Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петър Ганев: Бюджет 2021 - големи харчове, никаква реформа

Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки е заложено само за 2021 г.

Петър Ганев
Снимка: БГНЕС

В някои от големите харчове в бюджета за 2021 година не се вижда никаква реформа, а социален елемент, но изкривен през политически възгледи и програмиТова заяви пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

„Вдигаме минималната пенсия с 50 лева, а срещу това не стои абсолютно никаква реформа. Нито сме ограничили ранното пенсиониране, нито е преизчислен моделът, по който се смятат пенсиите, нито сме уредили втората пенсия как се изплаща. Стъпки за реформа няма, но има повече разходи“, даде пример той.

Ако гледаме на макро ниво, за догодина залагаме ръст 10% на приходите, това означава, че залагаме да няма нова карантина, коментира Петър Ганев в предаването „Преди всички".

„Отново разписваме бюджет, в който имаме дефицит от 5 милиарда лева и приемаме, че няма да има нова карантина. Рискът, големият е – какво става, ако има нова вълна на  социални ограничения, и в Европа, и у нас, съответно тези приходи не успеят да се изпълнят, тъй като отново сме затворени за известен период. Тогава какво става с дефицита? Той би отишъл неудържим.“

„Отново имаме ревизия на тазгодишния бюджет. Това и преди се е случвало – като се внася бюджетът за следващата година, да се ревизира и текущият, като дефицитът скача от 3.5 милиарда на над 5 милиарда за тази година или около 5“, допълни Ганев.

През септември един от въпросите беше как ще постигнем тези 3.5 милиарда до края на годината, отбеляза още Петър Ганев. „По всичко личи, че правителството не само ще ги достигне, ще опита да достигне и до 5 милиарда. Очевидно това ще стане през доста капиталови разходи, което и в предни години сме го виждали – в края на годината се сключват договори за една или друга отсечка на магистрала. Иначе просто няма как да стигнем до тези 5 милиарда дефицит.“

Остава неяснота как точно и защо концентрираме такъв огромен разход в края на годината, при положение, че пандемията, най-тежкият й удар беше през март и април, началото на май, подчерта икономистът.

Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки – тоест всяко дете да получи такива, е предвидено само за 2021 година, а от 2022 година ще го има. Опитът показва, че това е абсолютно невъзможно. 

Няма как през 2021-а да дадем пари на всички деца, след което политически на около над 700 000 деца да им отнемем детските през 2022-а. Нали си представяте политически веднъж като си дал, колко трудно после взимаш обратно“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.

Детските надбавки са един от примерите за безкрайно лошо направена политика, смята петър Ганев. „Вместо да фокусираме там, където има бедност, където има проблем, в опит да дадем на всички, всъщност даваме по толкова малко, че ефект няма. И вместо да концентрираме, ние продължаваме да разширяваме.“

Харченето винаги е повече, когато предстоят избори, но дори в тази обстановка може да се направи разграничение между малко по-смислени политики и такива, при които по-скоро повдигаш вежди и не виждаш дългосрочния смисъл в тях, обобщи Петър Ганев.

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17