Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква промяна е необходима в образователната система

Снимка: Личен архив

Темата какво образование е нужно на децата не излиза във ваканция и през лятото особено за родители, на които им предстои да вземат важно решение. През много изпитания трябваше да преминат деца, родители и учители заради дистанционното обучение.

Четвъртокласникът Лъчезар се занимава с наука и един от неговите въпроси беше избран да получи отговор от астронавтите от Международната космическа станция. Това, което обаче го прави още по-горд него и майка му е, че и учените не успяха да отговорят на въпроса, който постави той. Лъчезар попита защо, след като се твърди, че вселената е безкрайна и в същото време се разширява, как може нещо, което е безкрайно да се разширява.

Четвъртокласникът Лъчезар             Снимка: Добромир Видев

Лъчезар иска да стане астронавт или космонавт:

"Чета доста енциклопедии за космоса, всякакви факти, попаднах на този факт и не можах да си го обясня. Мама ми каза, че мога да попитам астронавтите“.

Нина ще подкрепя сина си, защото Лъчезар обича математиката. И ще му търси специално допълнително образование:

"Живот и здраве идеята е да го запишем в по-специално училище, където да изучават усилено физика и математика".

Статистиката, представена от Министерството на образованието показва, че към средата на юли т.г. над 43 000 ученици, повечето, от които от уязвимите групи, все още не разполагат с устройство. 34 хиляди деца нямат интернет. Липсата на компютри, интернет и помощник в семейството е увеличила разликата между обучението в големите градове и малките места. Неравенства има и между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет. Така дистанционното обучение е накарало всеки трети ученик да проспи онлайн уроците. Има спад на знанията, увеличил се е рискът от отпадане, заради коронавируса

Засега от МОН говорят за „максимално дълго присъствено обучение през следващата учебна година“. А дистанционно да се минава „само в краен случай“. Говорят за подкрепа за наваксване на пропуските на учениците, за което ще се разчита на европейската програма "Образование" 2021-2027". Извън Covid-ситуацията - 510 училища наскоро получиха статут на иновативни. 7 ВУЗ-а бяха обявени за изследователски, за да получат от Националния план за възстановяване и устойчивост допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност. От години в училищата е въведено т.нар. СТЕМ образование, за да може и в университетите да постъпват качествени студенти. Но това не е достатъчно. „Карайте децата да правят проекти“, казва проф. Георги Милошев от Института по молекулярна биология на БАН.

Преди 12-15 години проф. Георги Милошев започнал да изпитва студентите по нов начин - не с конспект от 40 въпроса, на основната на това, което им е преподал по време на лекциите.

"Аз не изпитвам по този начин, а ги изпитвам с научен проект за научно изследване - всички необходими неща, за които се изисква проектното начало, с увода, резултати, метода".

Той допълни, че от 15 години провежда изпитите по тази начин.

"Те влагат много повече усилия от себе си, четат различни материали, няма нужда да назубри това, което го пише в учебника, то след 5 години няма да е вярно. Нещата в областта на молекулярната биология се развиват с невероятна скорост".

Проф. Евгения Сендова от Института по математика допълни, че към образованието трябва да се подхожда с внимание към всяко дете:

"Истината е, че не трябва да има бележки от 2 до 6, или от 1 до 100, а да видим какво детето е произвело, какъв скок е направило спрямо себе си и най-вече каква радост е изпитало докато го прави".

Проф. Георги Милошев и проф. Евгения Сендова се съгласяват с мнението на известния преподавател по физика Теодосий Теодосиев, който каза:

"Най-важното производство в държавата е производството на хора, на качествени хора, които могат. Не става само с купуването на компютри и таблети, еднократна покупка няма да ни разреши проблемите на образователната система. Трябва децата да се занимават с технологии от най-ранно детство, трябва да бъде научено детето да чете колкото може по-рано, да знае значението на думите".

Теодосий Теодосиев                  Снимка: Добромир Видев

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35