Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Сдружения за исторически възстановки поддържат интереса към минали събития

Снимка: Здравка Маслянкова

Любовта към българската история е непреходна, а доказателството са десетките мъже и жени от цялата страна, които участват в различните възстановки на исторически събития. В периода на ограничителните мерки заради пандемията на реконструкторите им беше невъзможно да развиват дейността си, но постепенно започват да наваксват срещите с публиката. Преди седмица в крепостта „Трапезица“ във Велико Търново се събраха представители на различни сдружения за исторически възстановки и пресъздадоха средновековен лагер, в който демонстрираха на публиката бита, ежедневието, занаятите и войнските умения на средновековните българи от Второто българско царство.

Надежда Николова                       Снимка: Здравка Маслянкова

Шило в торба не стои, такива са и реконструкторите на исторически събития. Надежда Николова от шуменското дружество „Традиция“ от много години се занимава с проучване и възстановка на облеклата от Средновековието. В месеците на пандемия тя създаде средновековен куклен театър, чиято премиера беше във великотърновската крепост „Трапезица“:

„Откакто има средновековни фестивали, съм участвала почти навсякъде, може би 15 години. Никога не е имало куклен театър. Все пак нещо ново трябва да се внесе, някакво разнообразие. Куклите не съм ги правила аз, куклите съм ги купувала, но се налага да бъдат направени нови облекла. Има си цар, царица, принцове, принцеси, които са облечени подобаващо с пурпурни одежди, с корони, със сърма. Има си антураж, прислуга, царедворци, вестоносец. Аз ще бъда баба Нада, водещата. Избрала съм си една кукла като мен - с дълъг нос, със синьо забраждение. Това ще бъде баба Нада във всички театри, които ще правя занапред“. 

Снимка: Здравка Маслянкова

Художникът Ясен Ненков е един от създателите на варненското сдружение „Чигот“, което вече 17 години се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода на Второ българско царство. „Пандемията ни отдалечи от публиката, но ни даде време за семействата“, разказва Ясен Ненков:

„Всеки обърна внимание на себе си, на семейството повече, имахме щастливи поводи - родиха се деца, наблегна се на екипировката. Аз лично съм с нова туника, тепърва в проект имам още няколко неща, които ще допълня. Синът ми също се запали, за него ще правим екипировка, има какво да се прави. Този тип възстановки са едно реално пресъздаване на самата история и това за децата е изключително интересно, вживяват се и така запомнят много неща“.

Руси Николов също е от сдружение „Чигот“. По професия е електромеханик и споделя, че едно от любимите му занимания като реконструктор на исторически събития са заниманията с децата:

„Нещо, което на мен много ми харесва, са беседите, на които децата може да задават своите въпроси и да получат информация и така да се запали интересът към това, което правим. Харесва ми, защото човек се откъсва от ежедневието и забравя за това какво трябва да върши другата седмица, с другите дребни проблеми и човек се презарежда и с нови сили се хвърля за решаването на ежедневните задачи от нормалния свят“. 

Ивайло Антонов                Снимка: Здравка Маслянкова

Електротехникът Ивайло Антонов от Велико Търново е превърнал хобито си металообработка и любопитството си към българската история в професионално занимание. От десетина години прави възстановки на исторически брони, а от година се е отдал на куманите от 12-и век:

„Обичам историята, искам да се популяризира, да има един общ поглед върху културата, която е била в България както животът на обикновените хора, също и как са изглеждали битките, защото са част от историята. Спортната фехтовка ме влече, което се препокрива с историческите възстановки“.

Стоманени кумански маска и шлем са последните неща, които Ивайло Антонов е изработил:

„Кумански шлем, въпреки че такива са използвали из степите от различни култури, във Волжка България има открити такива, монголски, даже и за китайски сведения има. Този е базиран на няколко находки в днешна Украйна. А защо точно маската е с човешко лице - не знаем. Има теории, че е била, за да плаши, за да показва статуса на човека. Със сигурност е било нещо, което не е било достъпно за обикновения войник, това е бил шлем на човек с висок статус“. 

Сдруженията за исторически възстановки не получиха държавни помощи в периода на пандемия, но не спряха дейността си, посочи Симеон Цветков, ръководител на клуб „Традиция“ във Велико Търново:

„Военноисторическата реконструкция в България през периода на пандемия не е преставала да се провежда. Колкото до финансирането - не всичко е пари. Общината и Регионалният исторически музей във Велико Търново винаги са били зад гърба ни, винаги са ни помагали“. 

Реконструкторите на исторически събития отново ще се съберат във Велико Търново на международния фестивал „Средновековен Търновград - Трубадури“, който ще се състои в крепостта „Царевец“ от 25 до 27 юни.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тутракан

За девети път в Тутракан се проведе фестивалът „Огненият Дунав“

За девети път в Тутракан отново се проведе едно от най-мащабните събития в българската част на Дунав – фестивалът „Огненият Дунав“. Седмица на концерти на класическа и друга музика на известни изпълнители и художествени колективи. Кулминацията бе на 31 юли с концерт на “Фондацията” и приятели и със светлинно, огнено-лазерно шоу над..

публикувано на 02.08.21 в 20:42
Служебният министър-председател Стефан Янев

Традиционното гайдарско надсвирване в Гела отново събра многохилядна публика

Традиционното гайдарско надсвирване в Гела отново събра многохилядна публика от страната и чужбина. Фестивалът на родопската каба гайда на Илинденските поляни край Гела се проведе отново, след като миналата година бе отменен заради пандемията. Илинденският събор край Гела е с вековна история, възникнал е като среща на родопски фамилии,..

публикувано на 02.08.21 в 20:06

Учреди се Алианс "Българско Черноморие"

Учреди се Алианс "Българско Черноморие" с участието на туристическите камари на Варна и Бургас . Идеята е на директора на Летище Варна. Инициативата е подкрепена от някои от хотелиерите, но има и съпротива . "Ние сме решили да дадем кредит на доверие на това събитие. Аз съм убеден, че всичко ще бъде наред.  С един немски прагматизъм и с..

публикувано на 02.08.21 в 17:49

Държавни ВУЗ-ове против създаването на частни факултети по дентална и обща медицина

Ректорите на четири държавни университета по медицина у нас изразиха притеснение от намерението за създаване на частни факултети по дентална и обща медицина . Според тях ще се занижи качеството на образованието и ще завършат специалисти, които няма да могат да си намерят работа.  Според Националната карта за висшето образование в..

публикувано на 02.08.21 в 16:53

Добивите от мед в Ямбол са два пъти по-малко в сравнение с 2020 година

Пчеларите в района на Ямбол отчитат, че през 2021 година са се сблъскали с много проблеми заради неблагоприятните метеорологични условия. „Когато отворя кошера забравям кой съм, забравям си проблемите“, каза за БНР дългогодишния пчелар Косьо Косев. Добивите от мед тази година са два пъти по-малко в сравнение с 2020 година...

публикувано на 02.08.21 в 15:20
Марк Ван де Хей и Тома Песке

Астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей отговориха на въпроси на деца

Могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса?, Кога ще бъде позволено на децата да летят там? Дали може да ходим и с асансьор там. Това бяха само част от десетките провокативни въпроси, които българските деца зададоха на астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей от Международната космическа станция. Срещата, почти виртуално и почти реално..

публикувано на 02.08.21 в 13:29
Разкопките на върха на Небет тепе, Пловдив

Старт на последния етап от разкопките на Небет тепе

В Пловдив археолози започнаха последния етап от разкопките на върха на Небет тепе , където пластовете история отвеждат до дълбока древност, още през пети век преди Христа до Османския период. Проучва се югозападната част на обекта .  Той е част от големия проект  „По крепостните стени на Филипопол” , който включва и Източната порта, но..

публикувано на 02.08.21 в 12:14