Експерти: Туитър и Фейсбук имат право да блокират профилите на Тръмп

Близо 89 милиона последователи има Тръмп в Туитър. След атаката на Капитолия профилите на президента на Съединените щати Доналд Тръмп в редица социални медии бяха блокирани. Отнетата му свобода на изразяване Twitter, Facebook и компания определят като "отговорно поведение", но по-критично настроените провиждат в това решение опит да спасят бизнес модела си. "Дигиталната олигархия е опасност за демокрацията", заяви френският министър на икономиката Брюно Льо Мер. За руския опозиционер Алексей Навални забраната на Тръмп в Туитър e "неприемлива цензура". По-умерените в реакциите си припомнят, че "дълбоката рана на нерегулираните социални мрежи този път е прокървила по-обилно, отколкото сме свикнали".

Трима експерти коментираха това в предаването „Събота 150”. Сандра Матц от Колумбийския университет от години изучава потребителското поведение в социалните мрежи и тяхната сила като мощно рекламно оръжие. Брус Фрийд е президент на Центъра за политическа отчетност, чиято централа се намира в близост до административните сгради в Капитолия. Хенсън Хосейн - специалист по политическа комуникация във Вашингтон. 

Правилно ли бе решението за блокиране на профилите на Доналд Тръмп?

"Решението да забранят профила на президента на Съединените щати беше правилно от юридическа гледна точка, тъй като се позоваха на условията за използване на платформите безплатно, с които всички ние се съгласяваме, за да получим достъп. Това е нещо като договор и една от клазуите в него е, че не може да провокираш насилие с комуникацията през тези платформи. Те са убедени, че Тръмп е нарушил правилата многократно, така че имат напълно правдив аргумент да постъпят по този начин.

Но по-голямото притеснение е, че той е публична фигура. Дори и информацията, която публикува, да не е напълно вярна, тя все пак е много важна. Тези компании са много мощни и не са чак толкова много. Тогава възниква въпросът имат ли право просто така да блокират основния комуникационен канал, който е част от целия демократичен дискурс в държава като Съединените щати?".

Въпросът на Хенсън Хосейн, съосновател на програмата за комуникационни лидерство в Университета във Вашингтон и автор на редица успешни стратегии, идва с уточнението, че Тръмп направи революция в политическата комуникация. Нещо, с което безспорно е съгласна и Сандра Матц от Колумбийския университет, автор на редица изследвания за потребителското поведение в интернет и специално - в социалните мрежи:

"Фантастично решение от страна на Туитър, последвано и от други социални мрежи, да блокират акаунта на Тръмп, чрез който той призовава за насилие. Мисля, че е изключително важно решение, защото ние знаем колко много последователи има той и колко силно е влиянието му сред тях. Именно те след това разпространяват неговото послание. Но моментът е деликатен, защото балансът между свободата на словото и прекратяване на комуникация, която призовава към насилие, е сложен. Убедена съм, че блокирането на профила му бе правилно решение.

Мисля, че свободното слово спира в момента, в който започва да наранява други хора. Правото да се изразяваме свободно никога не е било безгранично. Ние например ограничаваме езика на омразата. Понякога дори избягваме определени думи или изрази, защото обиждат определени хора. В случая с Тръмп вече говорим за насилие. Ако се върнем към конституционните ни права, в текстовете никъде не е посочено, че не могат да бъдат поставени граници. Това бе случаят, когато те са прекрачени, защото бе отправено оскърбително послание не само към един човек, а към цялата нация", коментира Матц, но не изяснява въпросът - това ли бе правилният момент за забрана на акаунтите на Доналд Тръмп, тъй като обвиненията в призив към насилие се срещат и през годините назад. Отговорът на Хенсън Хосейн е положителен:

"Предупредиха го няколко пъти, започнаха да слагат предупреждения под някои от неговите туитове, че може да са „дезинформация” или „неверни твърдения”. Освен това той и в миналото е използвал тази платформа за послания, които много хора определят като призиви към насилие. Мисля, че тези компании са склонни да поддържат свободата на словото, защото това е от полза за бизнеса им. Но в същото време те се страхуват. Страхуват се от президента на Съединените щати, от неговите привърженици, и от това, че могат да бъдат обвинени, че са настроени срещу консервативното мислене. Затова те се пазеха от прибързани действия. И сега нещата се стекоха по най-добрия начин за тях - отвори им се възможност да блокират Тръмп в същата седмица, в която републиканците загубиха мнозинството си в Конгреса и се случи насилието".

С помощта на социалните медии:

"Точно така, именно тези платформи бяха използвани, за да се организират тези събития. Няма как социалните медии да бъдат обвинявани. Подобни неща ще се случват и в бъдеще. Голямата разлика е, че това няма да се случи през Фейсбук и Туитър, а през по-малко популярни платформи. Няма как да се ограничи всяко организиране на насилствени прояви, със сигурност ще бъдем свидетели на такива и в бъдеще, но се надявам да не бъдат в толкова голям мащаб", коментира Хосейн, а Сандра Матц връща лентата назад във времето, като припомня, че и други масови събития са организирани в социалните мрежи, а в западния свят на тях се гледа по-скоро с добро око:

"В някаква степен дори е забавно, ако помислим по какъв начин се демократизира информацията, достъпа до новини, и споделянето им, както и собствените мисли и чувства или просто какво ни вълнува в даден момент. Всъщност, именно тази комуникация може да има изумителни последици. Спомнете си Арабската пролет като социално движение.

Същият феномен, но в неговата много негативна страна, може да видим при Тръмп. Той наистина беше първият, който използва социалните медии толкова активно. Проблемът тук е, че социалните медии са „пристрастени” към силно емоционални и морализиращи послания, но и към негативното. Помислете си само за постовете на вашите приятели - позитивните неща като вкусния им обяд, приятната ваканция или красиво кученце, което са видели, не се разпространяват толкова много, колкото негативно съдържание, което поставя морални въпроси. В този случай това се превръща в една много опасна платформа".

Защото не всички осъзнават, че свободата на словото идва и с отговорността, която носим за думите си. В този капан ли попадна Тръмп?

"Това е много добър въпрос, но и много труден. Ние първо трябва да помислим върху това какво е съдържанието, върху което искаме да наложим забрана, и кои са хората, които го отправят и срещу които ще бъде насочена рестрикцията. Вторият много важен въпрос е как е направена тази рестрикция. Тръмп е много известна личност. Всички държат постовете му под око, но той не е единственият, който използва език на омразата в социалните мрежи. Няма как да бъдат направени рестрикции автоматично. Казусът е много сложен".

Казус, който изисква сериозна регулация, за която Сандра Матц има първоначална идея - по подобие на Уикипедия, където множество редактори могат да създават съдържание и към тях има изискване за източници и проверимост на информацията, решението какво трябва да съществува или не като публикация от индивидуален потребител да бъде оставено на мнозинството. Матц го оприличава на „краудсорсинг” - процесът, в който много хора допринасят с ресурс за някаква кауза - обикновено с финансиране, но в случая на дигиталната енциклопедия - със знания, времето и труда си:

"Не знам как ще прозвучи, но от известно време мисля върху въпроса за регулацията на принципа на краудсорсинга или както набираме средства за дадена компания или инициатива. В случая колективното мнение и усещане ще бъде водещото при това да се решава кое е истина или лъжа, коя публикация е смущаваща или нараняваща достойнството. Разбира се, че винаги ще има хора, които няма да се съгласят - например позиционираните в крайно ляво или крайно дясно, но ако мнозинството покаже, че съдържанието на определена публикация ги смущава и може да бъде нараняващо или дори опасно, то тогава достъпът до нея да бъде спиран".

Лесно е да се каже, почти невъзможно да се осъществи, признава и самата Матц, според която - когато говорим за политически призиви, винаги трябва да имаме едно наум и за донорите на кампаниите, но първо да се върнем към темата за личната комуникация през социалната мрежа с лидерите:

"От една страна всеки е по-близо до политиците. Всеки от тях поства нещо в социалните мрежи и ние го виждаме директно - например Тръмп публикува нещо в Туитър и ако го следваме, веднага разбираме за неговата публикация. Ние вече нямаме нужда да гледаме новини, за да разберем какво се случва и да си съставим мнение. Това е начинът, по който разсъждават много хора. Привържениците стават много лоялни, защото чувстват лична връзка с политиците.

Другото много важно нещо е персонализираната реклама. Това не означава, че кандидатът за даден пост или определен политик прави някаква публикация, но партиите използват социалните платформи, за да достигнат до определени хора. Голямата опасност с персоналните реклами идва от това, че ние не виждаме онова, което другите виждат в профилите си. Всичко е на тъмно. Аз нямам представа какво виждате вие, когато следвате даден профил, както и вие не може да предположите какво виждам аз. Ние вече не споделяме една и съща реалност".

И не само политическата реклама се прокрадва между множеството съобщения в социалните мрежи. Комерсиалната също. Ето защо няма експерт по комуникация, който да не е впечатлен от факта, че редица мощни бизнеси отказаха финансиране за политически кампании, а много от бизнес партньорите на Тръмп го изоставиха. Брус Фрийд дълги години се занимава с бизнес лобиране в най-висшите среди на американската политика, в момента е президент на Центъра за политическа отчетност:

"Те предприеха това действие, защото атаката срещу Капитолия беше драматично събитие тук. То наистина разтърси нашата политическа система и аз съм убеден, че това ще е едно от онези събития, които имат потенциал да я променят. Компаниите просто не искат да бъдат асоциирани с това, а в същото време редица конгресмени и сенатори от републиканците открито подкрепиха протеста. Те си позволиха и определени квалификации за новоизбрания президент Байдън. Бизнесът иска да стои колкото се може по-далеч от това.

Прекъсването е временно, големият въпрос е колко ще продължи. Дали ще трае до есента, или ще бъде завинаги, което би било огромна промяна. Известно време компаниите няма да бъдат търсени за финансиране на политически кампании, но късната есен на тази година може отново да получат обаждане. Знаете, че тук изборният процес е много сериозен и непрекъснато някъде има кампании, дори и на локално ниво. Нужда от политическо финансиране ще се появи. Въпросът е дали компаниите ще откликнат или ще се въздържат", коментира Фрийд и обърна внимание на смисъла на финансирането на политическите кампании:

"Компаниите осигуряват финансиране, за да получават достъп и да изграждат връзки. Има и други много специфични причини - да бъдат предпазени от определени събития или да получат необходимата подкрепа. Всъщност, бизнесът винаги си има извинение - например, къде се намират производствените бази или къде основно са служителите му. Сега обаче ситуацията е различна и въпросът е каква е цената. От гледна точка на риск мениджмънта това е много сложен въпрос, защото тези компании могат да понесат ответния удар на своите клиенти".

И от своите служители, допълни Фрийд, като даде пример с част от технологичните гиганти. Според експерта именно там високоплатените специалисти имат свои възгледи, които сериозно се разграничават от призивите за насилие, което е много важна причина компаниите да откажат известно време или дори завинаги да се обвързват с конкретен политик или дори политическа сила. И все пак - да не забравяме комерсиалното - сигурността е ключово послание, към което се обърна една от големите платформи за временно наемане на жилища:

"Те обявиха, че няма да допуснат наемане на жилища през платформата им по време на церемонията по встъпването в длъжност на новия президент във Вашингтон. Изключително важно е посланието им, както и фактът, че го правят именно през социалните мрежи. Въпреки това ние продължаваме да говорим за голяма компания, чиято основен интерес е комерсиалният".

Какво следва - това е въпросът, който затруднява най-много и тримата анализатори. Политическата комуникация през социалните мрежи ще продължи, но ще бъде ли този случай забравен и какво ще последва? А дали соченият с пръст днес, няма да бъде победител утре или след няколко години благодарение именно на силата на интернет платформите?