Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Започна национално проучване за достъпна среда в университетите

Снимка: Божидар Янев, БНР

Националното представителство на студентските съвети започна инициатива под надслов „Достъпна среда за всеки студент”. Целта е да се събере информация от цялата страна за достъпността на университетските бази, общежития и спортни комплекси за студенти, докторанти и специализанти със специфични двигателни нужди, с нарушени зрителни, говорни или слухови способности.

Идеята е информацията да дойде от три места – от ректорите, от самите студенти (предстои да бъде пусната анкета) и от управителите на социално-битовото обслужване на студентската инфраструктура. 

Планира се проучването да продължи до февруари или март догодина. Подробната информация от висшите училища за цялата страна ще се обобщи в обширен доклад, който ще бъде адресиран до институциите.

Снимка: БГНЕС

Сигналите за недостъпна среда не са много на брой, но дори да няма сигнали, този проблем битува в нашето общество от дълго време, мотивира инициативата Лидия Даскалова, заместник-председател на Студентските съвети.

Проучването ще покаже от какъв финансов ресурс имат нужда университетите, за да изградят необходимите съоръжения за студентите със специални потребности.

За момента са получени 15 отговора.

Имаме един единствен отговор за университет, който е изцяло пригоден. Масово липсват съоръжения за хора със зрителни потребности, липсват брайлови карти. На места са осигурени рампи“, поясни Лидия Даскалова в предаването „Хоризонт до обед“. Да се изгради стая на хора с двигателни увреждания например е скъпо, дава пример тя.

От данните до момента става ясно, че на по-малките университети им трябват поне 200 хиляди лева, за по-големите тези суми надхвърлят половин милион лева.

Петьо Илиев учи счетоводство в УНСС. Той е с детска церебрална парализа. В по-голямата си част университетът е пригоден, но има и труднодостъпни зали, разказа той пред БНР. В неговото общежитие има няколко стаи, пригодени за инвалидни колички.

„Но доколкото знам, тези стаи са само в този блок и само в този университет“. 

Снимка: БГНЕС

Трудностите започват с излизането от общежитието. За да стигнеш от А до точка Б непрекъснато трябва да има човек, на когото да разчиташ да ти помага в придвижването, уточни той.

Илиев даде пример с поставена рампа, която по документи е факт, но сам човек в инвалидна количка не може да я използва и отново се налага да търси помощ от другиго.

Виктор Асенов е незрящ. Завършил е социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Когато е бил студент, е предлагал да се направят подобрения в средата и са били поставени брайлови табели до вратите. За поставяне на рампи тогава не е имало възможност.

Ако има рампи, те са направени така, че са доста стръмни, наклонът е твърде голям, обясни Асенов за някои от рампите, които са правени отдавна.

Случва се така, че софтуер, избран от университетите или държавата, не е достъпен за незрящи лица, алармира още Виктор Асенов и даде пример с платформата MS Teams в сегашните условия на дистанционно обучение.

„Всеки търси решение на своя проблем“, обобщи той. 

Трите мнения по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16