Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Колкото по-рестриктивни са мерките, толкова по-малко са склонни хората да ги следват, сочи международно проучване

Ирина Георгиева: От 11 изследвани страни България е приложила най-много ограничителни мерки

Най-много се спазват мерките в Индия и Финландия, най-малко - в Холандия

Снимка: pixabay

Колкото по-ограничителни са мерките за човешките права, толкова по-малко са склонни хората да ги следват. Това е един от изводите на международно проучване в 11 държави, проведено с участието на психолози, психиатри, специалисти по медицински грижи и здравни науки. Изследвано е отношението общо към 44 ограничителни мерки, прилагани заради пандемията. Оценките са получени по скала от 0 до 10.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Като най-рестриктивни запитаните са оценили забраната да се посещават национални природни паркове, както и правото на полицията да изисква лична информация за гражданите от мобилни оператори, което се възприема като изключително нарушаване на личната свобода. 

Спирането на медицински операции и процедури се нарежда на следващо място. Въвеждането на вечерен час също се оценява от анкетираните като изключително рестриктивна мярка, обясни в интервю за БНР ръководителят на проучването д-р Ирина Георгиева, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.

Друго заключение от проведеното проучване е, че колкото по-малко е доверието в правителствата, толкова по-малко хората спазват мерките

В скалата от 0 до 10 за доверие в правителството, средно оценката за страната ни е била 3, като са анкетирани 2 хиляди души. Полша е с още по-слабо доверие в правителството от нас – 1.9.

Мисля, че можем да говорим за политическа криза на доверието в Европа“, коментира Ирина Тодорова в предаването „Преди всички“. 

„Ако говорим за мерките в момента, те са изключително либерални. Но в началото на пандемията, когато ни затвориха, мерките бяха изключително ограничителни. От тези 11 страни, които изследвахме, нашето правителство приложи най-много мерки – 37 мерки. Като контраст мога да дам Швеция, те приложиха само 13 мерки. Открихме тенденция, че хората колкото повече рестриктивни мерки и колкото повече мерки им се прилагат, толкова по-малко следват мерките“, изтъкна Георгиева. По думите й, когато хората смятат, че мерките са ефективни и са убедени в това, те ги следват, както и обратното.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Финландия и Индия са двете страни, в които има най-висок дял на спазващи мерките.

„Българската извадка показва, че ние, българите, спазваме в 79% мерките. Страната, която най-малко спазва мерките, се оказва, че са холандците. Те са доста критична нация, оценяват свободата си и си търсят правата. Локдаунът, който им наложиха, е изключително строг, както и този проблематичен вечерен час, който предизвика толкова много протести“, отбеляза още Ирина Георгиева. 

Относно ситуацията в Индия и строгите мерки там, включително следене с дронове за спазване на дистанция и налагани наказания като бой с пръчки, Ирина Георгиева поясни, че неспазването на мерките е било приравнено с криминално деяние. 

„Това, което в момента в медиите се появява, е изключително сензационно. Цифрите, които аз проверих преди известно време, показваха абсолютно друга тенденция. Вчера проверих цифрите отново. Смъртни случаи според брой на населението – в Индия са почти 1.4 милиарда, ако разделим броят на смъртните случаи към 100 000 население, получаваме все още, че смъртността е най-ниска, в Индия, в съотношение с всички останали страни в нашето изследване. Смъртността у нас е 15 пъти по-висока, отколкото в Индия“, подчерта Ирина Георгиева. Тя допълни, че броят на заразените у нас е почти пет пъти по-висок от този в Индия като относителен дял.

„В България цифрите, които ни се предлагат в момента, статистиката, за мен не отразява реалните стойности.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

По критерий посттравматичен стрес от пандемията страната ни изследването сочи, че 8% от българите са развили тревожност по време на пандемията, тези с депресия заради пандемията са почти 10%, а с панически разстройства – почти 3 на сто, поясни Ирина Георгиева. В сравнение с другите страни сме някъде по средата, допълни тя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как Европейската комисия обяви война на хумора

Пандемия, инфлация, икономическа криза, мигрантска вълна, масов гняв срещу политическата класа, рекордно ниско доверие в партии, медии и експерти, исторически проблеми и предизвикателства пред европейските народи. На фона на тази чудесна картинка от Европейската комисия решиха да публикуват и пропагандират един епично интригуващ доклад..

публикувано на 31.07.21 в 14:25

Проф. Кристиян Песталоца: Задължителна имунизация срещу Covid-19 ще бъде въведена до 2-3 месеца

„ Задължителна имунизация срещу Covid-19 ще бъде въведена до 2-3 месеца в много европейски страни “. Това заяви в интервю за БНР проф. Кристиян Песталоца - германски конституционалист и член на етичната комисия в Берлин: „Разбирам опасенията им. Но каква е алтернативата? Оправдано ли е да рискуваме здравето и живота на хората, които ще се..

обновено на 31.07.21 в 10:52
Евгений Дайнов

Евгений Дайнов: Отдръпна се призракът на правителство на изчегъртването

Вместо да увеличават подкрепата за себе си, от ИТН отварят фронтове навсякъде , каза пред БНР политологът Евгений Дайнов.  „ИТН, които искат да управляват с 65 депутата, вчера доста грозно се изпокараха с естествените си поддръжници в парламента, както и със служебното правителство в лицето на двама министри, което е много тежка..

публикувано на 30.07.21 в 08:35
Иво Инджов

Доц. Иво Инджов: Правителството на ИТН ще прилича на домоуправител

„Правителството на „Има такъв народ“ ще прилича на домоуправител в българска жилищна сграда. Знаем, че рядко домоуправителят имат голяма власт. Как ще функционира входът,  зависи не толкова от фигурата и тежестта на домоуправителя, колкото от добросъвестността на живеещите във входа .“ Това каза в интервю за БНР преподавателят по политически..

публикувано на 29.07.21 в 07:51
Гергана Мутафова

Гергана Мутафова: Всички образувани след 30 юни дела по закон се водят по електронен път

Вече една година единната информационна система работи във всички съдилища на страната. Над 260 хиляди дела в момента се водят по електронен път в тази система . Това каза в интервю за БНР Гергана Мутафова, член на Прокурорската колегия на ВСС и ръководител на проекта за въвеждането на единната система за съдилищата. Проблемите, възникващи..

публикувано на 28.07.21 в 09:01
Алексанър Миланов

НПО: Държавата постави отново в риск наблюдението на пациентите с ХИВ

„Една група пациенти с ХИВ - 2000 души, не са внушителна група и не могат да застанат с плакати пред Министерството на здравеопазването, за да кажат, че заради липса на консумативи е поставено под риск проследяването им на вирусния им товар . Това е ключово важно изследване, което дава спокойствие както на самите пациенти, така и на техните..

публикувано на 27.07.21 в 10:07
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Актуализацията на бюджета е балансирана и не е разточителна

Предложената актуализация на бюджета е доста консенсусна  и не се различава значително от това, за което партиите, които биха формирали мнозинство, са настоявали през последните месеци, каза пред БНР икономистът Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Той посочи, че  очаква много по-големи разногласия..

публикувано на 27.07.21 в 08:31