Каламарис, икономист и бизнесмен, един от потърпевшите от машината за натиск.  Разкритията около схемата за изнудвания на убития Мартин Божанов – Нотариуса продължават. Вече има две комисии –..

публикувано на 21.02.24 в 13:55

Обучават учители как да работят с изкуствен интелект

Тази седмица във Варна учители и директори ще се обучават как да работят с изкуствен интелект и ще дискутират подготовката на училищния екип за работа по СТЕМ във връзка с предстоящото изграждане на СТЕМ център във всяко училище в страната.  "Не е важно дали технологията ни харесва или не. Технологията я има и тя навлиза много бързо. Учителите..

публикувано на 21.02.24 в 10:09

Ще постигне ли обратен ефект отпадането на студентските такси? Опасенията на ректорите и бизнеса

Съветът на ректорите излезе със специално становище по темата.  Има много въпросителни, на които трябва да се даде отговор. За тази година има финансиране, но за следващите не сме убедени, че има. Трябва някой да финансира това . Тази позиция изрази пред БНР акад. Христо Белоев, заместник-председател на Съвета на ректорите и бивш ректор..

публикувано на 20.02.24 в 11:29
Димитър Маргаритов

Димитър Маргаритов: Бездействието на институциите позволи на мобилните оператори да вдигнат цените с около 10% през 2023-та

Колективният иск може да има успех и да даде резултат, стига да се подходи към предявяването на такъв иск професионално, а не с фойерверки и големи кашони . Това заяви пред БНР Димитър Маргаритов, бивш председател на Комисията за защита на потребителите и бивш заместник-министър на икономиката, по повод колективните искове, внесени в съда..

публикувано на 20.02.24 в 08:17

Йонка Бакърджиева: Испанските туристи възприемат България като Индия и Непал, но за Европа

Последните години със сигурност има засилен интерес на испански туристи към България като дестинация . Ръстът им се е увеличил с над 10%.  Това каза в интервю пред БНР Йонка Бакърджиева, член на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.  Последните 2 години има засилване на испанските туристи – над 10%. Търсят..

публикувано на 19.02.24 в 12:19