Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската антарктическа експедиция в очакване на ледоразбивача "Агилес"

Снимка: Теодосий Спасов

Шестимата полярници от 29-та българска антарктическа експедиция вече повече от месец работят на база "Свети Климент Охридски" в изпълнение на задачите от Националната програма за полярни изследвания. Трябваше тези дни да потеглят от Антарктида към България на борда на чилийската антарктическа флота - ледоразбивачът "Агилес". Заради заболели от Covid-19 членовe на екипажа корабът не отплава на 3 април от пристанището на Пунта Аренас. Създалата се екстремна ситуация с карантината на кораба принуди полярниците да останат още половин месец на базата в настъпващата антарктическа зима при ограничени продукти и гориво.

Кога най-рано ледаразбивачът "Агиле" с ще пристигне при българските полярници?

"По последна информация вчера се очакваше да тръгне от Пунта Аренас, но все още нямаме положителна информация за това нещо. Очакваме да се обадят, но при положение, че е имало карантина на борда, не се знае дали ще успеят да тръгнат. Същевременно продължаваме да изпълняваме програмата, която ни е поставена, нямаме свободно време за почти нищо", каза в предаването "Хоризонт до обед" Йордан Тодоров, ръководителя на експедицията.

Той съобщи, че е имало дни, в които температурата е падала до минус 10 градуса, ветровете са били над 100 километра в час.

"В момента температура е около минус 4-5 градуса. Денят е доста къс, слънцето е много ниско и не можем да ползваме с пълен потенциал соларните панели, които поддържаме за електричество и се налага да включваме генератор".

Антарктида             Снимка: БГНЕС

Енергетикът на базата Петър Сапунджиев коментира за БНР, че соларната система на базата е най-ефективна през летните месеци и тъй като слънцето е много ниско, "не можем да разчитаме основно на нея и затова сме и организирали режим на използване на генераторите".

"Имаме ограничено количество дизелово гориво и затова използваме генераторите, за да зареждаме нашите акумулаторни банки сутрин за няколко часа. Това зареждане стига за целия ден, след това вечер повтаряме операцията отново и така имаме електрическа енергия през цялото време. Организирали сме режим на използване - например интернет връзката я прекъсваме през нощта, за да пестим енергия. Важна част от нашето оборудване са електрически нагреватели, които са инсталирани в тръбите, с които захранваме вода в нашата база. Ако тези нагреватели не работят, водата замръзва през нощта и затова е много важно да поддържаме в добро състояние тези тръби, да имаме възможност да ги отопляваме".

Д-р Атанас Пелтеков каза за "Хоризонт", че екипът показва добър физически и психически дух.

"Физическата активност се поддържа относително лесно, защото базата има доста голям брой физически дейности, които трябва да се извършват".

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Планираната медицинска част от тази експедиция беше добре обоснована, подплатена с различен тип хранителни добавки:

"Запасите ни са добре балансирани по отношение на основните хранителни групи, витамини и минерали. Ще се справим със ситуацията".

Камен Недков подчерта, че задълженията му са сведени до рутинни задачи.

"Имахме тежка задача да изградим основата на лифтовата станция, която успяхме да изпълним успешно. Следващият етап е за следващата експедиция - изграждане на самия лифт и възможност да започне реалния строеж на новата лаборатория".

Повече можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът Стойко Гъгъмов рисува портрети на известни личности на морските скали

Родом е от Асеновград, но живее в Пловдив. През лятото отсяда в Приморско.  Можете да го срещнете и в Китен или в Созопол, където е изрисувал скалите край морето с портрети на известни артисти и личности. Той е художникът Стойко Гъгъмов, който често рискува фасади на училища и общини без да взима пари за труда си. Знаят го и на остров Тенерифе, където..

публикувано на 04.08.24 в 08:24

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13