Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Могат ли технологиите да помогнат:

Фермери горят и изхвърлят тонове вълна годишно

ЕС счита вълната за отпадък, у нас никой не мисли за оползотворяването й

| обновено на 09.06.21 в 13:51
Овце порода Аваси
Снимка: БНР

Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата у нас  или се изгарят – за това алармират животновъдни организации.

Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, твърдят те.

Почти никой, освен пряко засегнатите, не си дава сметка за мащабите на проблема, казва Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите.

„Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли от фермите.“

Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-30-50 стотинки, през последните две години са вземали вълната, без да я платят, а сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов.

„Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно.“

Загубата за фермера идва и от разходите по стригане на овцете.

Приложение може да намери вълната на едва 40-50 000 овце у нас  Снимка: БГНЕС
Приложение може да намери вълната на едва 40-50 000 овце у нас Снимка: БГНЕС

Преди години не се налагало да се търсят нелегитимни начини за освобождаване от вълната, тъй като е имало работеща текстилна промишленост, която е изкупувала големи количества.

Според Михаил Михайлов обаче проблемът не е само в промищлеността.

„Овцете, които ние отглеждаме, които ние развъждаме, те не могат да произвеждат качествена вълна.“

Може да се използва вълната на 40-50 хиляди овце, вълната от останалите 1 милион овце никой не я иска, поясни Михайлов. „Тя не става за нищо и трябва да бъде по някакъв начин отстранена, изхвърлена.“

Всички държави в Европа са на този хал, допълва Михайлов.

Снимка: БГНЕС

Оказва се, че има начин непотребната вълна да се превърне в конкретни продукти, например в тор.

„Нашите комшии, румънците, миналата година откриха една фабрика, която започна да произвежда тор. Торта е много хубава, защото се съхранява 6 месеца в почвата и е изключително благоприятно да се използва в райони, в които имаме суша.“

Непотребната вълна може да намери приложение още в изолации и опаковки.

Нормативно в Европейския съюз вълната е определена като отпадък. Това води до опасения дали в един момент фермерите няма да бъдат принудени да заплащат за депонирането й.

Според животновъдите държавата и браншовите организации трябва да потърсят варианти за решаване на проблема - или да се възложи на някой от научните институти да разработи идеи за приложението на вълната, или да се предвиди възможност за финансово подпомагане на фермерите.

„В противен случай вълната ще започне да ни превзема.“

Повече информация ще чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Евелина Келбечева: Атентатът в храм "Св. Неделя" е началото на ерата на държавния тероризъм

" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..

публикувано на 18.04.25 в 12:34

История с добър край - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ получиха бежански статут

История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..

публикувано на 18.04.25 в 11:29
проф. Георги Фотев

Проф. Георги Фотев: За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш, мисленето е най-трудното нещо

Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела.  За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..

публикувано на 18.04.25 в 11:00

В Кочани посрещат Възкресение с болка и надежда

Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" .  Колкото..

публикувано на 18.04.25 в 10:37

Нерегламентирани автосервизи, евтини ремонти, липса на правила... докъде ще я докараме

Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов.  По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя .  " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..

публикувано на 17.04.25 в 11:45
На бдението за жертвите на пожара в нощен клуб в град Кочани, Северна Македония, 19 март 2025 г.

Месец след трагедията в Кочани: Човешката съпричастност е жива

Трагедията в Кочани не е забравена, а човешката съпричастност е жива - месец след пожара в дискотека "Пулс", при който загинаха 62 млади живота, се връщаме отново към трагичните събития.  Хиляди граждани на Кочани почетоха паметта на жертвите при пожара в дискотеката "Пулс" Почина управителят на дискотеката в Кочани. Той е 60-ата жертва на..

публикувано на 17.04.25 в 10:11
Симеон Караколев

Новозеландското българско агнешко – разграден двор ли сме?

БАБХ трябва стриктно да следи и да прилага по-тежки мерки спрямо тези вносители, които нарушават европейското законодателство.  В 4 от 8 големи търговски вериги няма българско агнешко , алармира още съпредседателят на НОКА. "В София има само в 4 вериги, и то по-малките." И най-слабата държава е по-силна от всеки контрабандист , смята..

публикувано на 17.04.25 в 09:03