От Вейдър до Годзила – най-ексцентричните в политическия авангард

Докато у нас всички бистрят политика, „Изотопия” реши да избистри спорния, но достоен за световно гласуване въпрос за най-фрапантните примери за партии и кандидат-политици. Сред тях има почитатели на плюшените мечета, на лимоните, класически фенове на бирата, че и филмови чудовища. Някои идеологии просто отиват отвъд. В следизборното изотопско студио събрахме едни от най-любопитните герои в политическия авангард.

Магарешката кожа и други истории

Започваме с афинитета към животните. В световната политика те имат нелоша история и сравнително дълъг път. Нашият започва от Иран, когато през 1963 г. – гласи онлайн легендата – се ражда Партията на магаретата. Сатиричната организация се появява във времена на истински изострена политическа конкуренция, но просъществува само четири години. Чудно как при наличието на призиви като този:

„Магарета от Иран и света - обединете се! Да създадем свят, в който магаретата могат да живеят в удобства. Подкрепете създаването на Банка на Сеното. Да се противопоставим и да спрем всеки магарешки деспотизъм. Да създадем атмосфера, в която всяко магаре да реве свободно”.

Истина или лъжа – преценете сами що за политическа сатира е това. Едно от посланията ѝ обаче звучи не на шега умно: „Воловете и магаретата, които носят товара си, са по-добри от хората, които измъчват ближните.”

Viva Cacareco!

От твърда плът и неясно колко кръв – важен пример сред животинските политически играчи е Какареко, черна носорожка, родена през 1954 г., показвана из бразилските зоопаркове. На четири става политическа звезда на местния вот в Сао Пауло. Това е протестът на хората, които ѝ дават 100 000 гласа, при все че властите не уважават издигането на Какареко. Дори се ражда изразът „Какареко гласуване”, който обозначава именно протестния вот в Бразилия. Женският носорог печели повече подкрепа от когото и да било другиго. Уви, Какареко умира през 1962 г., но примерът ѝ ражда трайни политически последици и то само година по-късно.

„Ех, Канада!”

Партията на носорога в Канада има стабилна история с известни прекъсвания. Пръква се през 1963 г. и оцелява до 1993 г. Вдъхновена е от Какареко. Забележителното е, че през 1980 г. има издигнати 120 кандидати, от които никой не прокопсва, обаче печелят 110 286 гласа, което е 1.01% от народната любов.

Наследникът ѝ се появява през 2006 г. с представката „нео” в името, като директната връзка с Нео от „Матрицата” е напълно и целенасочено търсена.

Основното обещание на сатиричния мастодонт в политическия живот на канадците: да не изпълнят нито едно от дадените в кампания обещания, ако бъдат избрани. През годините едни от най-трайните им политически искания са: канадците да отхвърлят закона на гравитацията, да вдигнат образователното ниво като строят по-високи училищни сгради, да направят малкия бизнес още по-малък, като оставят до един служител максимум, да приватизират Кралицата, да национализират популярна верига за бързо хранене, да забранят кофти канадските зими, да сменят столицата, за да е по-близо до географския център на страната, да използват гума вместо бетон при пътното строителство в големите градове, за да намалят инцидентите с велосипедисти, да забранят както оръжията, така и маслото, защото и двете убивали.

В последната им кампания през 2019 г. казват, че приоритет №1 са едновременно националната отбрана, икономиката, образованието, борбата с безработицата, екологията, правосъдието, канадското наследство, международните отношения, здравеопазването и сигурността.

Ето и някои от последните актуални предложения, за да се постигне светлото носорогско бъдеще: 25-те канадски цента да станат 30, за да скочат доходите с 16%, беконът да бъде национализиран, неграмотността да бъде обявена за трети официален език, учителите да бъдат сменени с портрети на известни учени, да се намалят трудовите злополуки като работниците бъдат опаковани в транспортно фолио с балончета, сигурността на новородените да се подобри като им се дават имена с поне 12 букви, едната от които главна, а в името се съдържа още цифра и специален знак. Първи април и рожденият ден на лидера на партията да станат национални празници, а в дните след националните празници също да не се работи. И още нещо много важно – думата „Извинявай” да бъде национално мото.

От пиле мляко, а от Дюрер – лого

Сред видните партийни дейци е човек, облечен като Годзила, както и кандидати с имената Liar Liar и Helvis. Партията е създадена основно, за да забавлява избирателите. Тъй като влачи корените си от бразилския носорог, първи исторически лидер е Корнелиус Първи, носорог от зоопарк, източно от Монреал. А защо канадците избират носорога за свой символ? Бил подходящ за партия, защото по природа политиците са „дебелокожи, бавни, глупави, могат да се движат бързо като дяволи, когато са в опасност и имат големи космати рога, израснали по средата на лицата им”.

Някои от идеолозите на Партията на Носорога се определят като марксисти-ленънисти, но не заради Карл Маркс и Владимир Ленин, а заради американския комик Граучо Маркс и британския музикант Джон Ленън. В първите години във формацията е и Тед Шарп, според когото канадците трябва да се сдобият с Антарктида: „Ако Канада веднъж завинаги притежава Антарктида, то тогава ще контролира целия световен студ. Ако нова Студена война започне, ще бъдем непобедими”.

Имайте предвид – това е истинска партия, участвала на избори, а в най-първия си вариант дори показва известна класа, защото взима за лого изображение на великия и обичан от „Изотопия” Албрехт Дюрер.

И ако това не ви стига, то братята канадци, по почина на носорога, са си имали Партия на белия слон от Монреал и Партия на лимона. Последната е за глобалното затопляне, за да могат канадците да отглеждат лимони и да основат икономиката си изцяло на киселото производство.

Burning Love In The Ghetto

Но това, което може да ви побърка на вкус, е британската политическа история. Тя може да поеме твърде много.

Партията на Църквата на войнстващия Елвис има седем регистрирани групи за кампании, сред които Партия на сърдития стар Елвис, Лига за защита на Елвис, Партия за защита на Хималаите на Елвис и Йети. Според лидера Дейвид Бишъп формацията се вълнува от климатичните изменения и властта на големите корпорации, а „очевидно ироничното отношение към Елвис се ползва в преследването на сериозни антиимпериалистически политически цели”. Партията се впуска в изборните въртележки от 1997 г.

Ето някои от паметните предложения за гласоподавателите: през 2005 г. Бишъп обещава, че ще сложи на летищата огромни снимки на популярни личности, за да „обезкуражи нежелани чужденци да пристигат във Великобритания”, както и че ще отиде на Антарктида (ах, тази Антарктида) и ще крещи на ледниците да не се топят. Пет години по-късно иска Боно за папа, а през 2017 г. в изборния си манифест твърди, че „канабисът трябва да се национализира и да се нарича британска трева”. И тук като в Канада пада голяма национализация.

Бар „Наздраве”

И ако досега представените политически платформи ви се струват фриволни – имаме предложение и за по-класическия вкус. В интернет избирателните книжа съществуват бирени партии колкото щете. В Чехия, Австрия, Беларус, Русия, Полша, Норвегия и къде ли още не. Това обаче е твърде предвидимо. Винаги може още и по-добре. Ако не вярвате, питайте в Швеция, където през 2002 г. в Малмьо се ражда Партията на Доналд Дък. Най-добре ѝ е през 2006 г., когато цели 225 души се подлъгват или напротив – откриват ултимативната политическа истина, като гласуват за нея. В онлайн аналите формално съществува и Партията на кюфтето от Икеа, но за нея друго няма. Удобен повод за размисъл и нови напъни за политически инженеринг...

Какво обаче е партията без водач? Ето я и нея – лидерската битка в Първи и единствен многомандатен изотопски район.

Make America Funny Again

На местни, щатски и национални избори се явява Vermin Love Supreme, американски пърформанс артист, политик и активист, който представлява Либертарианската партия. Известен е с това, че винаги носи огромен ботуш на главата си и не забравя възголемичката си четка за зъби. Визията му за първата суперсила в света, ако влезе в Белия дом: закон, който да задължава всички хора да си мият зъбите, защото за здрава Америка трябват здрави зъби, безплатно пони за всеки американец, платформа, за да бъдат информирани хората за зомби апокалипсис и проучване на възможностите за пътуване във времето.

През 2011 г. Върмин участва в протестите под надслов „Окупирай Бостън”. Последният му опит в кампания са президентските избори миналата година, но съпартийците му не го поставят на първо място в собствената си листа.

Ако се разровим по-далеч в биографията на Върмин, той е имал афинитет както към републиканците, така и към демократите. Най-ранните му политически изяви са през 1986 г., когато протестира срещу ядрените оръжия. В интервю от 2018 г. определя политическите си възгледи като „социален анархизъм”. Кампаниите си описва като хумористични и шеговити, но и като отговор на лъжите, с които медиите и правителството тъпчат хората. И точно като братовчедите от Канада и той казва, че бъде ли избран, няма да спази нито едно предизборно обещание. Нещо повече – оферира гласоподавателите с примамливото напомняне: „Всеки глас за Върмин Сюприйм е напълно пропилян”.

„Преди много години в една далечна галактика...”

А как са с доверието, гласуването, медиите и правителствата от другата страна на Желязната завеса, макар и тя вече да падна? През 2014 г. на парламентарни избори в Украйна се явява Дарт Алексеевич Вейдър. Облечен като култовия злодей, украинският Вейдър снове из киевските улици в черен ван и обещава да превърне страната в „галактическа империя”. Електротехникът Виктор Шевченко дори официално смени името си на Дарт Вейдър. Той настоява Интернет партията му да се приема сериозно. Дарт иска да изхвърли всички депутати преди него, защото били безполезни и да ги замести с компютри, а доверие има само на съратника си Степан Чубака. Но въпреки призивите за прозрачност, той самият отказва да свали маската, поради което не е допуснат и до вота за президент в страната си, към който също има интерес. Причината – нарушава изборните правила.

God Save the Queen!

От емблематичните киногерои към емблематичните любимци на малки и големи, които също влизат в политиката. Алиансът на плюшените мечета е рожба на Дом Джоли, британски комик и телевизионен водещ, който разказва за пътешествия. Има и шоу със скрита камера, Trigger Happy TV, гледано в над 70 страни. Работил е за ВВС и Channel 4, както и с Беър Грилс. Миналата година върви пеша от Белград до Истанбул за поредица на ВВС. Колумнист на Independent 13 години. В книги изследва dark туризма, търси митологични чудовища като Йети и Голямата стъпка. Кореспондент на Олимпийските игри в Пекин.

Доминик, накратко Дом, се явява на парламентарните избори през 1997 г. в Кенсингтън и Челси. Наема стотици хора в костюми на плюшени мечета и прави протест пред Уестминстър. В една от акциите мечетата приклещват действителен депутат на поляна. Той си признава, че им е приятел и ги харесва.

Въпреки артистичната офанзива, Дом Джоли става пети от деветима кандидати и печели 218 гласа или 0.6%.

Love is in the Air

Ако активизмът на тези партийци ви е напълно неразбираем, а чувството им за хумор –  твърде странно, имаме и нещо по-така.

Партията на любовта е създадена през юли 1991 г. в Италия от порноактрисите Моана Поци, вече покойна, и Илона Сталер, по-известна като Чичолина. Партията е организирана от мениджъра на Чичолина като пародия на традиционните формации. За кратко влиза в сътрудничество с Партията на пенсионера. Поци прави два неуспешни опита в политиката – като кандидат за депутат през 1992 г. и като кандидат за кмет на Рим през 1993 г. Партията на любовта спира да розовее, какъвто е официалният ѝ цвят, през 1994 г. Дотогава се определя като центристка и изповядва политическа апатия, свободна любов и либертарианство.

Но именно в редиците ѝ се крие политическият бисер сред всички изброени дотук – Чичолина. Тя има далеч по-успешна кариера, тъй като наистина е избрана за депутат с над 20 000 гласа в периода 1987-1991 г. Тогава е от листата на първата зелена партия на Ботуша. Кампанията си основава на послания срещу атомната енергия и италианското членство в НАТО, както и в защита на човешките права, а през годините разрешението на международните конфликти вижда в отправени от нея сексуални покани към Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен…

Последното може би е твърде голяма хапка от храната за размисъл, която ви сервирахме, затова обявяваме край на броенето на гласовете за кандидатите от изотопската листа и ви каним да чуете окончателните резултати в звуковия файл.

Снимки: http://hoaxes.org/, https://domjoly.tv/, https://verminsupreme.com/, https://tass.com/, https://pixabay.com/