Деца научиха тънкостите на някои занаяти във Велико Търново

Емблематичната Самоводска чаршия във Велико Търново през август се огласяше от детска глъч, а старите майстори безплатно разказваха и предаваха уменията си на децата в училището по занаяти. Обученията са финансирани чрез подкрепата на Община Велико Търново по програма за подпомагане в условията на пандемия от Министерството на културата.

Ателиетата и дюкяните на майсторите от прочутата Улица на занаятите в старопрестолно Велико Търново се оживиха не само от туристите, но и от много деца, които се включиха в първото лятно училище по занаяти на Самоводската чаршия. 

„Аз съм Калоян. Аз съм Симона. Халкички научихме как се правят. Правят се доста трудно и с много старание“. 

Това казват двамата невръстни ученици на майстора куюмджия Тодор Кушлев, чиито ръчно изработени сребърни накити са известни по цял свят: 

„На красивото ги учим, защото те не могат да направят кой знае какво. Правим малко демонстрация, разказвам им за занаята. По принцип, занаятите винаги са си имали тази образователна, възпитателна функция. Интересно им е, някои основни операции, където могат, участват с някое чукче, с някоя завъртулка да направят“. 

След ателието на майстор Тодор Кушлев по художествена обработка на благородни метали Калоян и Симона влизат на урок в кожарската работилница на Самоводската чаршия. Докато майсторят под вещото ръководство на Бисерка Никова децата коментират какъв е занаятът на кожаря: 

„Да изработваш неща от кожа – обувки, малки кукерчета, шапки. Слагам коса на кукера“.

„Кожите не ги правим тук, правим кукери, изработват ключодържатели, всичко от кожа“, обяснява майсторката Бисерка Никова и допълва, че на децата им харесва и има посещаемост и определя програмата като добра".  

Много дървени фигурки изработиха децата от лятното училище по занаяти в работилницата на майстора резбар Христо Стойчев: 

„Опасен занаят е. Ние им измислихме по-лека работа главно в шкуренето, пирографирането и оцветяването. Имаше голям интерес от децата, те си изработиха магнит от дърво - прасенце“.

Красотата на багрите и тъканите и тънкостите на изчезващия занаят на тъкачеството показва на децата майсторката Миглена Чаталова и не крие възхитата си от своите ученички: 

„Аз лично съм много доволна и съм изненадана от децата, които дойдоха при мен, защото са чудесни, чудесни. Дори на някои им удължих малко повече времето, защото ми е приятно с тях. Много хубави деца имаме в България и във Велико Търново. Най-мъничките само ги учих да навиват кълбета, защото не им стигат стигат крачетата до педалите на стана. Но те бяха доволни, едното дете идва три или четири пъти. Другите ги учим, показваме им да тъкат, колкото успеят. Да се докоснат до самия занаят“. 

И децата се влюбиха в тъкачеството: 

„Казвам се Милица Димитрова и съм на 10 години. Тъка на стана. Това са слънчогледи с тези цветове. Има си четири педала станът, натискаш ги и промушваш совалката и после трябва с бърдото да дърпаш и така се затъкава“. 

„Вероника Георгиева, на 12 години съм. Тъка чанта със синьо, червено, оранжево и жълто. Интересно ми е, харесва ми и ми е лесно как се правят тези килими на този стан. Важно е да пазим занаятите“. 

„Това е нишката на нашия живот, на рода, на българското, което се запазва. Според мен има нужда това да се пази“, казва тъкачката от Самоводската чаршия Миглена Чаталова.

Училището по занаяти, което приключва тази седмица на Улицата на занаятите във Велико Търново, прие деца и в грънчарницата, ножарната, медникарската работилница, хлебарната и шекерджийницата.