Д-р Щефан Майстер: Лукашенко е най-доброто, което можеше да се случи на Путин

"Беларус е западната граница на Русия, границата ѝ с НАТО и Европейския съюз. Беларус е ключова държава за сигурността на Русия. Затова за Путин е важно в Минск да има послушен лидер, който не е отправил поглед към НАТО или Евросъюза. И който е под негов контрол. И който като тип политик прилича на него. В този смисъл Лукашенко е най-доброто, което можеше да се случи на Путин. Лукашенко е в пълна зависимост от Кремъл. Москва може да поиска всичко от Минск. И ще го получи. Лукашенко е гаранция за западната граница на Русия - докато той е на власт, Беларус няма и да помисли за НАТО или Европейския съюз". 

Това коментира пред БНР д-р Щефан Майстер, един от най-уважаваните познавачи на Русия, който в момента ръководи представителството на политическата фондация "Хайнрих Бьол" в Тбилиси. 

"Елегантна операция" - така нарекоха близките до Кремъл руски медии принудителното приземяване на самолет на европейска авиокомпания в Минск, за да бъде задържан критик на режима в Беларус. В Москва и в Минск властта държат президенти, които имат много общо помежду си - и двамата управляват вече повече от 20 години, кой повече, кой по-малко авторитарно. От действията им се разбира, че най-големият им враг е собственият им народ.

От войната в Грузия военните инструменти са най-важните във външнополитическото гедоре на Русия. Особено в постсъветското пространство, където Москва вижда себе си като естествен покровител на бившите републики. Сред тях е и Беларус, където Путин много би искал да има руска военна база. Така да се каже, на границата с НАТО. 

Според д-р Майстер руският политически елит все още е силно фокусиран върху Съединените щати и НАТО. 

"Москва се опитва да бъде независима от процесите на Запад. И по-конкретно - в икономиката и в енергетиката. За Кремъл Западът губи значението си. Наблюдаваме отърсването на Русия от връзките ѝ със Запада, което носи след себе си напрежение. Това отърсване служи за вътрешна легитимация на режима на Путин. От негова гледна точка всъщност е добре, че отношенията със Запада - с Америка и с Европа - се влошиха". 

Доколко обаче агресивното приземяване на самолет на европейска авиокомпания пасва на концепцията на Путин точно в този момент, ако Русия наистина е участвала по някакъв начин в този авиотероризъм?

При всички положения Лукашенко е информирал Путин. Руснаците са знаели за операцията, но тя беше операция на Беларус. Лукашенко трябваше да се подсигури, защото и двамата с Путин добре знаят, че тази акция несъмнено ще влоши отношенията с ЕС. За Путин моментът не е особено подходящ. Но от друга страна след този случай Лукашенко се превърна в още по-лоялен и зависим от Москва  лидер. Изолацията на Беларус се задълбочава. Има вероятност "Аерофлот" да поеме полетите на беларуската авиокомпания. Така зависимостта на Беларус от Русия расте, а това е част от плана на Путин. 

Повечето срещи на Александър Лукашенко с Владимир Путин са за пари - така беше и в Сочи, когато Беларус си осигури нов кредит в размер на 500 милиона долара. В замяна Русия иска напредък в интеграцията между Москва и Минск. Какъв е замисълът за този съюз? 

Путин обяви вече, че съюзът между Русия и Беларус укрепва. Мисля обаче, че Русия няма много голям интерес от дълбока интеграция, от сливане на двете държави. Просто защото това начинание е скъпо! Беларус ще излезе прекалено скъпа на Русия. Основният интерес на Русия е в областта на сигурността - военна инфраструктура, тайни служби. Засега Путин не успява да си осигури военни бази в Беларус, но според мен това скоро ще стане. 

Кой интерес е водещ за Русия в постсъветското пространство - политическият, икономическият или военният? 

Русия се презастрахова. Всички теми, които се повдигат в Москва, се разглеждат от гледната точка на сигурността и отбраната. Конфликтът в Нагорни Карабах беше много показателен в това отношение. Да, Русия има и икономически интереси, но в основата на всичко стои сигурността. В този смисъл за Москва е важно в постсъветското пространство да поддържа клептократи на власт, които управляват авторитарно, защото Москва може най-добре да общува с такива режими. Под чертата така Москва си гарантира както сигурността по границите, така и икономическите интереси, особено в енергетиката и високите технологии. 

Отново ще Ви цитирам - най-големият страх на Путин е демократизацията на съседните на Русия държави. Или с други думи - в постсъветското пространство. Защо?

Путин се страхува, че може да загуби контрола върху постсъветското пространство, т.е. върху непосредствените си съседи. Големият шок за него беше Майданът. Когато някоя бивша съветска република поеме по пътя на демокрацията и иска да се интегрира като пълноправен член в ЕС и НАТО, това предизвиква бурна реакция в Москва. Както събитията в Грузия през 2004 година, така и опозиционното движение в Беларус сега събуди силни симпатии и солидарност не само на Запад, но и в редиците на руската опозиция. Така че за Путин е още по-важно тези "цветни революции" в неговото обкръжение да се провалят. Поведението на Путин трябва да се разглежда само от позицията на укрепването на неговата власт в самата Русия.

2014 година, годината на анексията на Крим, сякаш бележи обрат във външната политика на Владимир Путин. Сякаш тогава президентът маркира началото на по-агресивна политика спрямо бившите съветски републики. За какво става дума?

Сфера на влияние - това интересува Путин. Той иска Западът да признае влиянието му в постсъветското пространство. Затова Путин подкрепя лидери, които в стила си на управление приличат на него. Путин изгражда буфери по границите на Русия. И Путин се стреми към признаването на Русия като незаобиколима регионална сила. Само в тази роля Русия може да претендира за влияние в световната политика. За Русия е важно разпределението на силите в Азия, в Близкия изток и едва тогава в Европа. Русия участва в различни регионални организации в Азия, чрез които се опитва да обвърже бившите съветски републики. Но това е трудно постижимо, защото Русия няма икономическата мощ за това. Азиатските държави се опитват да постигнат баланс в отношенията си с Русия, като подържат близки отношения и с останалите силни играчи в региона. На първо място - с Китай. Русия няма икономическата притегателна сила, която имаше Съветският съюз, и затова Путин следва друга логика - чрез военна намеса и създаването или поддържането на конфликти, като например в Донбас, да държи съседите си под контрол. Освен това Русия непрекъснато е предизвиквана - от Китай, но и от Турция, които се опитват да навлязат в нейната сфера на влияние в постсъветското пространство. Така че за Русия е важен не само Западът като заплаха за сигурността ѝ, но и съседите ѝ на изток.