Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Urbex - красотата на застиналото време

Ивайло Дончев: Закачиш ли се на кукичката на това хоби, ставаш изобретателен в намирането на обекти

Необичайни пътувания и забранени атракции - така може да се обобщи хобито на Ивайло Дончев, пътешественик-единак, фотограф с афинитет към по-непопулярни места, един от urbex-ентусиастите у нас.

Urbex идва от urban exploration – изследване на градската среда.

Кое го кара да се впуска в тези донякъде мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и конструкции, създадени от човека, а след това напуснати от него? Къде е тръпката?

„Това си е химия в мозъка. Не се различава кой знае колко от който и да е екстремен спорт. Да не бъдеш хванат най-вече. Да се измъкнеш жив и здрав“, казва Ивайло Дончев в предаването „Изотопия“.

Но… не само. В геометрията на изследователите влизат и действащи обекти, уточнява той и дава пример с тунели на метрото или изкачване на небостъргачи.

Реакциите на охраната варират от любезна покана да напуснеш мястото до викане на полиция.

Снимка: БНРМотивацията е в приключението, в това да не бъдеш забелязан, подчертава той.

„На следващо място – чисто естетическото възнаграждение, което получавам, бидейки там. Аз, както доста от феновете на урбекса, харесвам постапокалиптичната естетика.“

Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш.“

Едно типично урбекс убежище са например изоставените панелки, които били предвидени за бъдещите работници в АЕЦ „Белене“.

От определен ъгъл могат да изглеждат като Припят. Обрасло е. Трябва да се внимава за всякакви потенциални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на сградите, влизат почти в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми доста по-зловещи от това понякога.“

В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, но пък в друг смисъл – природата настъпва там с различни свои форми: растителни и животински.

Колкото повече човек започне да се закача на кукичката на това хоби, толкова по-изобретателен започва да става в намирането на обекти, извън ровенето в Google, твърди Ивайло Дончев.

„Например, пътувайки с влак, гледайки околностите, вижда - ха, тук има изоставена фабрика. Я да си я сложа аз на картата! Или пита съмишленици.“

Те обаче невинаги са склонни да издават находките си и ревниво ги пазят кат освои открития.

Правилото на urbex е – „Без сувенири!“

„Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето един път го нарушихме с един приятел, като оставихме един компот на една 80-метрова кула.“

Друг път Ивайло Дончев си позволил да вземе „една табела, от тези социалистическите, с някакъв надпис“, но после го споходили угризения на съвестта и я върнал обратно.

Според Дончев „най-пипкавият въпрос“ в urbex-а е този за етиката.

„Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна собственост, ако е частна, ти вече си пристъпил в полето на противоречивото от етична гледна точка.“

„Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова хоби, още като дете“, спомня си Ивайло и добавя, че днес това явление придобива все повече популярност в глобален мащаб.

В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактика за самоизолация и ограничаване на социалните контакти.

Той не определя себе си като много напреднал в урбекса. Харесва му, че някои ентусиасти като него, опитвайки се да покажат на света как са се скачили на някой кран или комин, го правят умно и подготвени, „а не от келешлък“.

Много неща можеш да научиш за себе си, докато си сам и това е подценявано в нашата култура, вярва Ивайло Дончев, според когото „ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки.“

Дончев признава, че докато е погълнат от urbex-преживяването, изследва пределите на физическите си способности и доколко има куража да прави различни неща.

„А вече философски прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би трябва да отделим нарочно предаване.“

За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се използва, разказва ни още Ивайло Дончев.

„Там почти няма годни за урбекс обекти.“

„Аз се чувствам малко като лешояд, защото дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, за да „кацна“ върху него. Което е особено. Иначе напълно разбирам защо би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие“, споделя ентусиастът с вкус към странни места. 

През септември Ивайло Дончев ще покаже свои снимки от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като изследовател.

Нарича подготвяната изложба своя индулгенция за това, че влиза в чужда собственост неканен.

Замислил я е като благотворителна изложба за училището по изкуства в село Русаля, Великотърновско.


Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Ивайло Дончев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09