Проф. Плъмър: Азиатско-тихоокеанското търговско споразумение е сигнал към ЕС и САЩ

Китай подписа най-голямото споразумение за свободна търговия в света с 14 азиатско-тихоокеански държави. След осем години преговори подписването стана факт по време на виртуална церемония. Така в Азия и Пасифика се оформи най-големият търговски блок, който обхваща над два милиарда души и една трета от глобалната икономическа продукция. Благодарение на него се намаляват мита, а търговията между 15-те партньорски държави ще се води по общи правила. Две ключови отсъствия има в това мащабно споразумение - на Съединените щати и на Индия.

Колко важно е „Регионално всеобхватно икономическо партньорство“, както е пълното име на споразумението и какъв сигнал изпраща на Запад - това са само част от темите, които коментира специално за „Събота 150” професор Майкъл Плъмър, експерт по международни отношения в европейското поделение на университета „Джонс Хопкинс”. Плъмър е експерт с дългогодишен опит в различни престижни организации, включително и тази за икономическо сътрудничество и развитие. Пред БНР професор Плъмър бе категоричен, че подписването на споразумението точно в този момент е ключово за цялата глобална търговия и сигурен сигнал за Джо Байдън да не се занимава единствено с вътрешнополитически дела, когато влезе в Белия дом през януари:

"Мисля, че споразумението има възможност да се превърне във фактора, който ще промени играта. Глобалната търговска система се намира в много труден период. Световната търговска организация практически е блокирана, тъй като апелативният й орган не работи. Знаете, че в него няма достатъчно съдии. Освен това търговските потоци са сериозно ударени не само от пандемията, но от преди това. През 2019 година световната търговия леко се забавя, което е много различно състояние от преди десет години, когато търговията имаше двуцифрен ръст. По някакъв начин споразумението не е много амбициозно, но от друга страна то покрива 90 % от митата. Заради това мисля, че то е важна стъпка напред, особено ако се вземе под внимание и кои държави влизат в него. Ако го сравним с европейската икономическа интеграция, тя се осъществява между западни партньори, които имат сравнително еднакво развитие и културни разбирания. Азиатско - тихоокеанското споразумение обединява цял микрокосмос. Част от него са държавите с втората и третата по големина икономики в света, но и много страни със средни показатели. Много голямо е разнообразието от историческо и културно развитие между отделните държави. Всичко това прави подписването на споразумението много голям успех, тъй като в основата му е многонационалността".

Значим ли е фактът, че това споразумение, водено основно от Китай, се подписва именно в този момент - в навечерието на промяната в Белия дом във Вашингтон?

"Трябва да се върнем малко назад към историята на това споразумение. Преди него съществуваше Транс-тихоокеанското споразумение, което също беше много мащабно и бе водено от Съединените щати. То бе изключително амбициозно и се считаше за златен стандарт в споразуменията на 21-ви век. Китай беше много нервен заради това споразумение и беше много трудно Пекин да бъде убеден, че това не е някаква теория на конспирацията, за да бъде потиснат. Китай не участваше в това водено от Вашингтон споразумение, въпреки че потенциално имаше шанс да се присъедини. В същото време те вече бяха започнали няколко инициативи, с които да задълбочат сътрудничеството в Азия и то най-вече в Източна Азия. Така се роди и Азиатско - тихоокеанското споразумение, което не е задължително водено от Китай. Все пак имаме и Япония, а допреди време и Индия. Това споразумение и водено от идеята за интеграцията в Азия. Ще го видите и ако се върнете в оригиналните документи, с които бе поставено началото на това споразумение. Това е начинание, родено от Азия, но да - Китай държи много силна карта в него".

Наистина ли това е „победа на мултилатерализма и свободната и честна търговия”, както го нарече китайският премиер Ли Къцян?

"Това е спорно твърдение, тъй като точно в този момент много държави отправят сериозни критики към китайската търговска политика. Сред тях са Съединените щати, Европейският съюз, дори Индия. Все пак не може просто да твърдиш, че подкрепяш наднационалната честна търговия, но в същото време да не водиш прозрачна политика, когато говорим за технологично развитие или вътрешната уредба на държавата ти да е „капитализъм, ръководен от партийната върхушка”. В такъв случай, това са празни приказки. За Китай е изключително важно да прави стъпки в онази посока, в която вървят всички, вместо само да твърди, че крачи редом с останалите. За да убеди останалите в искреността си, Китай трябва да се присъедини към новото Транс-тихоокеанско споразумение. Знаете, че то е без Съединените щати, защото президентът Доналд Тръмп извади САЩ и от него, а останалите държави се прегрупираха. Това е много по-сложно споразумение, в неговите клаузи има заложени задължения, които - ако Китай изпълни, би отговорил на множеството критики от останалите държави и най-вече от Вашингтон и Брюксел".

Азиатско - тихоокеанското споразумение може ли да се разчете като сигнал към Брюксел и Вашингтон, особено към Джо Байдън?

"Това е много силен вик, зов за събуждане, че е необходима бърза промяна. През последните четири години, откакто Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от Транс-тихоокеанското споразумение, Вашингтон е все по-малко ангажиран с Азия и с наднационалните инициативи. Европа е много по-предвидлива и за този период има няколко важни инициативи, сред които споразумението с Япония, както и с Южна Корея и Сингапур. Посланието към администрацията на Байдън е, че трябва да има преосмисляне на позицията на Съединените щати за процесите в Азия и Пасифика. Не е задължително да има абсолютно връщане към позициите на Барак Обама, но със сигурност в тази посока. Между другото, Байдън адвокатстваше на Транс-тихоокеанското споразумение. Световната търговия не се намира там, където беше преди четири години. Ако Съединените щати се присъединят отново, това ще бъде огромна крачка - не само от гледна точка на регионалното споразумение, но и за световната мултинационална търговия".

Повечето анализатори обаче смятат, че Байдън първо ще се концентрира върху справянето с пандемията в Съединените щати, а след това ще излезе сериозно на международната сцена. Също така често застъпвано мнение е, че Байдън ще смени стила на преговори с Китай, но не и същината на исканията.

"Китай не е държава, която би позволила да й се налага диктат отвън. Това е втората икономика в света и аз мисля, че заплахите изобщо не биха сработили толкова добре, колкото сътрудничеството и общите цели. Китай е изразявал притесненията, които американците и от двата политически спектъра имат. Заради това съм убеден, че съвместната работа може да се случи и тя би дала много по-добър резултат от заплахите. Разбира се, трябва да е ясно какви ще бъдат последиците, ако ангажиментите не бъдат спазени. Много е важно обаче това да не се използва за вътрешнополитически цели, както се случваше досега, защото това сериозно уврежда стратегическите и икономическите интереси на Китай".

Едно ключово отсъствие има от Азиатско-тихоокеанското споразумение. Индия се отказа от участие в него преди година. Каква е причината и какво трябва да се случи, за да се върне обратно на масата за преговори?

"Отчасти причината е в останалите участници в споразумението, тъй като Индия има търговски дефицит с всички тях, особено с Китай. Там говорим за 51% търговски дефицит. Честно казано, за икономистите двустранният търговски дефицит не е от сериозно значение, защото е важен показателят на мултинационално ниво. От политическа гледна точка обаче това има значение. Индия се страхува да отвори границите си за свободна търговия с Китай, защото се страхува от фабриките зад граница и евтиното производство, което може да направи дъмпинг на собствените ѝ стоки. И накрая, знаете, че отношенията между Индия и Китай се влошиха изключително заради военните действия по границата. Сантиментът и в двете държави е много сериозен, така че аз не очаквам Индия да се присъедини към споразумението скоро".