Програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР честват 50-годишен юбилей, който ще бъде отбелязан с подкаст и дигитална фотоизложба.
„Хоризонт“ посреща годишнината си с нови сигнали, а „Христо Ботев“ планира за нея поредица от празнични предавания.
„Аз от детството си спомням онзи сигнал, който ни будеше всяка сутрин, кукуригаше петелът“, спомня си той.
„Сбъдна се моя мечта – моя музика да се изпълнява от толкова голям оркестър“, отбеляза композиторът по повод работата му със Симфоничния оркестър на БНР върху новата музикална визия.
Вече пет десетилетия програма „Хоризонт“ е безспорен лидер в българския радиоефир - с новините на всеки кръгъл час, актуалните коментарни блокови предавания и богатата си музикална фонотека.
Носещата конструкция на "Хоризонт" остават новините на всеки кръгъл час, с репортерите и кореспондентите в цялата страна и в различни части на света.
Променящите се новинарски сигнали се превръщат в звукови емблеми на „Хоризонт“.
Завинаги в радиопаметта ще останат емблематичните предавания "Разговор с вас", "Хоризонт за вас", "Неделя 150".
Най-дългогодишното музикално предаване остава "Пулсиращи ноти" и споменът за емблемата Тома Спространов.
"Хоризонт" звучи денонощно, като има и друга емблема - предаването "Нощен Хоризонт", което съществува и до днес благодарение на автора на идеята професор Веселин Димитров.
От началото на 90-те години на XX век "глухите" следобедните часове на програма „Хоризонт“ се превръщат в едно от най-слушаното радиовреме с предаването "12+3".
През тези 5 десетилетия програмата преминава през различни етапи на развитие, но едно нещо е постоянно - новините на кръгъл час. Информационните емисии, като гръбнак на програмата, също са се променяли звуково и съдържателно. Някои моменти от историята им, започвайки с времето на социализма, събра Константин Мравов. А гласовете в този осведомителен бюлетин са на емблематични новинари - Еди Емирян, Чавдар Стефанов, Величко Конакчиев и Диана Иванова.
„Много хубави неща съм чувал и много поучителни от това радио. В делник и празник помага на мен и на моето семейство, винаги сме били информирани за новостите около нас“, отбелязва Георги Начов и пожелава на БНР здраве и здрав екип.
Счетоводителят Петър Георгиев споделя, че слуша „Хоризонт“ всеки ден между 5 и 7 часа. Той определя „Хоризонт“ като най-стойностната радиостанция. На фона на всестранната дигитализация Петър не вярва популярността на радиото като медия да намалее и подчертава, че то все още е живо.
За 50 години от своето създаване информационната програма „Хоризонт“ на Националното радио изминава дълъг технологичен път в развиването и подобряването на звукозаписа, за да предостави както най-бързата информация, така и звукова картина на събитията с най-добро качество. Десетки хиляди са лентите, съхранили гласовете, разказващи историята на България в Архивния фонд на БНР. Какъв е пътят на записите от магнетофонната лента до цифровизацията.
За своите 85 години радиото винаги се е стремяло да използва най-новите технологии звукозаписа. А когато става въпрос за информационната програма на БНР – „Хоризонт“ -технологиите гарантират и бързината за предаване на важните събития, каза инж. Стоян Стоянов, ръководител на дирекция „Цифровизация“ в БНР.
Днес репортерските диктофони се събират в шепата на ръката, а записът и монтажът могат изцяло да се извършват и чрез мобилен телефон. Когато в началото на 70-те години на миналия век обаче тръгва програма „Хоризонт“, да си репортер в радиото изисква и известна физическа подготовка, тъй като техниката, с която се правят записите на магнетофонни ленти тежи няколко килограма.
Години наред преди да се премине към дигитален запис, монтажът става на магнетофони. Работи се прав, без компютър и екран, на който звукорежисьорът да следи графиката на записа. Монтира се изцяло по слух, а компромис с качеството не се допуска, разказа Ваня Василева, дългогодишен звукорежисьор в „Хоризонт“. При някои определени записи обаче, нямаш право на грешка в монтажа, разказа още Василева и даде пример с 40 минутната реч на Тодор Живков за откриването на НДК и 12-тия конгрес на БКП през 1981 г. Монтажът трае повече от 2 часа и се прави от трима души.
Лентите със записите от подобни събития се съхраняват в Архивния фонд на БНР, а броят им е десетки хиляди. Всички те се намират в лентохранилището на Радиото в Боровец. Силвия Емирян е бивш директор на Архивния фонд, част от който е Златният фонд на БНР, който събира звуковата памет на България. Броят на лентите, съхранявани в Златния фонд е около 11 000, а магнетофонната лента си остава най-качественият носител за съхранение на ценните записи.
Един по един лентовите записи преминават в цифров вид, обясни инж. Стоян Стоянов, а целта е богатството на архивите да бъде съхранено за поколенията.
"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ". Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..
Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
За периода 2021-2023 г. БДЖ отчита 23% ръст на разходите. От 2012 г. до 2024-та пък има едва 1,8% ръст в цената на билетите . Това обясни..
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..