Изложба на най-интересните археологически находки през 2020 г. в НИМ

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Светослава Кузманова с доц. Бони Петрунова в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Националния исторически музей беше открита изложба с най-интересните археологически находки по време на 22 експедиции през изминалата година. Изложбата е наречена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020“, а ценностите могат да се видят в залата за временни експозиции. Едни от най-интересните находки са от средновековната българска столица Калиакра, каза в интервю за „Хоризонт“ директора на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова: 

„Проучвайки един средновековен некропол от втората половина на XIV в., попаднах на едно неочаквано погребение за нас – на млада девойка, около 14-годишна, с богати дарове, с изключително скъпо облекло е била облечена при погребението, от което облекло се намериха тъканите и те се изследват в момента. Предположихме, че става въпрос за т.нар. погребение сватба, при което сгодената девойка не е могла да встъпи в брак и е погребана като булка, за да се демонстрира нейният статут в отвъдния свят, както са вярвали тогава хората. За първи път ще го покажем и поне досега точно такова погребение не сме откривали“. 

За четвърта поредна година доц. Петрунова, дългогодишен ръководител на проучванията на Национален археологически резерват „Калиакра“, представя изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във вътрешния град на Калиакра. „Златният сектор“, както го нарича доц. Петрунова, е дал изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.

След откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше намерено съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под нивото на съкровището, бяха разчистени богати гробове от 14-и век, с великолепни дарове, между които - златен пръстен от известния „Калоянов тип“, принадлежащ на Георги - наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през 14-и век).

През 2020 г. са открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи изработени от скъпи платове. Това е рядко срещания погребален обред "Сватба-погребение", при които сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Представена е и възстановка на ритуалното погребение, както и малка амфора тип Spatheion (Спатейон) с произход от Северна Африка.

Друг акцент в изложбата са амфоровидни съдове - погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, до видинското село Балей. Некрополът е на селище от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е обитавано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат възможност да видят артефакти, които разкриват бита на древно земеделско население от поречието на река Дунав. И през 2020 г. са открити голямо количество движими културни ценности, представящи почти всички археологически и исторически периоди от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости, столици и селища. 

Интервюто на Светослава Кузманова с доц. Бони Петрунова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.