Георги Чендов е роден на 21 април 1920 г. Във вторник ще отбележим 100-годишнината му, но това е само заради пропадналата минала 2020-та и всички събития, които бяха планирани да се случат тогава. Все пак, макар и със закъснение, русенци ще си спомнят за колоса в културата, какъвто е Георги Чендов. Влечението му към хуманитаристиката го отвежда в Софийския университет, където първо учи педагогика, а после право. Продължава да развива енциклопедичната си личност със знания по театрознание и режисура в Музикалната академия във Виена. След завръщането си в Русе работи като учител, но не след дълго застава начело на Русенската опера. Архивистът на Операта и историк Веселина Антонова разказва повече за дейността на Чендов.
"Той е човекът, който изиграва много важна роля в създаването на Русенската опера. Той е първият директор на операта. Операта се създава в много трудни години, в края на 40-те години, след 9-ти септември и всички злощастия, които сполетяват държавата ни след Втората световна война, преврата и погромите върху населението. В този период през 1947 година се възстановява Русенската оперна дружба, която е съществувала от 20-те години и с голямото желание да има Русенска опера"
Тя допълни, че важни, интелигентни хора в Русе успяват да създадат опера.
"Първата важна стъпка е на тогавашния кмет Александър Ковачев. В навечерието на 197 година, преди да излезе закона за национализацията на предприятията, той събира богатите хора в града и ги убеждава да дарят голяма сума - 1 милион лева, за да се създаде първият оркестър - оркестърът към Градския народен съвет".
Човекът, който застава начело на Операта, е Чендов. Безспорно той е с леви убеждения, но изключително умело успява да балансира между властта на комунистите и запазването на живота на част от интелигенцията - тази интелигенция, която е била състоятелна, образована и във всеки дом е имало поне един инструмент, на който се свири. Властта репресира потомците на тези хора и им забранява да продължат образованието си. Операта е мястото, където те се реализират не само професионално, но и чисто битово - да получават заплата и да оцелеят. Хобито им става професия и до края на дните си са част от оркестъра на Русенската опера. Нещо повече - в Русе пристигат деца от "неблагонадеждни" семейства, съдени от Народния съд, от цялата страна, за да станат част от Операта, за да се спасят.
"Тук се събират хора, които са нежелани от властта. Лишени са от работа, но в случая няма откъде да дойдат други кадри. Единствените музикални кадри, хорове и оркестранти са тези самодейци, които преди 9-ти септември са били част от музикалния живот на града. И в този смисъл е много важна ролята на Чендов като един човек, който е балансирал, който много ясно си е давал сметка, че трябва да ги привлече и трябва да застане зад тях, за да се случи това, което всички в Русе искат - да има Русенска опера", допълни Веселина Антонова.
Неслучайно книгата на Георги Чендов за създаването на Операта в Русе, издадена след смъртта му, се нарича "Пауново перо" - нещо много скъпо, но никой не би се отказал от него. Когато този културен институт вече има своя добре работеща административна машина, Чендов е назначен за директор на Художествената галерия. Благодарение на него, по мнението на специалистите, фондът на галерията се сдобива с най-ценните си картини.
По време на изложбата, която ще бъде открита във вторник, публиката ще види и непоказвани рисунки и шаржове на самия Чендов, изкушен от изобразителното изкуство, но пазил тази страст за себе си. Семейството на Георги Чендов ще дари и личния му архив на Държавен архив в Русе - жест, който със сигурност ще помогне за запазване на културната памет на града.
Повече можете да чуете в звуковия файл.Предаването "Пътувай с "Хоризонт" ни връща към спомена за старите гайдари и магията на тяхното изкуство. Дафо Трендафилов, Михал Калфов, Манол Ташков са изпълнители от Гела, които поставят начало на гайдарското надсвирване. Те са и първите учители в музикалното училище в Широка лъка по каба гайда, разказа Щильон Неделчев, който преподава..
В деветото издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Коментар на водещата: отзвук от церемонията-спектакъл при откриването на Олимпийските игри в Париж и от първия спектакъл на музикалната поема “Рилският пустинник“ по музика на отец Кирил Попов на..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде представена във Варна. За мен е предизвикателство, но и голяма радост, обясни Великова в предаването "Преди всички". "Това представяне е в рамките на празненствата по случай три години от влизането на научно-изследавателския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ във Висшето..
Галерия "Синтезис" представя изложбата "Сънувам на български" на младата документална фотографка Михаела Аройо. Това е първото цялостно представяне на дългосрочния й фотографски проект, посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна. През 2023 г. той е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Изложбата може да бъде посетена до..
Константин Илиевски започва своя втори сезон като главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. След успешния и вълнуващ изминал концертен и звукозаписен сезон предстои новият 2024/2025, който се очаква да е предизвикателен и амбициозен. Той ще бъде открит на 27 септември с концерт в зала "България" от 19.00 часа..
Сред останалите вдъхновения на Демирев, за да свири "бамбашка" , както сам казва преди десет години, е Джон Маклафлин . Джон Маклафлин, "Snarky Puppy" и Илхан Ерсахин - в 11-ия фестивал "A to JazZ" " Като бях малък, мечтаех, всеки тон, който слушах, беше безкрайно съзерцание. Неговата музика ме докосва..
Шестото издание на фестивала за камерна музика "Неотъпкана пътека" ще се проведе от 1 до 4 август . То събира музиканти от България и САЩ, които изпълняват обичани, а също и малко познати, и съвсем нови произведения. Първият концерт е в четвъртък, 1 август, в Културния дом на Гоце Делчев от 19.00 ч . с произведения от Йохан Себастиан Бах,..
Кризата в ДПС вкара качествено нова криза в политическия живот на България. Това каза пред БНР журналистът и анализатор Мехмед Юмер и уточни: "..
Близо 46900 са туристите, посетили община Кюстендил от началото на 2024 година до края на юли . Над 80% са българските туристи, но градът и околностите..
Нека не се дразним, да отидем да гласуваме и да се надяваме, че ще намерим стабилност, не трябва да пада избирателната активност, призова..