Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Артгрупа „Дупини“ промени облика на Велико Търново със своите инсталации

Пет артинсталации са поставени в старинния квартал „Варуша – Юг“

Катерина Милушева
Снимка: Здравка Маслянкова

Старият град на Велико Търново от няколко дни е променен от инсталациите на петима художници от Артгрупа „Дупини“. Творците реализират проекта си „ГРАД – ИЗКУСТВО – ПРИРОДА“. 

Пет артинсталации в старинния квартал „Варуша – Юг“ във Велико Търново създават настроение и провокират размисъл. Творбите са дело на петима творци, обединени в Арт група „Дупини“, и са направени на тазгодишния им пленер в село Габровци с финансовата подкрепа на програмата „Изкуство и култура“ на община Велико Търново. 

Три огромни дървени трона привличат вниманието в района на Административния съд по стръмната уличка зад паметника на Никола Пиколо към историческата гара „Трапезица“. Те са дело на Румен Димитров – Попа, председател на група „ДупИни“. 

„Моята работа е „Троновете“, продължение от проекта ми през 2012-а година. На площадката срещу старата поща представих моите три трона с различни размери. Оказа се, че много бързо трябва да се изместят троновете тогава и аз ги преместих на улицата, където аз живея на алеята за гара „Трапезица“. Аз усетих, че те имат тази невероятна сила да привличат туристите и затова аз реших да възобновя тази моя инсталация „Троновете“ като направих три нови трона. За мен този град, старопрестолният град, заслужава да има такива тронове, които са съсредоточени в някакво място. Това място е много близо до площад „Велчова завера“ и в един момент аз се замислих защо не, по някакъв начин това е нашата завера. Това са едни хора, които се наговарят, седнали са като фигури, седят и мълчат, и туристите минават и се кефят“, каза за БНР Румен Димитров.

Новите дървени тронове са много по-големи от старите, а идеята е същата – да привличат любопитството и вниманието на туристите и на великотърновци, но единият трон, излиза от зида наполовина. Другата част от тази паралелна реалност е в село Габровци като своеобразен портал между градската среда и мястото за артистична работа на група „Дупини“, обяснява Румен Димитров. 

Румен Димитров     Снимка: Здравка Маслянкова

Катерина Милушева се намесва в градската среда с две творби за нещата, които ни липсват днес – стих, посветен на обичта, и два дразнещи празни стола, провокиращи за диалог: 

Върху една фасада на необитаема къща в момента напечатахме върху черен фон с бели букви стихотворението на Марин Будаков – търновец, голям поет, голям човек, голям журналист, когото загубихме съвсем скоро и това беше, за да го запазим сред нас. Стихотворението се казва „Обич“. Можете да го видите, то е на една автобусна спирка до паметника „Велчова завера“. Другата ми намеса е също в такова изоставено пространство. Рефлектирам на тези неща, не че няма прекрасни и красиви в този град, особено в неговата стара част, което е едно архитектурно бижу, но все пак има изоставени пространства и аз разположих два оцветени стола в ярки, флуоресцентни, контрастни, дразнещо натрапчиви цветове, но два стола, поставени един срещу друг като място за диалог, за някакъв мислен, вътрешен диалог на някого с някого“. 

Лидия Къркеланова     Снимка: Здравка Маслянкова

Цветна керамична закачка с разцъфнали сини цветя вдига погледите и настроението на преминаващите между Колю Фичевата църква „Св. св. Константин и Елена“ и Клуба на културните дейци във Велико Търново. Провокацията е на сценографката във великотърновския театър Лидия Къркеланова, също част от група „Дупини“: 

Творба на Лидия Къркеланова  Снимка: Здравка Маслянкова

„Едни фунийки, керамични, с които аз съм се забавлявала, като съм ги правила. Все пак реших да се облека в синьо и си казах: Това е моята концепция. Изневерих на зеленото, защото съм със зелена коса, радиослушателите няма как да видят и си казах – ето това е един сив, дъждовен градски ден, вървите по улицата и срещате една усмихната жена, червенобуза, със зелена коса, облечена в синьо, първото, което ще се случи, е може би усмивка, забелязвате ме. Сив ден, една жена облечена в синьо – това са моите телефончета, една сива каменна стена и едни сини керамични телефончета. Когато човек минава по тези стълби, може да погледне, ако не си гледа само в краката, да погледне нагоре и да си каже: А, сини телефончета, една изненада. Но предполагам, че ще му стане приятно и за мен това е предостатъчно като някакъв очакван ефект“. 

Орфей Миндов            Снимка: Здравка Маслянкова

Абстрактни геометрични дървени структури са двете творби на Орфей Миндов, които са мост между историята и въображението на посетителите още преди да прекрачат под колонадата и да минат през тежката метална порта на лапидариума на Археологическия музей във Велико Търново. 

„Да пренасят, да бъдат като прелюдия към това, което ще види зрителят в археологията, която е експонирана вътре. Тази кореспонденция от съвременното към онова, което е отпреди много години – това съм търсил аз, съвременно изкуство, което да бъде един преход. Едни гледат към бъдещето, други гледат към историята, зависи от приоритетите в крайна сметка. Там, където съм ги сложил, е особено място – то е вход-изход, можеш да влезеш, можеш и да излезеш от историята в съвремието, така че позицията е активна и е въпрос на субективно възприемане. Предизвикателството е не само мястото, а по-скоро експонацията в активни градски среди, в активни пространства, там където е директният контакт със зрителя, защото за мен изобщо изкуство в градска среда почти липсва в България“, обяснява творецът. 

Румен Рачков           Снимка: Здравка Маслянкова

Петата провокация в градската среда на старо Велико Търново е дело на Румен Рачков – Дървесния. Пред входа за библиотеката на историческото читалище „Надежда“ той е поставил металната си инсталация „Излюпването на ламята“: 

„Идеята е ново начало, излюпване, яйце. Ламята е приказно създание, което е свързано с традициите, с фолклора. Когато се излюпва, не знаем каква ламя ще излезе. Може да е добра ламя, която, ако не е много проклета, на преклонна възраст ще бъде мъдра, ще помага. А може да бъде някаква проклета хала, която прави пакости, изпива водата от изворите, краде девойки, като кихне прави горски пожари. Тя се излюпва, ние не знаем каква ще бъде. Това е ново начало. Никога не знаем какво ще излезе. Така е с всяка идея. От тук връзката с читалище „Надежда“, че едно ново начало е нова надежда, нищо че не знаем какво ще се излюпи“. 


 Творците дадоха специално интервю за БНР и повече можете да чуете в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Плюшеното приключение“ на белугата Хейли и немския шпиц Тутето

Сърцата история за душата на играчките разказва в новата си книга писателят и кинокритик Благой Иванов . Авторът прави рязък завой от хорър комикса и трилъра „Мазето“ към приключенска история, подходяща за възрастни и деца. „ Плюшеното приключение“ е приказка за вярата в доброто и силата на приятелството , а художественото..

публикувано на 29.11.21 в 17:42

В Силистра отново на театър от 1 декември, но срещу зелен сертификат

Силистренският драматично-куклен театър възобновява от 1 декември своята работа, като зрителите ще могат да влизат само със зелен сертификат, съобщава директорът Златина Станева. В съботните и неделните дни от 11.00 ч. са представленията за деца. В театралния афиш са включени „Нова приказка за житената питка“ от Стефан Стоянов, „Мечо Пух“ по..

публикувано на 29.11.21 в 15:03
 проф. Стилиян Йотов

"Рефлексии от увредения живот" - книга с афоризми за това как да живеем при минимум морал

За въздействащия афоризъм в книгата "Minima Moralia"  -  "Рефлексии от увредения живот" - книгата на германския философ, музиколог и композитор Теодор Адорно разказва в "Хоризонт до обед" проф. Стилиян Йотов, спецален гост на предаването. Той прави и първият превод на български на творбата. Проф. Йотов е преподавател по Философия на Новото време и..

публикувано на 29.11.21 в 13:20

Сборникът „Коледно чудо“ - Коледа отвъд трапезите, елхите и подаръците

Сборникът „Коледно чудо“ е на книжния пазар. Негов  съставител е Кремена Димитрова. „Книгата е доста нестандартна. Та е отвъд очакванията за това какво трябва да представлява Коледа. Аз и моят „А отбор“, както наричам авторите в този сборник, сме заложили на Коледа, която е отвъд обвивката, отвъд опаковката, на Коледа, която е дух ,..

публикувано на 29.11.21 в 11:34

Българско участие във фестивал на анимационното кино в Словения

България ще участва в международния фестивал на анимационното кино „Аниматека“ в Словения, чието 18-то издание започва днес и ще продължи до 5 декември. Сред гостуващите чуждестранни творци е Радостина Нейкова с анимационния филм „Мармалад“. Лентата ѝ е включена в секцията „Източно- и Централноевропейска панорама”, в която са селектирани..

публикувано на 29.11.21 в 10:44
Ива Давидова

Новата песен на Ива Давидова е „Момне ле“

„Това е една песен, която  стана много бързо. Случи се много бързо“, каза за БНР Ива Давидова за новата ѝ песен „Момне ле“. По думите ѝ има голям интерес към песента: „Народната песен сама ме избра още на невръстна възраст.  Започнала съм непрофесионалната си кариера в детски хорове в родния ми град Перник, но не съм вярвала, че на такова..

публикувано на 28.11.21 в 16:35
Костадин Михайлов

Костадин Михайлов издаде албум с 16 песни от Странджа

  Народният певец Костадин Михайлов издаде нов албучм "Златко ле, златна ябълка": „Албумът съм го посветил на моята кръстница Златка Ставрева. Съдържа 16 автентични песни от Странджа, изпята от мен в съпровод на битов оркестър – гайда, гъдулка, тамбура, кавал, тъпан. Песни, които съм събрал от странджанските села в Малкотърновския край. По време..

публикувано на 28.11.21 в 13:10