Между свободата и спокойствието на Испания и възпитанието и традициите на България. Така живее актрисата Катрин Ванкова.
Тя е на 26 години. Повече от 20 живее в Испания. Снима се в сериали, които ѝ носят популярност, в кино продукции с известни актьори, изкушена е и от театъра. Но въпреки това е здраво стъпила на земята.
„Когато имаш желание да пораснеш, да постигнеш неща, толкова гледаш към бъдещето, че забравяш какво се случва сега. А понякога това е най-ценното. За мен успехът не е най-важното“, сподели Катрин в интервю за предаването „Нощен Хоризонт“.
„Непоносимото тегло на огромния талант“Сериалът „Де да беше вчера“ прави Катрин известна в Испания, толкова, че хората я разпознават по улиците.
„Хората ме разпознаваха и по гласа“, разказва тя с уговорката, че това внимание по-скоро я притеснява, отколкото да я възгордява.
„Обожавам да снимам, обожавам да се запознавам с целия екип. За мен е важна комуникацията с целия екип. Всеки един е важен за мен. Мразя, когато има йерархия. Случвало се е да работя с актьори, които не се държат по правилен начин“.
Събитие в кариерата на българката е включването ѝ в екипа на екшъна „Непоносимото тегло на огромния талант“. Там Катрин играе заедно с Никълъс Кейдж, Педро Паскал („Игра на тронове“, „Наркос“, „Жената чудо 1984“), Нийл Патрик Харис („Как се запознах с майка ви“).
„Моята агентка в Лондон ми изпрати инфо за кастинга. Това беше през лятото на миналата година. Обикновено сестра ми ми помага за кастингите, когато ми трябва партньор. Но в тоя случай я нямаше. Изпратих клип, който записах сам, дори не знаех какво точно пращам. Забравих за това, нямах и никакви очаквания. Докато снимах едно музикално видео, на което съм режисьор, ми се обади агентката ми и ми каза, че ми дават роля. Това беше супер яко. Ходихме в Будапеща за снимките. Влюбих се в този град, в хората. Във филма имаше много екшън и беше интересно да гледам как се снимат екшън сцените. Странно е и да си с такива големи имена“.
Да срещнеш Никълъс Кейдж
По думите на Катрин известният актьор не е човек, с когото можеш лесно да комуникираш:
„Държи се малко на дистанция. А и заради Covid-19 много се пазеше. Много е куриозен, понякога не знаеш дали е в роля, или е самият той. Подготвя ролите си по куриозен начин. Спазва стриктен режим“.
На снимачната площадка тя се сближава повече с Педро Паскал.
„Много скромен и земен. Има собствен стил. Много е забавен. Кара те да се чувстваш близък. Разпитва те... „Недей да бързаш, има време за всичко, всичко идва, когато трябва. Не бързай, защото това ще ти попречи да се наслаждаваш на процеса“. Този съвет ми даде Педро Паскал“.
Детството и корените
Катрин заминава за Испания с родителите си, когато е на 5 години. Първоначално животът на семейството е бил на четири колела.
„Баща ми търсеше работа. Ходехме по парковете, разглеждахме Мадрид. Цял месец живеехме в колата, спускахме седалките и спяхме тримата в нея. С мен беше и голямата ми чанта с куклите ми Барби“.
„Постепенно Испания ми стана втори дом, но България е много вътре в мен“. Баба ѝ, която винаги е наричала просто Нина, е изиграла съществена роля за креативното развитие на Катрин.
„Всички пиеси, които съм играла като малка, са били в Испания. Мечтата ѝ беше да ме види на сцена. Миналата година играх в Националния театър в Барселона и с майка ми си мислехме колко щеше да се радва Нина да ме види. С нея слушахме много класическа музика. Беше много елегантна и специална жена. Тя ми е дала чувството за изкуството“.
Интервюто с Катрин Ванкова можете да чуете в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
Проф. Цоков е временно назначен, ще има конкурс за директор на Института по образованието . Това каза в предаването "РадиоТочка" министърът на..