Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Андрей Кортунов: Виждаме резултата от неуспешното интегриране на Русия в системата за европейска сигурност

Андрей Кортунов
Снимка: РИА „Новости“

През изминалата седмица продължаващата с години деградация на отношенията между Русия и НАТО достигна до логичния си завършек. Руският министър на външните работи Сергей Лавров обяви, че от 1-ви ноември Русия закрива постоянното си представителство при щабквартирата на НАТО, както и структурите на Северноатлантическия алианс в Москва: военната мисия и информационното бюро.

Така Русия отговори на решението на Алианса от началото на октомври да отнеме акредитациите на осем служители на руската мисия в Брюксел, обявявайки ги за агенти на разузнаването и да съкрати числеността й наполовина. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков резюмира случилото се като заяви, че фактическото състояние на отношенията между Русия и НАТО сега е било оформено юридически.

Започналото през 90-те години на миналия век партньорство между Москва и Брюксел приключи официално на фона на взаимни обвинения в отказ от диалог, увеличена военна активност в опасна близост до линията на съприкосновение и липса на всякакво доверие. Според генералния директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов в момента сме свидетели на резултата от неуспешния опит за интегриране на Русия в системата на европейската сигурност. 

Какви ще бъдат последиците от разрива между Русия и НАТО за европейската сигурност?

"Струва ми се, че рисковете ще се увеличат. Последният голям инцидент с британския ескадрен миноносец Defender през лятото в Черно море показа, че понякога се доближаваме прекалено близо до границата, след която започва реалният сблъсък. Много е трудно да се каже как ще завърши този конфликт".

Как ще коментирате изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който изрази съжаление за решението на Москва като в същото време подчерта, че Алиансът е готов да продължи диалога с Русия?

"Готовността за диалог трябва да бъде конкретизирана по някакъв начин. Какъв диалог? На какво равнище? В какъв формат? Ако не ви устройва Съветът Русия-НАТО, нека създадем някаква “ад хок” група. Да речем “Кризисна група Русия-НАТО”. Предлагахме и такъв формат, но от НАТО го отхвърлиха. Затова, за съжаление, думите на г-н Столтенберг не звучат много убедително. Ако под диалог разбира обмяна на официални позиции, мисля, че всички знаем позицията на НАТО за Украйна, а в НАТО много добре знаят позицията на Москва. 

Ако говорим за диалог, той предполага някаква конкретика. За съжаление НАТО винаги е бягала и продължава да бяга от това. Неизвестно защо в Алианса смятат, че обсъждането на конкретни проблеми е едва ли не капитулация пред Путин. Трудно ми е да кажа откъде се е взела тази гледна точка. Подозирам обаче, че тази ситуация напълно устройва някои страни-членки на блока, които се позиционират като бастион на НАТО, възпиращ тази предполагаема заплаха от варварския див изток в лицето на Русия. 

Когато г-н Байдън предлага да се обърне внимание на Китай, те се опитват да избягат от такъв разговор. Защото Китай е нещо сериозно. Китай е инвестиции, Китай е търговия, а Русия е познат противник. Те обичат този противник, защото знаят как да се борят с него. А Китай е нещо сложно и не съвсем ясно. Освен това, явно конфронтацията с Китай ще бъде далеч по-скъпо удоволствие, отколкото конфронтацията с Кремъл. 

Затова си мисля, че в някои столици много се радват, че Съветът Русия-НАТО най-накрая престана да работи и ще се радват да живеят така и занапред. Струва ми се обаче, че тази позиция е уязвима, защото ако започне сериозен конфликт, това ще стане именно на територията на тези страни. На тяхно място бих помислил и за такава възможност, а не само за това какви точки могат да спечелят, позиционирайки се като бастиони на западната демокрация"

По време на годишната среща на Валдайския клуб в Сочи руският президент Владимир Путин заяви, че с изявленията си министърът на отбраната на Съединените щати Лойд Остин всъщност отваря вратите на Алианса за Украйна. Путин уточни, че дори формалното членство да не се състои, вече е в ход военното усвояване на украинската територия и това е заплаха за Русия. Колко далеч може да стигне НАТО и как ще отговори Русия? 

"Украйна, разбира се, е суверенна държава и сама може да избира военните съюзи, към които иска да се присъедини. Ако говорим за НАТО, вероятно за Алианса е много важно дали Украйна ще се превърне в актив или в пасив за блока като цяло. Разбира се, в сегашното си състояние Украйна едва ли може да се смята за актив, т.е. тя няма да укрепи НАТО. По-скоро обратното - ще създаде допълнителни рискове за Алианса. Затова ми се струва, че засега не можем да говорим за членство на Украйна в НАТО и едва ли в средносрочна перспектива този въпрос ще бъде на дневен ред.

Путин обърна внимание на нещо друго - че НАТО започва да усвоява територията на Украйна, да разширява присъствието си там, без да поема ангажименти за сигурността на страната. Украйна иска да се обвърже с НАТО, разбирайки, че едва ли ще успее да стане пълноправен член. Затова е много важно военно-техническото сътрудничество и сътрудничеството при оръжейните доставки и обучението на украинските военнослужещи. Разбира се, че ако това сътрудничество отиде твърде далеч, това ще означава промяна на военно-политическата ситуация и за Русия. 

Естествено, придвижването на инфраструктурата на НАТО на изток, към украинско-руската граница и непризнатите републики в Донбас, ще дразни руските военни и ще провокира някакви ответни мерки. Може да се спори колко мащабни ще бъдат тези мерки и доколко ще променят общата динамика на отношенията между Русия и Запада, но със сигурност те ще последват"

Ако трябва да опишем накратко отношенията между Русия и НАТО, то според мен най-подходящата дума е недоверие. Възможен ли изобщо диалог, основан на взаимно недоверие?

"Съгласен съм, че дефицитът на доверие е очевиден. Налице е демонизиране и на двете страни. Правят се военни планове, чиито автори се ръководят от най-лошия вариант на поведение на другата страна. Недоверието обаче няма да изчезне от само себе си, ако нищо не се прави. Единственото, което можем да направим сега е да започнем да разговаряме помежду си. Дори да не си вярваме, в края на краищата имаме опита от Студената война. Тогава страните също не си вярваха, но водеха интензивен диалог. Това доведе ако не до доверие, то поне до предсказуемо поведение на двата страни. 

Очевидно е, че няма идеални решения. Едва ли Путин ще промени отношението си към НАТО и Съединените щати. Едва ли в Брюксел ще дойдат на власт някакви проруски политици. Вероятно и във Вашингтон ще бъде трудно да се намерят такива политици, но такава е реалността. И в тази реалност ще ни се наложи да живеем още няколко години. Това означава, че доколкото е възможно при тези условия, трябва да намалим рисковете, свързани с неконтролируемата конфронтация и ако се получи, да съкратим разходите, които произтичат от нея. Как да направим това? Само като се разберем за някакви правила на играта в областите, в които това е възможно"

Кога всъщност започва деградацията на отношенията между Русия и НАТО - след събитията в Украйна през 2014г. или има по-дълбоки причини, а Крим и Донбас само ускориха процеса? 

"Мисля, че има по-дълбоки причини. При цялото й значение украинската криза беше по-скоро катализатор на процесите, които започнаха преди нея. Нека не забравяме, че НАТО прекрати за първи път контактите си с Русия по време на войната в Кавказ през 2008 г. Тогава ме учуди решението за замразяване на контактите по линия на Съвета Русия-НАТО. Защото в регламента на Съвета е написано, че той трябва да се събере незабавно при възникването на кризисна ситуация. 

През 2008 г. стана ясно, че Съветът е някаква награда, която се дава на Русия за добро поведение. Нещо като орден. А когато Русия не се държи както трябва, орденът може да й бъде отнет. Още тогава стана ясно, че нещо не работи. Ако се върнем още по-назад във времето, в началото на столетието или дори преди разширяването на НАТО, мисля, че представите за европейската сигурност бяха много различни. 

Когато се създаваше Съветът Русия-НАТО Москва се надяваше, че той ще стане един от фундаментите на европейската сигурност. Т.е. че всички решения, които засягат сигурността на Русия няма да се приемат извън Съвета Русия-НАТО. По-късно, когато разговарях с колеги от Съединените щати и Европа, те ми казаха, че Съветът никога не е имал подобна мисия или поне не е била планирана от страна на Запада. Както и че Съветът Русия-НАТО винаги се е разглеждал като някаква компенсация за Русия за разширяването на НАТО на изток.

Дълго време това противоречие оставаше скрито. Трудностите се замитаха под килима, за тях не се говореше, но въпреки това те съществуваха от самото начало. Ако приемем, че НАТО е единственият инструмент за гарантиране на сигурността в Европа, да бъдеш извън НАТО означава да бъдеш и извън Европа.

Оказа се, че в „натоцентрична“ Европа Русия е изтласкана в периферията. Ясно е, че това не е много комфортна позиция за страна, която претендира да играе някаква важна роля. Противоречията, които се проявиха след 2014 г. бяха потенциално заложени още преди 20 години. За съжаление и двете страни така и не намериха механизма, който би позволил интегрирането на Русия в системата на европейската сигурност, без да й се дава правото на вето върху решенията на други държави. Тази дилема не беше разрешена. Фактически беше заложена бомба със закъснител, която се взриви през 2014 г.". 

Интервюто на Ангел Григоров с Андрей Кортунов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До 300 души дневно се ваксинират в Кюстендилско

До 300 души се ваксинират на ден в Кюстендилско, а през вчерашния ден са поставени 283 дози, казаха от областния кризисен щаб. Лицата със завършен ваксинационен цикъл в региона вече са  над 31 хиляди и са над средния процент за страната. "Минимум по 200 се ваксинират в региона за ден, но това не удовлетворява", казва областният управител..

публикувано на 02.12.21 в 12:09

КПКОНПИ отново проверява администрацията на район „Красно село“

Служители на дирекция „Противодействие на корупцията“ в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са в столичната община „Красно село“ във връзка със сигнали и медийни публикации за закононарушения при няколко обществени поръчки. От Комисията, оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, уточняват, че се проверяват и данни за фиктивни..

публикувано на 02.12.21 в 12:06
Владимир Путин

Путин иска писмени гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток

Президентът на Русия Владимир Путин настоя за гаранции, че разширяването на НАТО на изток ще бъде прекратено. На тържествена церемония в Кремъл по връчването на акредитивните писма на 20 чуждестранни посланици Владимир Путин увери, че Русия предприема адекватни военно-технически мерки за защитата си, но в същото време не застрашава никого...

публикувано на 02.12.21 в 11:52
Министърът на образованието Николай Денков

Денков моли Кацаров за промени, които да върнат всички ученици в клас

Ако министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров промени заповедта си за тестването на учениците, тогава и големите класове ще могат да се върнат в училище, заяви просветният министър акад. Николай Денков. В момента в склада на БЧК в село Лозен има 89 600 теста, като 40 000 от тях са пристигнали вчера, което според него е крайно недостатъчно...

публикувано на 02.12.21 в 11:46
Асен Василев

Асен Василев: Няма да се вдигат данъци, но ще се събират без изключения

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обяви във Фейсбук, че няма да се вдигат данъци, но ще бъдат събирани без изключения. Повод за коментара му е дискусия за максималния осигурителен доход.  През годините максималният осигурителен доход е увеличаван с увеличаването на средната работна заплата, като нови прагове са..

публикувано на 02.12.21 в 11:32

Проф. Тодор Кантарджиев: Трябвало е веднага да се изпрати до НЦЗПБ проба от болното дете

"Ако има забавяне в достъпа до медицинска помощ в случай на менингит, това може да се окаже фатално ", коментира пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш дирекотр на Националния център по заразни и паразитни болести. Дете с менингит е починало в София Направена е вътрешна проверка по случая с починалото от менингит дете в СБАЛ „Проф. д-р Иван..

публикувано на 02.12.21 в 11:23

Великобритания поръча още 114 милиона дози Covid ваксини

Британското правителство поръча още 114 милиона дози ваксина, които ще бъдат доставени през 2022-ра и 2023 година. От Световната здравна организация (СЗО) обаче порицаха презапасяването при положение, че в бедните държави дори най-уязвимите не могат да получат и една доза. Сделката предвижда 60 милиона допълнителни дози от „Модерна“ и 54..

публикувано на 02.12.21 в 11:23
Подкасти от БНР