Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Urbex - красотата на застиналото време

Ивайло Дончев: Закачиш ли се на кукичката на това хоби, ставаш изобретателен в намирането на обекти

Необичайни пътувания и забранени атракции - така може да се обобщи хобито на Ивайло Дончев, пътешественик-единак, фотограф с афинитет към по-непопулярни места, един от urbex-ентусиастите у нас.

Urbex идва от urban exploration – изследване на градската среда.

Кое го кара да се впуска в тези донякъде мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и конструкции, създадени от човека, а след това напуснати от него? Къде е тръпката?

„Това си е химия в мозъка. Не се различава кой знае колко от който и да е екстремен спорт. Да не бъдеш хванат най-вече. Да се измъкнеш жив и здрав“, казва Ивайло Дончев в предаването „Изотопия“.

Но… не само. В геометрията на изследователите влизат и действащи обекти, уточнява той и дава пример с тунели на метрото или изкачване на небостъргачи.

Реакциите на охраната варират от любезна покана да напуснеш мястото до викане на полиция.

Снимка: БНРМотивацията е в приключението, в това да не бъдеш забелязан, подчертава той.

„На следващо място – чисто естетическото възнаграждение, което получавам, бидейки там. Аз, както доста от феновете на урбекса, харесвам постапокалиптичната естетика.“

Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш.“

Едно типично урбекс убежище са например изоставените панелки, които били предвидени за бъдещите работници в АЕЦ „Белене“.

От определен ъгъл могат да изглеждат като Припят. Обрасло е. Трябва да се внимава за всякакви потенциални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на сградите, влизат почти в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми доста по-зловещи от това понякога.“

В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, но пък в друг смисъл – природата настъпва там с различни свои форми: растителни и животински.

Колкото повече човек започне да се закача на кукичката на това хоби, толкова по-изобретателен започва да става в намирането на обекти, извън ровенето в Google, твърди Ивайло Дончев.

„Например, пътувайки с влак, гледайки околностите, вижда - ха, тук има изоставена фабрика. Я да си я сложа аз на картата! Или пита съмишленици.“

Те обаче невинаги са склонни да издават находките си и ревниво ги пазят кат освои открития.

Правилото на urbex е – „Без сувенири!“

„Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето един път го нарушихме с един приятел, като оставихме един компот на една 80-метрова кула.“

Друг път Ивайло Дончев си позволил да вземе „една табела, от тези социалистическите, с някакъв надпис“, но после го споходили угризения на съвестта и я върнал обратно.

Според Дончев „най-пипкавият въпрос“ в urbex-а е този за етиката.

„Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна собственост, ако е частна, ти вече си пристъпил в полето на противоречивото от етична гледна точка.“

„Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова хоби, още като дете“, спомня си Ивайло и добавя, че днес това явление придобива все повече популярност в глобален мащаб.

В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактика за самоизолация и ограничаване на социалните контакти.

Той не определя себе си като много напреднал в урбекса. Харесва му, че някои ентусиасти като него, опитвайки се да покажат на света как са се скачили на някой кран или комин, го правят умно и подготвени, „а не от келешлък“.

Много неща можеш да научиш за себе си, докато си сам и това е подценявано в нашата култура, вярва Ивайло Дончев, според когото „ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки.“

Дончев признава, че докато е погълнат от urbex-преживяването, изследва пределите на физическите си способности и доколко има куража да прави различни неща.

„А вече философски прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би трябва да отделим нарочно предаване.“

За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се използва, разказва ни още Ивайло Дончев.

„Там почти няма годни за урбекс обекти.“

„Аз се чувствам малко като лешояд, защото дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, за да „кацна“ върху него. Което е особено. Иначе напълно разбирам защо би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие“, споделя ентусиастът с вкус към странни места. 

През септември Ивайло Дончев ще покаже свои снимки от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като изследовател.

Нарича подготвяната изложба своя индулгенция за това, че влиза в чужда собственост неканен.

Замислил я е като благотворителна изложба за училището по изкуства в село Русаля, Великотърновско.


Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Ивайло Дончев
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проект, чрез който не получаваш пари, а възможност да промениш живота си

Семейства на деца от ромската общност и в неравностойно положение от планинското село Джурово, Софийско ще се учат да гледат шафран и да вадят мед от производители благодарение на проекта на фондация „Биоселена“ – „Деца с бъдеще, фермери и предприемачи“. „Целта ни е да създадем устойчив поминък на тези семейства с деца, където няма..

публикувано на 26.07.21 в 11:22

Брадатата агама Мишо е най-новият обитател на Екомузея с аквариум в Русе

На първия етаж в единствения по рода си Екомузей с аквариум, от няколко дни живее в собствено пространство екзотичен гущер с роднини в Австралия.  Този вид често е избиран за домашен любимец, тъй като не е агресивен, а много гальовен. Екологът Красимир Киров от Екомузея запознава с агамата Мишо и разказва историята на живота му.  Ако сте..

публикувано на 25.07.21 в 09:00

Да уловиш черноморската пустош без парти животните

Плаж. Море. Пясък. Пустош. Няма нощен живот, няма викащи и веселящи се туристи, няма наплив от плажуващи. Никой. Само разположените върху плажа постройки на барове, заведения, казина.  Странно за това място, тихо настроение властва над пейзажа. 12 кадъра са уловили последиците от атаката на Ковид-19, довела до изчезването..

публикувано на 24.07.21 в 11:30

Как се суши банският старец и за свинския бут в Разложко

Лятото  е сезон, в който  много хора съчетават почивката в планината с кулинарните познания и дегустации. В Района на Банско и Разлог най-търсените деликатеси са сушеният свински бут и „бански старец“.  Едва ли са много хората обаче, които знаят колко труд, търпение и майсторлък стоят зад готовия за консумация домашно приготвен деликатес ...

публикувано на 23.07.21 в 17:32

Константин Кръстев–Костура: Ако имаш разпонаваем стил, създаваш изкуство, което ще се запомни

Графити артистът Константин Кръстев–Костура разпъна найлони в студиото на „Изотопия“, за да покаже нагледно как твори върху кецове. „Това си е движение – за персонализиране на маратонки и кецове . Има по света много хора, които си колекционират маратонки и тези хора, освен лимитираните модели, в един момент решават, че искат да има някаква..

публикувано на 23.07.21 в 11:10
Меди Бенато

Базар на занаятите във влак проведоха в Израел

Пазарите или шук, както ги наричат в Израел е една от главните атракции за гостите на страната. Има всякакви пазари - за плодове и зеленчуци, за подправки, за екологични храни, за национални и религиозни предмети, бит пазар, за екологични храни и още много други. Веднъж седмично на една от успоредните улици на най-известния пазар на Тел Авив..

публикувано на 22.07.21 в 19:55
Лиляна Русковска

Лиляна Русковска: Професията учител обогатява

Лиляна Русковска е един от известните педагогически специалисти и ръководители в сферата на образованието в Пловдив, с над 50 годишна практика. В момента тя е управител на Център за опит и идеи и се занимава с обучения и проекти в областта на образованието, изкуството и комуникациите. Скоро излезе последната ѝ книга  "Речник на..

публикувано на 19.07.21 в 17:05