Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нашествие от мисии за изследване на Марс

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космическата сонда „Амал“ (Надежда) от Обединените арабски емирства навлезе в орбитата на Марс. Още два безпилотни космически апарата - на САЩ и на Китай, се очаква да достигнат до Марс в близките дни, като китайската сонда „Тянвън 1“ би трябвало да навлезе в орбитата на Марс днес. И трите мисии започнаха през юли. 

„Очакваме три мисии до Марс сега – арабска, китайска и американска. На всеки 18 до 24 месеца Земята и Марс застават в такива позиции, че пътуванията се съкращават с два месеца, от 9 на 7 месеца, и така пътуванията стават по-евтини, затова сега има едновременно три мисии“, посочи в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН. 

Сондата „Амал“ има за цел да предостави пълната картина на марсианската атмосфера, а "Тянвън 1“ ще изследва също атмосферата, като ще остане известно време там. Европейският съюз готви нова мисия – „ ЕкзоМарс 2022“, която се очаква да кацне на Марс през 2023 година. Тя е съвместна с „Рускосмос“. Изстрелването ще стане от руска ракета, на повърхността на Марс ще стъпи една руска платформа, а от нея ще излезе един европейски роувър“, допълни проф. Дачев. 

„Всички искат да изследват Марс, защото това е интересна планета, а и защото Илън Мъск мечтае да колонизира Марс, което за мен е неизпълнимо за момента. Кацането на Марс е най-голямото предизвикателство, защото гравитацията е много голяма, а там има много тънка атмосфера, която пречи на свръхзвуковите парашути на американците и не могат да се използват за кацането, затова се включват нови ракетни двигатели, които да намалят скоростта. Чак тогава се включва и кранът, който да сложи марсохода на повърхността“.

Проф. Цветан Дачев също обясни, че всички правят свои мисии, за да имат собствени данни, защото не може да се каже, че американците ще споделят своите данни с останалите.

„А в две от европейските мисии България участва със свои космически прибори. Тези български уреди изследват радиационната обстановка на кораба и в околността, както и от галактическите космически лъчи, които са най-опасните от радиационните емисии в космоса. Защитата от тях е практически невъзможна. Данните ги събираме и в нашия Институт. С помощта на нашия уред ще можем да видим как галактическите лъчи преминават през атмосферата на Марс - нещо което не е правено досега“.

снимка: ЕПА/БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51

Търговията с домашни любимци - бизнес за милиони

Международната организация за защита на животните "Четири лапи" съобщи, че 80% от кучетата, които се продават на пазара в Европа, не могат да бъдат проследени до проверени и легални източници . Това на практика означава, че няма информация каква е историята на животното и в какви условия е родено и отглеждано до продажбата. Оказва се, че..

публикувано на 20.11.24 в 09:41

Увеличават се участниците в движението "100-те национални обекта"

Преди дни в София се състоя церемонията по награждаване на печелившите участници в Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" . В списъка на годишната игра с награди участваха общо 2468 притежатели на отличия.  Тази година участниците в движението се увеличават с около 50 000, а от създаването му през 1966 г...

публикувано на 19.11.24 в 12:13