Сечта в Странджа неведнъж е поставяна на фокус от граждани, които в притихналата планина чуват само шума на резачки и от такива, които по безлюдните пътища виждат само камиони, натоварени с дървесина.
Неведнъж темата е поставяна на дневен ред, провокирана именно от тези гледки на камиони, натоварени с дървен материал, заминаващи или към пристанище в Бургас, или към близкото дървопреработвателно предприятие. Именно тези превозни средства и този бизнес носят само негативи на нашата община, в която не влиза и стотинка от дейностите, посочва кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Сечта е узаконена, но е безогледна, казва той. Тези камиони рушат нашите пътища, затова поставих срок пред директорите на горските стопанства, пояснява той:
„Сложил съм знаци на всички общински пътища - това са отбивките за Бръшлян, Заберново, Калово. На всички общински пътища - знак до 15 тона и така ще спрат да минават ТИР-ове с дървесина, защото аз разбирам това, че тези ТИР-ове носят дърва над 40 тона и смачкват пътищата, които трябва да се ползват от жителите на тая община. Те, така или иначе, са малко и искаме да привлечем други. Е, как да привлечем да дойдат, когато нямаме пътища и не може ние да ги правим. Миналата година дадохме 50 000 лева за ремонт, за да направим пътя до Църногорово, до всички тракийски култови гробници, за да може да се ходи спокойно, а само след няколко месеца този път беше разсипан и беше разсипан точно от тези коли“, коментира кметът.
След Нова година забраните ще действат, казва Янчев.
От Югоизточното държавно горско предприятие поясниха, че не са запознати с този ултиматум, но ще търсят някакво решение, съвместно с фирмите, които добиват, ако бъде въведена забраната. Това коментира заместник-директорът Станимир Сотиров. Горските служители преценяват на място кубатурата, която е натоварена, но нямат техника да изчислят теглото на дървесината. А относно изсичането на планината, Сотиров е категоричен, че у нас се добива по-малко, отколкото се възстановява гората. 25 000 кубика, например, са разрешени за добив в горското стопанство в Звездец за тази година, а 20 000 кубика - в Кости.
„Специално в тези две горски стопанства се разчита на естественото възстановяване на гората. Така е в цяла Странджа. По принцип се извеждат такива системи от сечи в Странджа, които да подпомогнат естественото възстановяване. Никъде не се секат на голо, с изключение на пожарища, но Странджа е защитена донякъде, рядко са пожарите там“, казва Сотиров.
Нарушения в горите има, но не всичко, което виждат хората е нарушение. Това е мнението на Владимир Димитров, лесовъд, бивш директор на ПП „Странджа“ и председател на туристическото сдружение „Зелена Странджа“. Хората виждат камионите с дървесина, но те идват от една голяма територия, където 80% от планината е гора, казва той. Но посочва друг проблем:
„Изсичането на едрата дървесина, за която от години няма пазар, но тя планово се изсича и остава да гние на временните складове в гората. Такива случаи има много, ние се натъкваме непрекъснато на трупи, дебели стебла, вековни дървета. Изсича се, продава се по-тънката дървесина, едрата дървесина остава, изгнива. Всъщност, това е най-ценният ресурс, който не бива така да се похабява“, казва Димитров.
В Странджа не се случва нищо фрапиращо в тази посока, добавя Владимир Димитров, просто най-често се сече там, където е достъпно и затова прави впечатление на хората. Но алармира, че трябва да се има предвид влиянието на вредителя дъбова коритуха и лесоустройствените планове да бъдат променени спрямо него.
Нарушения при дърводобива в Странджа има, но те са единични, коментират от държавното предприятие. А проблемите в горите са други и често извън нашето полезрение. Остава да видим дали камионите ще продължат да рушат инфраструктурата в една от най-бедните общини у нас или в Малко Търново ще успеят да решат този въпрос.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
На вчерашната виртуална среща на световните лидери от "Коалицията на желаещите“, посветена на бъдещето на Украйна, чийто домакин беше британският премиер Киър Стармър, е бил обсъден план за мироопазващи сили от над 10 000 войници, съобщи "Сънди таймс“, позовавайки се на високопоставени правителствени източници. Неделното издание съобщи, че..
В болница в Солун пристигнаха тежко пострадали от пожара в дискотека в Кочани. Гърция е в готовност да окаже всякаква помощ на правителството в Скопие. 7-дневен траур за жертвите от Кочани е обявен в Северна Македония В многопрофиланата болница "Папаниколау“ в Солун пристигнаха три линейки с пострадали в инцидента от дискотеката "Пулс“..
Министърът на здравеопазването на Северна Македония Арбен Таравари заяви, че пострадалите в пожара в Кочани, приети за лечение в здравни заведения, са в общо добро състояние. Над 50 са жертвите на пожара в РСМ Таравари посочи, че след първите осем се очаква още шестима пациенти да бъдат изпратени в България: "В България са изпратени 8 пациенти,..
Избирателната активност в община Две могили, област Русе, към 17:30 часа е 38,51 процента. Гласували са 2576 души от общо 6689 с право на вот. Това съобщи за БТА председателят на Общинската избирателна комисия (ОИК) Анелия Петрова. Избирателната активност в община Две могили към 12:30 часа е 24,43% Тя обясни, че активността е по-ниска..
Военният самолет "Спартан“ транспортира 8 от пострадалите при пожара в увеселително заведение в град Кочани, Република Северна Македония. "Спартан" ще транспортира към български болници петима пострадали при пожара в Кочани Петима души от транспортираните са тежко пострадали, на апаратна вентилация и още трима, които не се нуждаят от такава...
Министерството на външните работи на Република България съобщава, че към момента няма данни за пострадали български граждани при трагичния инцидент в град Кочани, Република Северна Македония, при който загинаха десетки млади хора, а много други бяха ранени. Трагедията в Кочани: 59 жертви и 155 пострадали Българското посолство в Скопие е..
Може да говорим за опити за прекратяване на огъня, но със сигурност – не за край на войната . Това мнение изрази пред БНР Весела Чернева,..
В тази среда на разграждане на държавността Конституционният съд се оказа един от малкото стожери на самата държавност . Българското задкулисие не..
Дано целта на мнозина не е била да делигитимират КС преди неговото произнасяне. Това заяви пред БНР проф. Янаки Стоилов, конституционен съдия,..