Най-малкото начинът, по който виждаш света, е твой, независимо колко герои измисляш, допълва тя в предаването „Изотопия“.
„Това е може би най-дълго писаният ми текст някога. Започнах на 23 просто с бележки по това, което става във втората част на романа и се отнася до мен и собственото ми семейство. Книгата излезе на 43. това са точно 20 години, две десетилетия, през които се случиха много неща“, разказва Антония за книгата си „Нас, които ни няма“.
Романът е автобиографичен, тя го определя като класически роман на израстването.
„Може би това е най-личният ми роман и ще остане такъв, независимо какво ще напиша оттук нататък. (...) Прототипите са много. Много от тях са живи.“
Действието се развива в началните години на прехода.
„Използвала съм и бургаски жаргон, и селски жаргон. Не знам дали по нещо може да се разбере, че това е 90-арски роман, че това е бургаски роман. По-скоро гледам на него като на универсален, но също така и като документ, текст, който ще остане някакъв вид документ за онова време, за онова поколение, за този град, който специално в творчеството има особен статут. Там споменавам много от бургаските артисти, поети, чешити дори.“
Романът е за тези, които са били тийнейджъри в средата на 90-те години, смята авторката.
„И си мислех наскоро как би бил приет от днешните тийнейджъри – дали те биха имали същите сетива да го усетят, по начина, по който ние го правехме тогава. Писмата, които присъстват в романа, писмата на Мартин са истински писма до мен. Определено съм ги редактирала, за да се превърнат в литература, във фикция. Истината е, че общувахме по този начин, ние си пишехме писма на ръка, които си разменяхме понякога дори присъствайки в една и съща стая. Нещо, което днес е като абсолютна отживелица. Не знам как в днешната дигитална ера биха го разчели днешните тийнейджъри.“
В романа липсват клишетата от романите за 90-те, казва още Антония Апостолова – мутрите, икономическите затруднения, семейните трагедии, нещата, които преимуществено се помнят от това време. Тя признава, че е искала да запази образа на Бургас от 90-те.
„Бургас на любов, на творчество, на всички тези съмнения и крехкости, които днес се надявам да живеят в 40-годишните пораснали тийнейджъри“.
Защо книгата е озаглавена „Нас, които ни няма“?
„Нас във всеки следващ момент вече ни няма. Вече не сме ние и в същото време всичко, от което сме направени, е това минало, което се дестилира в нас и ни ръководи, и определя бъдещето ни… Няма ни, няма го това поколение, няма го този град.“
Антония Апостолова е автор и на сборника с разкази „Потъване в Мъртво море“. Не вярва да пропише отново поезия, защото я свързва с младостта. Първата й книга всъщност е поетична.
„Излезе, когато бях много млада. Това е някакъв вид изхабяване на куршума. Беше постигнала някакъв култов статут в Бургас. След това поезията я изоставих, за да я привнеса в прозата си, в стила си, в езика си.“
В новия роман, който пише, има отново история на спомнянето, любим неин метод на писане.
За сайта „Литературни разговори“ Антония Апостолова отбелязва:
„Съзнавам, че това, което правя, е бутиков проект. Хората, които четат книжни ревюта и обзори, литературни, буквално се познават един друг, не са чак толкова много.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Ново българско музикално произведение ще види бял свят на 29 януари във Военния клуб. Композиторът Минко Ламбов ще бъде и диригент в концерта на Симфониета "София", а в програмата са включени още пиеси от Кирил Ламбов, Ренцо Руджери и др. Новото произведение на Минко Ламбов е Концерт за цигулка, акордеон и оркестър. То е част от поредицата..
"Номинацията за "Оскар" е нещо страхотно, ние въобще не сме го очаквали и дори изглежда малко нереално. Това е огромно признание за филма, дава му още по-голяма видимост. Най-важно е тази история да стигне до хората". Това каза пред БНР Катя Тричкова - продуцент на "Човекът, който не можеше повече да мълчи" от българска страна...
Планета се върти, времената се сменят, а пред човека стоят едни и същи морални дилеми за пътя, по който да поеме . Изборът винаги е много личен , но общоприетите ценности, морални принципи и модели на възпитание и образование оказват своето влияние и учат на уважение, принципност, следване на правила, етика в отношенията. Разбира се..
Японският саксофонист и кларинетист Акира Саката гостува в София преди 80-ия си рожден ден. "Акира Саката е ренесансова личност – поет, писател, актьор, по професия морски биолог . Този човек има страшна енергия, сякаш е на 55. Той е толкова слънчев, забавен човек! Той е като младеж ", разказа в предаването "Хоризонт до обед" Цветан Цветанов..
"Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с радиото. То беше един неизменен фон на моето детство“ . Това сподели българската писателка Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" , посветено на 90 години БНР. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" До седемгодишна възраст създателката на..
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..