Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Могат ли технологиите да помогнат:

Фермери горят и изхвърлят тонове вълна годишно

ЕС счита вълната за отпадък, у нас никой не мисли за оползотворяването й

| обновено на 09.06.21 в 13:51
Овце порода Аваси
Снимка: БНР

Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата у нас  или се изгарят – за това алармират животновъдни организации.

Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, твърдят те.

Почти никой, освен пряко засегнатите, не си дава сметка за мащабите на проблема, казва Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите.

„Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли от фермите.“

Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-30-50 стотинки, през последните две години са вземали вълната, без да я платят, а сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов.

„Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно.“

Загубата за фермера идва и от разходите по стригане на овцете.

Приложение може да намери вълната на едва 40-50 000 овце у нас  Снимка: БГНЕС

Преди години не се налагало да се търсят нелегитимни начини за освобождаване от вълната, тъй като е имало работеща текстилна промишленост, която е изкупувала големи количества.

Според Михаил Михайлов обаче проблемът не е само в промищлеността.

„Овцете, които ние отглеждаме, които ние развъждаме, те не могат да произвеждат качествена вълна.“

Може да се използва вълната на 40-50 хиляди овце, вълната от останалите 1 милион овце никой не я иска, поясни Михайлов. „Тя не става за нищо и трябва да бъде по някакъв начин отстранена, изхвърлена.“

Всички държави в Европа са на този хал, допълва Михайлов.

Снимка: БГНЕС

Оказва се, че има начин непотребната вълна да се превърне в конкретни продукти, например в тор.

„Нашите комшии, румънците, миналата година откриха една фабрика, която започна да произвежда тор. Торта е много хубава, защото се съхранява 6 месеца в почвата и е изключително благоприятно да се използва в райони, в които имаме суша.“

Непотребната вълна може да намери приложение още в изолации и опаковки.

Нормативно в Европейския съюз вълната е определена като отпадък. Това води до опасения дали в един момент фермерите няма да бъдат принудени да заплащат за депонирането й.

Според животновъдите държавата и браншовите организации трябва да потърсят варианти за решаване на проблема - или да се възложи на някой от научните институти да разработи идеи за приложението на вълната, или да се предвиди възможност за финансово подпомагане на фермерите.

„В противен случай вълната ще започне да ни превзема.“

Повече информация ще чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16