Срещата от Берлинския процес в София завърши с две декларации

Срещата на върха на страните по Берлинския процес завърши с подписването на две декларации за Общ регионален пазар и за Зелен дневен ред. Събитието беше последното от календара на първото по рода си съвместно председателство на процеса - на България и на Република Северна Македония.

Премиерите на България и на Северна Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев са съдомакини на срещата от т.нар. Берлински процес. Това е заключителното събитие от съвместното председателство на София и Скопие и се провежда на фона на заплахата на България да наложи вето на преговорите за членство на Северна Македония.

Зоран Заев пристигна в София за срещата на върха начело на делегация, която включва вицепремиерите Фатмир Битики и Никола Димитров, както и външния министър Буяр Османи.

Чрез видеоконферентна връзка в заседанието участваха още канцлерът на Германия Ангела Меркел, еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи, върховният представител на Евросъюза по външната политика Жозеп Борел, лидерите на страните от Западните Балкани.

"За региона трябва да кажа - трябва да се разбирате помежду си. Не забравяйте това!"

С тези думи германският канцлер Ангела Меркел се обърна към премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов в края на срещата на върха по Берлинския процес в София. Подписаната онлайн от лидерите на държавите от Западните Балкани декларация за създаване на Общ регионален пазар цели да приближи страните до общия европейски пазар и да свърже икономиките чрез свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Премиерът Бойко Борисов заяви, че това ще спре хората от Балканите да търсят бъдеще в чужбина.

"Да не забравяме, че Западните Балкани заедно представляват пазар за около 20 милиона души. Това ще даде перспективи и на младите хора, които към днешна дата емигрират с бързи темпове и ще се потърси адекватен отговор на демографската криза".

С декларацията за Зелен дневен ред страните от западните Балкани се ангажират да постигнат целите на европейската Зелена сделка. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев очерта другите инициативи, които бяха обсъдени в рамките на срещата на върха.

Във форума участие взеха и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон. 

Срещата на върха е седмата от създаването на формата Берлински процес през 2014 година, но за първи път в историята има съвместно домакинство между държава-членка на Евросъюза и държава от Западните Балкани .

Разговорите се провеждат, след като в петък България обяви, че не може да подкрепи преговорната рамка с Република Северна Македония за ЕС.

Остава въпросът дали е възможен пробив в разговорите между София и Скопие преди 17 ноември, когато се провежда Съветът „Общи въпроси“, на който страната ни трябва да обяви дали налага вето.

На срещата на външните министри вчера Екатерина Захариева заяви, че добросъвестното прилагане на договора за добросъседство ще отвори пътя на Република Северна Македония към Европа, а Буяр Османи подчерта, че всички са наясно колко е важно както за Скопие, така и за София и Брюксел, в този момент да бъде постигнат консенсус.

Настоящата видеосреща на върха в София надгражда постигнатото в рамките на предишните шест срещи на този формат (в Берлин, Виена, Париж, Триест, Лондон и Познан) и утвърждава ролята на  Берлинския процес като значим фактор за оптимизиране на регионалното сътрудничество, в светлината на европейската перспектива на страните от региона.

В рамките на съвместното домакинство  на България и Република Северна Македония през 2020 година като основен приоритет се открои подобряването на свързаността във всички аспекти: транспортна, енергийна, цифрова; свързаност между хората, сближаване на младите хора, включително чрез образование.

Свързаността е от ключово значение за региона, тъй като чрез нея той може да стане по-силен и по-конкурентоспособен, особено като се има предвид, че регионът представлява пазар от около 20 млн. души.

Нов елемент на настоящото съдомакинство на Берлинския процес е анонсираният от Европейската комисия „Зелен дневен ред“ за Западните Балкани като част от „Зелената сделка за Европа“, както и новото направление – регионалното сътрудничество в сферата на здравеопазването.