Световният рекордьор Александър Сорокин: Заради пандемията загубих работа и така можех да бягам повече

През 1997 г. Курос предприема 24-часово бягане с цел да измине колкото може повече километри за това време и записва невероятните 303 км и 300 метра. Тогава, не без самочувствие, той обявява, че поне един век никой няма да може да се доближи до постижението му.

По-малко от четвърт век по-късно обаче Сорокин разбива на пух и прах рекорда на гърка, като успява да измине на състезание в Полша 309 км и 400 метра - с 6 км повече от дългогодишния рекорд.

Литовецът започва да бяга в късна възраст и то, за да реши проблемите си с алкохола и с наднорменото си тегло. В началото на пандемията губи работата си, но това му позволява да бяга повече, да влезе в супер форма и да постави световен рекорд.

Сорокин се появява на световната бегаческа сцена през 2017 г., като печели изненадващо Спартатлона - най-известният еднодневен шосеен ултрамаратон в света. Тогава той записва пето най-добро време в историята, като първите четири са притежание именно на Янис Курос. През 2018 г. литовецът успява да се качи на подиума на Европейското първенство по 24-часово бягане. През 2019 г. става световен шампион.

През април тази година пък поставя световен рекорд на 100 мили (като успява да ги пробяга за 11 часа и 14 минути). Когато става ясно, че ще постави рекорда, от екипа му подават бележка и го питат - дали би искал да бяга още малко, още 45 минути, защото така ще може да постави още един рекорд - за най-много километри, навъртяни в рамките на 12 часа. На Сорокин му причернява от подобна оферта, но докато бяга, размисля и приема. Така поставя в рамките на същото бягане още един рекорд - 170 км и 390 метра за 12 часа.

Казва за себе си, че травма го е отказала преди години от карането на каяк, където се е изявявал като състезател. После започват проблеми с алкохола, цигарите и наднорменото тегло. Когато кантарът един ден показва 100 кг, решава да се вземе в ръце и започва да бяга. Годината е 2012, тогава 31-годишният мъж участва и в първото си с състезание - полумаратон. Пет години по-късно печели “Спартатлона”.

Александър Сорокин се съгласи да даде интервю за БНР малко след като постави световния рекорд.

Интервю на Таня Иванова

Кой момент от поставянето на рекорда беше най-труден за Вас?

Най-сложното беше нощта, защото организмът ми искаше да спи. В късните часове стомахът ми спря да работи, не можех да приемам храна. Можех само по малко да пия и чувствах как умората настъпва бързо. Но след като преодолях тази криза и отново започнах да се храня, вече беше по-лесно. Това стана към 4-5 часа през нощта. След това имаше цялостна умора, скоростта падаше постепенно, но успях да я задържа докрай.

Бягахте 309 км и 400 метра, не Ви ли се искаше да ги закръглите на 310?

Не знам, не съм мислил за числа предварително. Просто исках да пробягам повече от 303,5 км и не съм се замислял дали 310 км има някакво по-специално значение. Когато най-накрая подобрих вече рекорда, вероятно съм се отпуснал и скоростта падна, но не виждах разлика между 309 и 310 км, за да бързам специално.

Имате ли спонсори? Как финансирате участието си в състезания?

Официални спонсори нямам. Тази година ми провървя, тъй като се намериха приятели, които ми дадоха някакви пари, за да не сеналага да ходя на работа, а да се занимавам само с бягане. Досега не съм имал никакви договори и не знам какво ще правя след месец - дали ще се наложи да започна работа, или нещо друго ще се случи.

В миналото сте имали проблеми с алпкохола. С какви демони се борите сега?

Интересен въпрос (Смее се.). С какви демони се боря? Ами като всеки - с мързела си. Много обичам да ям сладко, преяждам постоянно, иска ми се да намаля количеството храна. Не знам какво друго... Може би жена ми ще може да каже по-добре какви са ми недостатъците. Аз мисля, че съм като всеки нормален човек.

Какво стана с работата Ви? Работили сте в казино? Как съчетавахте това с бягането?

От една година не работя в казиното. Когато започна пандемията, него го закриха. Това ми помогна да подобря нивото си на подготовка, тъй като можех цялото си свободно време да запълня с бягане. Но дори когато работех в казиното, бях на график - 3 дни работа, 3 дни почивка. В работен ден правех по една тренировка, в почивен - по две, и това беше достатъчно. Разбира се, когато спрях работа и започнах всеки ден да правя по две тренировки, формата ми се подобри и успях да подобря световния рекорд.

Как се готвите за такива свръхдълги състезания?

Как се готвя за състезания - подготовката ми започва 3-4 месеца преди старта. Опитвам се да бягам два пъти дневно. Правя тренировки с тежести, а ако е лято - карам велосипед и плувам в езерото.

Издайте малко повече за графика си по време на бягането?

По отношение на прием на калории, хидратация и хранене - имах график, трябваше да приемам по 400 калории на час и по 500 мл вода. Много ми е полезно да имам подобен график, но опитът със състезанията показва, че е по-добре да разполагаш с много и различни продукти, защото не знаеш в кой момент какво ще ти се прииска. Трябва да познаваш тялото си, да слушаш усещанията си. Ако е записано, че трябва да изядеш нещо, това не значи, че непременно трябва да го изядеш. Например, в един момент исках да пия повече от планираната вода, в друг момент ми беше много и я отказвах. Обикновено подготвям много резервни продукти и ако планът се обърка, решавам в момента с какво да продължа.

Какви са факторите за Вашия успех?

На какво се дължи успехът ми - не знам, на желанието ми да победя, на положения труд. Истински късмет е навярно, че това е спортът, който обичам и когато се готвя за състезание, другото за мен не е важно.

Имате ли семейство и как съчетавате личния живот с бягането?

Имам жена, нямаме деца, тя има син от първия си брак, но той вече живее самостоятелно. Ние с жена ми си живеем щастливо и отделяме цялото време за себе си.

Сега над какво ще се фокусирате?

Следващата цел - все още не съм мислил за това. Иска ми се да бягам на 24-часови състезания, да участвам на Европейското и на Световното първенство. Ще видя, може пък и на 48 часа да участвам в бъдеще, но в момента това е твърде голяма продължителност, твърде голямо разстояние.

А какво мислите за по-къси дистанции, например, 100 км? Или пък отново да участвате в Спартатлона?

Много харесвам по-късите дистанции - те са по-леки, но не виждам в тях перспектива, защото не съм много бърз. Колкото до Спартатлона - може би по-нататък, но не съм си го поставял за цел, не знам защо. Знам, че мога да го избягам по-бързо, отколкото последното си участие, но сега искам да се съсредоточа върху 24-часовите състезания и да стана още по-силен там.

Интервюто е осъществено със съдействието на Асоциацията на ултрамаратонците в България и нейния председател Христо Цветков.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".