Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Нашествие от мисии за изследване на Марс

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.

снимка: ЕПА/БГНЕС

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозен интерес към машинния вот у нас

ЦИК трябва до утре да обяви имената на всичките 240 новоизбрани народни представители. Днес изтича срокът, в който избраните в два района трябва да заявят коя листа желаят да представляват. Ако не направят това, Комисията обявява депутата за избран в първия район, в който се е регистрирал за участие в изборите.  Всеки четвърти гласувал на..

публикувано на 10.04.21 в 13:43
Председателят на ЕС Шарл Мишел, президентът на Турция Реджеп Ердоган и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на разговорите в Анкара - 6 април 2021

"Дивангейт", разнопосочни послания за ваксините и други събития от седмицата

Отминава поредната седмица от „интересните времена“, надминали филми и романи. При пълната карантина във Франция полиция и разследващи журналисти насочиха сили към онези, които си позволяват „пир по време на чума“. „Салонът ми е празен, а преди нямах свободни часове. Този вирус ни разори. Ако все пак успеят до лятото да ваксинират..

публикувано на 10.04.21 в 10:01
Ангел Джамбазки

ВМРО иска касиране на вота в Турция

ВМРО иска касиране на вота в Турция заради множество сигнали за нарушения, които наблюдателите на партията са установили. Заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки заяви, че във всичките 35 секции в южната ни съседка наблюдателите са ставали свидетели на нарушения.  Това оспорване на изборния резултат няма да промени този на..

обновено на 09.04.21 в 14:37
Новата пленарна зала в бившия Партиен дом

Проф. Красимир Калинов: Разпределението на мандатите на национално ниво е честно и ясно

" Методът на най-големия остатък, т.нар. Хеър-Ниймайер, изобщо не е виновен за диспропорциите, защото те възникват още в самото начало, когато се определят и се фиксират мандатите по райони ". Това коментира пред БНР математикът проф. Красимир Калинов, бивш член на ЦИК. Той обясни, че това е така, защото мандатите се определят на базата на..

публикувано на 09.04.21 в 13:00
Теодор Славев

Теодор Славев: Слави Трифонов най-вероятно ще върне мандата още в деня на връчването му

„Това,  което предизвиква вниманието, е мълчанието на партията на Слави Трифонов , защото от „Има такъв народ“ зависи дали ще има предсрочни избори, или ще се състави някаква дори и временна формация“, коментира ситуацията след изборите на 4 април политологът Теодор Славев в „Преди всички“. При условие, че никой не иска да подкрепи..

публикувано на 09.04.21 в 08:33

Браншът с призив за спасяване на летния туристически сезон

Туристическият бранш по българското Черноморие ще изпрати писмо с призив за спасяването на летния туристически сезон до министерството на туризма и премиера Борисов. В него са поставени 6 приоритета. Междувременно от бранша алармират за масови анулирания на румънски фирми за Великденските празници и отмяна на полети за месеците..

публикувано на 08.04.21 в 11:12
Д-р Катя Михайлова

Доц. Катя Михайлова: Музиката спечели вота, защото хората гласуват емоционално

„Повече от половината българи не отидоха до урните“, посочи пред БНР доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС „Икономическа социология“, представител на ГИСДИ. „Вече има една много специфична група от хора, които не подкрепят никого и тези , които  практически отиват до урните и казват много ясно: „Не подкрепям никого“ , това е и моята..

публикувано на 08.04.21 в 08:52