Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за оперната певица Елисавета Йовович

Навършиха се 120 гдини от рождението й

Елисавета Йовович

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 120-годишнината от рождението на забележителната оперна певица Елисавета Йовович - солистка на Софийската опера през 30-те и началото на 40-те години на отминалия век.

Красимира Йорданова си спомня:
"Не съм имала възможността да я видя и чуя на сцената, но през 80-те години имах лична среща с нея. Беше си пристигнала от Франция, където живееше, и отидох в дома й за интервю. Пазя най-скъпи спомени за този момент - посрещна ме възрастна дама, много приветлива и естествена, много сладкодумна. Разказва ми надълго и широко за ролите си, за колегите си и нито за момент не чух лоша дума за някого, а си представям колко горчивина е имало в душата й, като се има предвид какви нещастия в личния си живот и какви професионални унижения е преживяла. Беше засмяна, спокойна и общителна. Изпитах възхищение и преклонение пред нея."

Елисавета Йовович е родена на 23 март 1901 г. в София. Завършва музикалното училище - там учи при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Последните две години в училището е стажантка в операта - дебютира на 16 април 1924 г. като Миньон от едноименната опера на Тома. Същата година заминава на специализация в Италия и учи в Римската академия „Санта Чечилия“ при известния вокален педагог Ди Пиетро. Изявява се в оперния театър на Академията като Мими от “Бохеми“ на Пучини и в „Слугинята господарка“ на Перголези.

През 1927 г. продължава за една година специализацията си в Париж. От 1928 до 1942 г. е солистка на Софийската опера, като изпълнява ролите от лиричния сопранов репертоар: Виолета, Антонида, Маргарита, Неда, Манон, Таис, Памина, Мими, Чо-Чо-сан, Лиу, Татяна и др. Пее и в много български опери - тя е първата изпълнителка на ролята на Яна в операта на Любомир Пипков „Янините девет братя“, а по нейно признание - тя е накарала композитора да напише ария за героинята си.

Гастролира в оперните театри на Германия, Югославия и Чехия с голям успех. През 1944 г. съпругът й - адвокат, депутат в Народното събрание, е екзекутиран, а тя е изселена във Враца. Явно това, че е примадона на Софийската опера, не й е помогнало да продължи кариерата си, но все пак са преценили, че тя има още какво да даде на сцената и може да сподели опит, затова я “командироват“ (така се е наричало тогава отстраняването от работата й в Софийската опера) първо в Старозагорската опера, после в Русненската опера. И тя всеотдайно работи в тези театри с младите си колеги, допринася за издигането на професионалното ниво  на новосъздадените оперни театри. През 1952 г. я връщат в София, като я допускат в Националната опера като хонорован асистент-режисьор и вокален педагог. След години заминава за Франция, където остава до края на живота си. Умира през 1996 г.

За съжаление в Златния фонд са съхранени само две арии в изпълнение на Елисавета Йовович и то със съпровод на пиано, а записите са направени, когато тя е вече в напреднала възраст.

Преди Арията на Чо-Чо-сан, изпълнена на български език, в звуковия файл можете да чуете и част от интервю с Елисавета Йовович, в което тя разказва забавна случка от нейно участие на сцената.

 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10