Две неправителствени организации - Българският център за нестопанско право и Българската асоциация на лицата с интелектуални затруднения стартираха онлайн петиция за отмяна на запрещението и заместването му с приетата в целия свят практика на подкрепено взимане на решения от самия човек с увреждане. Двете организации стартират и конкретни инициативи в края на седмицата в 17 града в страната.
Сдружение „Избор“ е неправителствена организация, създадена преди 30 години от родителите на деца с увреждания в Банско. Децата вече са пораснали, поне на години, но продължават да бъдат под запрещение- документ, издаван от съда, вменяващ на родителите отговорността да ги представляват и да взимат решенията за тях. В социалните институции проблемът е още по-жесток, тъй като там никой не пита хората с увреждания какво искат, какво обичат, какъв избор могат да направят за себе си, за средствата си и собствеността си, ако имат такава. Това разбира се води и до злоупотреби.
"Повече от 8 години водим борба за отмяна на запрещението и въвеждането на система от мерки за подкрепа и защита на хората с интелектуални и психически затруднения. Запрещението идва от думата запретен, което означава забранен. Хората, поставени под запрещение на практика са зачеркнати, забранени. Те не могат да взимат никакви решения за себе си", каза за БНР д-р Райна Глушкова, председател на Сдружението и майка на 37-годишният Георги, който е с интелектуални затруднения.
Запрещението е прието със закон през 1949 година у нас. Тази втора „ присъда“ към хората с увреждания продължава да съществува и сега. 12 години, след като България е ратифицирала Конвенцията на ООН, която изисква от държавите в най-кратки срокове всички форми на запрещение да бъдат отменени. И тъй като държавата ни не прави нищо, неправителствени организации стартираха петиция с апел към обществото да ги подкрепи. Алтернатива има и тя е практика от години в другите държави, разработили система от мерки за подкрепа, човешка подкрепа на тези хора:
"Подкрепата е според човека, според увреждането му, дали той ще оперира с различни финанси, дали има нужда от някаква цел, някаква мечта. Всичко това ще го определя неговата подкрепяща среда, което представлява двама или трима души, на които той има пълно доверие и които ще могат да осъществяват неговите желания, мечти и достоен живот", допълни Райна Глушкова.
В края на седмицата, в продължение на три дни, в 17 града в България ще бъдат проведени различни инициативи, които да покажат на хората как унизителното „запрещение“ може да бъде заменено с много по- достойната форма „Подкрепено взимане на решения“, обяснява д-р Глушкова:
"Този форум, който се прави в 17 град на България е да подкрепим петицията за отмяна на запрещението на хората с увреждания и въвеждане на подкрепеното вземане на решение. Един нов способ, който замества това запрещение".
На 29 и 30 май в различни градове на страната ще бъдат поставени портрети на хората с интелектуални затруднения и ще бъдат представени техните мечти.
"Всеки мечтае за нещо различно. Моят син мечтае да свири на тарамбука в оркестър. Друго момче мечтае да стане готвач. Трето момче мечтае да стане футболист. Защо не. Такива съвсем нормални човешки желания. Целта ни е да покажем на обществеността, че ние имаме нужда от нея, защото тя е тази, която ще даде подписите си за махане на запрещението и за да се направи по-достоен живота на нашите деца", подчерта лекарят.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..
Браковете между малолетни и непълнолетни не са присъщи на ромските традиции. Така наречените “детски бракове” са характеристика на домодерното общество. Това е допускането, върху което се гради изследването “Мечтай смело, цели се високо”. Само преди едно столетие домодерните семейни модели са доминирали в българското общество, а по-рано са..
Познават го редовните участници в протестите на Израел от поне 3 години насам. И той ги познава. Казва се Уди Бар Ар. Въпреки че е лекар със специалност, с тях се чувства като семеен лекар, който знае както постоянните им болежки, така и семейните им проблеми, а също политическите и човешки пристрастия. В началото бе в медицински екип,..
Белият ми бастун стана шахтометър . Това каза пред БНР Панчо Карамански, музикален продуцент, който е незрящ и се придвижва с бял бастун. Той разказа за претърпян инцидент преди дни, когато е пропаднал в отворена шахта на тротоара на улица "Житница" в столичния район Красно село : " Знаех, че тротоарът е нов, хубав и има водеща..
Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..
Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..
На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...
Може да говорим за опити за прекратяване на огъня, но със сигурност – не за край на войната . Това мнение изрази пред БНР Весела Чернева,..
В тази среда на разграждане на държавността Конституционният съд се оказа един от малкото стожери на самата държавност . Българското задкулисие не..
Дано целта на мнозина не е била да делигитимират КС преди неговото произнасяне. Това заяви пред БНР проф. Янаки Стоилов, конституционен съдия,..