Да се върнем към мира!

Наскоро преглеждах стенограмите на Хенри Кисинджър по повод на свръхсекретните преговори с Пекин и Москва, и попаднах на много симпатичен разговор между Брежнев и Кисинджър, в който двамата обсъждат съкращаването на стратегическите ядрени оръжия. В един момент Брежнев се обръща към Кисинджър със следните думи: „Вашите генерали не трябва да контролират правителството ви. Още по-малко пък нашите нашето правителство. Ако на генералите се позволи да управляват, ще има световна война, те няма да са между живите, а и тогава няма да има кого да управляват.“ Вярно е, че Брежнев се прави на остроумен пред Кисинджър, но когато целта е намаляване на опасността от война, няма как да питаш генералите дали да ограничиш оръжията. Казвам това по повод на изборите за президент у нас, които се очертават да бъдат много силни, страстни и наистина интересни. Някои анализатори започнаха да виждат в президентската надпревара истински цивилизационен сблъсък – академичната тога на проф. Герджиков срещу военната униформа на ген. Радев; интелектуалецът, хуманист и деликатен класически филолог срещу матричния ум на един човек, завършил Военна академия, научен да води непрекъснати войни, за щастие все още само на хартия.

Колкото и неприятно да е за политическите врагове на ГЕРБ, партията на Борисов показва добра политическа стратегия, толерантност от страна на партийното его, и гъвкавост в търсенето на широк електорален отговор. Изборът да се подкрепи проф. Анастас Герджиков и то през инициативен комитет е добър ход. ГЕРБ извеждат интелектуална фигура, напълно противоположна на Румен Радев, невойнстваща, авторитетна, ментално-луксозна и обединяваща. Такава фигура ще обезоръжи агресивната риторика на Радев, който строи войните и победите си единствено и само през критиката на ГЕРБ. Радев нарасна като значение и формира идентичност единствено и само през отхвърлянето на ГЕРБ. Затова на тези президентски избори Радев мечтаеше да се срещне с партийна фигура от ГЕРБ, за да може да превърне президентската кампания в софт вариант на уличните протести, само че през вербални форми на домати и яйца. С проф. Анастас Герджиков ще му е трудно да воюва персонално. Какво ще му каже, че няма добър латински ли?! ГЕРБ просто изпразниха пълнителите на Радев. А, когато Радев не говори за ГЕРБ, всъщност няма за какво да говори. Смъртта на блестящият оратор, политик и философ, пламенен защитник на републиката – Марк Тулий Цицерон, може да се напомни като исторически факт и емблематична история за това как свободния и талантлив ум винаги е неудобен за войнолюбците, пък били те и образовани военни. Как интелигентността в едно общество винаги пада жертва на политическите конфликти, хаоса и войните на елитите.    

Както казва американският философ Никълъс Бътлър, апропо, носител на Нобелова награда за мир: „Съвременният университет не съществува само за да преподава... Той съществува и за да служи на демокрацията, на която е продукт и украшение.“ В този смисъл проф. Герджиков е олицетворение на това, че първата задача на университета е да учи на мъдрост, да създава образован ум, който да има търпимост и разбиране към света, който да съгражда, а не да руши около себе си. Когато управляваш една такава образователно-културна институция, в която хората се разделят окончателно с детството си и се запознават със своя характер, трябва да си носител на съвкупност от качества, които ти позволяват да комуникираш, управляваш и разбираш големи групи от мислещи хора. Високият хуманитарен профил на една личност й позволява да спори, да критикува, да оценява света около себе си без да го превръща в бойно поле. Тактът, както обичал често да подчертава сър Исак Нютон, е изкуството да изразяваш мнението си, без да си създаваш врагове. Тоест имаме дълбока нужда от хора с политически такт, които най-после да заемат ключовите позиции в държавата и да внесат добронамереност в нацията. Имаме нужда да се върнем към мира!

Радев получи своя успех на изборите за президент преди 5 години именно с образа си на човек, който не е от политиката, като мълчалив почитател на дълга и честта. Очаквахме да стои над партиите и политическите боричкания. Вдигнатият юмрук обаче и призивите на уличен сленг „мутри вън“ го класираха като тяснопартийно ангажиран администратор, който играе в полза на една политическа сила срещу друга, и крои сметки как да усвои изпълнителната власт. Радев загуби образа, който му донесе победата на старта при влизането му в политиката. В момента на политическия терен се появи проф. Герджиков, ректор на Софийския университет, който има черти на будител, който не е обвързан с партия, който е нов в политиката. Който би могъл да отвори интелигентната врата за разговор в политиката. И, който единствен може да постави несиметричната тежест на Радев в публичното пространство днес под въпрос. Тези президентски избори ще бъдат тест за политическата грамотност на нацията ни. Народът не е сбор от интелектуалци, но е съвкупност от лични съдби, които имат нужда от спокойна и умно управлявана, добре балансирана държава. Вдигнатият юмрук в крайна сметка ще се стовари върху някой. На фона на пълния политически хаос в държавата ни, новият президент ще трябва да започне да събира политическото тяло на нацията ни с ювелирна прецизност. Защото, ако не  започне събирането, това означава, че ще продължи разпадането.

Разговорът между Радев, проф. Герджиков и Лозан Панов ще е толкова интересен през следващите седмици, че определено ще потопи парламентарните избори. Президентските избори се очертават като много по-интересни на фона на парламентарните такива. Кандидатите за президенти на партиите ще бъдат основния аргумент в хода на разговора за парламентарния вот.