НАСА планира две мисии за проучване на Венера до 2030 г.

Американската космическа агенция отново отправя поглед към Венера след десетилетия, посветени на изследвания на други светове. Новият ръководител на НАСА Бил Нелсън разкри плановете за роботизирани мисии до най-горещата планета в Слънчевата система.

Целта им е да разберат как втората по отдалеченост от Слънцето планета е станала „подобна на ада”, при положение, че притежава редица характеристики, напомнящи тези на Земята.

„Готови сме да обявим две нови мисии по програмата „Дискавъри“ – „Веритас“ (VERITAS) и „Да Винчи плюс“ (DAVINCI+). Целта им е да разберем как Венера се е превърнала в подобен на ада свят, където оловото се топи на повърхността на планетата“, каза Нелсън.

Мисията "Да Винчи плюс" ще анализира плътната и облачна атмосфера на Венера в опит да определи дали там някога е имало океан. Програмата "Веритас" ще проучва геоложката история и ще картографира скалистата повърхност на планетата. Целта е да разбере защо се е развивала по-различно, отколкото Земята.

Всяка от мисиите, планирани за периода 2028-2030 г., ще бъде финансирана с по 500 милиона долара.

Историята на проучванията на Венера от страна на САЩ датира от 1962 г., когато е изпратен космическият апарат „Маринер-2”. Последният американски апарат, изпратен с мисия да изучи планетата, е „Магелан”, изстрелян през 1989 г. с цел подробно картографиране на повърхността на Венера.

Венера има атмосфера, която съдържа главно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността ѝ е огромно – 90 пъти по-високо от това на земното морско равнище или еквивалентно на налягането в земните океани на около 1 км дълбочина.

Атмосферата, богата на CO2, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността. В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига до 500 °C.

Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от това, че Венера е почти два пъти по-далеч от Слънцето.

Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година).

Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C. За минималната температура на повърхността се предполага, че е поне 400 °C.

Високите облаци на Венера са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина. Температурата на горните слоеве на атмосферата е около −45 °C.

Венера има бавно ретроградно въртене – по посока на часовниковата стрелка ( ретроградно е движение в посока, противоположна на движението на нещо друго, а в случая на повечето планети от Слънчевата система). Това означава, че тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както повечето други основни планети (Плутон и Уран също имат ретроградно въртене).

Интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на Земята, Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити.

Венера има два основни „континента“, които са по-високи от заобикалящите ги обширни равнини.

Името на северния континент е Ishtar Terra („Земя на Ищар“) и на него се намира една от най-високите планински вериги – Maxwell Montes („Максуелски планини“), която е приблизително 2 км по-висока от Еверест и носи името на Джеймс Максуел.

В южното полукълбо е по-голямата Aphrodite Terra („Земя на Афродита“), която е голяма приблизително колкото Южна Америка. Между тези континенти има множество широки падини.