Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Фъргюсън: Високата инфлация ще продължи повече от очакваното

| обновено на 04.12.21 в 11:16
Снимка: Алами/Ройтерс

Високата инфлация ще остане дълго време, защото правителствата не успяват да се справят с проблемите, които я подклаждат, заяви в интервю за БНР професор Томас Фъргюсън от Института за ново икономическо мислене в Ню Йорк.

По думите му покачването на лихвите няма да реши проблема с високите цени, в чиято основа е поскъпването на храните и горивата.

Казусът с липсата на полупроводници и нарушените вериги на доставки усложнява ситуацията, смята Фъргюсън.

„Мисля че инфлацията ще остане по-дълго, отколкото хората първоначално очакваха. Те подцениха фактора с полупроводниците и колко дълго ще отнеме решаването на проблема. Изумен съм колко лошо и неефективно правителствата подходиха към проблема с доставките и пристанищата. Не говоря само за САЩ, но и за Китай. Никой не си върши работата като хората по отношение на веригите за доставки“, каза той.

Цените на храните са близо до рекордни нива. Горивата също поскъпват, а правителствата на много места по света се чудят как да овладеят инфлацията. Погледите логично се насочват към централните банки - особено към Федералния резерв и Европейската централна банка с очакване за намеса, но те остават предпазливи. Ръководителят на Федералния резерв Джером Пауъл съвсем ясно заяви, че вече на инфлацията не може да се гледа като на временно явление и заговори за увеличаване на лихвите в Съединените щати. От Франкфурт Кристин Лагард прогнозира, че индексът на потребителските цени е достигнал своя връх, но призна, че на последното си заседание за годината (на 16 декември) ЕЦБ няма да прибегне към дългосрочни политики, а ще следи внимателно промените във всички фактори. Догодина лихвите в Европа няма да се покачат, категорична е Лагард. 

Проф. Томас Фъргюсън не приема тезата, че повишаването на лихвите е инструментът, с който трябва да се справим с растящата инфлация. Той упрекна правителствата в неадекватни мерки за справяне с пандемията и нанесените от нея икономически щети, както и в неспособност за посрещане на проблема с прекъснатите вериги за доставки. Пред БНР проф. Фъргюсън коментира основните фактори за растящата инфлация и ролята на централните банки за овладяването ѝ.

"Напълно очевидно е, че навсякъде храните и горивата са в основата на покачването на цените. Това обаче не е единственият фактор. Проблемът с липсата на полупроводници, както и нарушените вериги за доставки на различни стоки, допринасят за поскъпването им. Проблемът в овладяването на този вид инфлация е, че класическият подход с покачването на лихвите няма да помогне много. Не е ясно например как по-високите лихви биха могли да помогнат за по-големи доставки на бензин или природен газ. 

Разбира се, по този начин може да се намали търсенето им, но практически това не решава основния проблем, а той е високите цени на бензина и природния газ. Всъщност, при природния газ има и други фактори за покачването на цените, но това е извън темата сега. Въпросът е, че високите цени на горивата са катализатори на общото поскъпване на индекса на потребителските цени. Същото се отнася и до храните - не е ясно как по-високите банкови лихви ще помогнат за по-добра реколта и по-големи добиви. Тук решението трябва да се търси в борбата с климатичните промени. 

Казусът с полупроводниците ще отнеме година и дори повече, докато бъде решен. Той е съставен от два отделни проблема. От една страна търсенето на полупроводници наистина се увеличи многократно. В автомобилната индустрия те вече се използват много повече, което доведе и до покачване на цените на превозните средства. В компютрите също се използват много полупроводници. Както и да е, може много да говорим за това, но въпросът е какво може да се направи. Според мен трябва да се прекрати спекулацията с цените на горивата. Не мисля обаче, че това е възможно само с приемането на закони".

Решението на ОПЕК+ и през януари да добавя по 400 000 барела петрол дневно на пазара ще помогне ли в тази ситуация? 

"Това ще донесе определени позитиви, но те винаги могат да „изиграят“ противниците си. Това обаче не е игра. Ясно е, че не могат да снабдят целия свят с горива, затова трябват дългосрочни мерки. Според мен трябва да се работи за отваряне на резервите и да се търсят нови източници на енергия, най-вече възобновяеми. Също така трябва да се работи по прекратяване на ценовите споразумения по места, за да се избегне спекулативното задържане на цената нагоре. Погледнете колко малко добив има от американските шистови находища. Аргументът на повечето инвеститори да не влагат пари там е, че ерата на високите цени на петрола е приключила. Много се съмнявам това да е вярно, но предстои да разберем. Междувременно идва зима, която за всички в северното полукълбо обещава да е доста тежка. Тя ще бъде тежка и политически".

Повечето експерти прогнозират, че след зимата, колкото и тежка да бъде тя, ще започне овладяване на инфлацията. Споделяте ли това мнение?

"Мисля, че инфлацията ще остане по-дълго, отколкото хората първоначално очакваха. Те подцениха фактора с полупроводниците и колко дълго ще отнеме решаването на проблема. Изумен съм колко лошо и неефективно правителствата подходиха към проблема с доставките и пристанищата. Не говоря само за Съединените щати, но и за Китай. Никой не си върши работата като хората по отношение на веригите за доставки. Все някога проблемът ще бъде решен, но това ще отнеме много повече време от очакваното, което подклажда инфлацията.

Така идваме до проблема със заплатите, защото и тук предстои пазарлък. Поставени са на карта печалбите на компаниите, тъй като това е нормалният ефект при липса на достатъчно доставки. Ако погледнете в Съединените щати, ще видите, че заплатите тичат след инфлацията. Т.е. проблемът не трябва да бъде разглеждан като „заплати към цени“, а като „цени към заплати“. Този проблем не може да бъде решен с подпомагане. Това е все едно да кажем, че ще излекуваме колкото можем хора, но в същото време да не се борим с предотвратяване на разпространението на заразата. В случая заболяването се нарича дисбаланси в системата, които се подценяват и в момента.

Covid-19 добавя още една неизвестна в това трудно уравнение.

Covid превръща всички проблеми, за които говорихме досега, в още по-тежки предизвикателства. Пандемията показа, че правителствата не са способни да се справят с подобна криза. Това отново е удар по доставките, защото хората не могат да ходят на работа, следователно те не потребяват толкова. Има сектори като ресторантьорството, които в определени периоди изобщо не можеха да работят. В Съединените щати се показаха много пробойни в здравната система. Училищата изобщо не бяха подготвени за тази ситуация, а с това се губи и работна сила. Хората просто не могат да отидат на работа, защото децата им не ходят на училище. Не познавам добре ситуацията в Европа, но ми се струва, че на някои места е горе - долу същата, на други - не съвсем. И отново ще се върна към началото на нашия разговор - с какво едно увеличаване на лихвите ще помогне за овладяването на Covid? Хич не ми е ясно".

Вече се появиха коментари, че заради Омикрон централните банки трябва да бъдат по-търпеливи за покачването на лихвите и дори да не бързат толкова със затягането на количествените улеснения?

"Те трябва да бъдат по-предпазливи. Струва ми се, че това би бил по-разумният подход. Истинският въпрос, който хората трябва да си зададат, е как да се подобри правителствената реакция за овладяване на пандемията. Всички действаха сякаш всичко с нея вече е приключило. Не, с пандемията още не е приключено".

Интервюто на Марта Младенова с проф. Томас Фъргюсън в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Секвоите в село Богослов, наричани

До прочутите секвои над кюстендилското с. Богослов ще се стига само пеша

Със знаци и следене с дрон е забранено придвижването с коли до известните 120-годишни секвои, обявени за забележителност и попаднали класацията "Дърво на Европа" над кюстендилското планинско село Богослов.  Мястото е много посещавано, наблизо е и бившата резиденция на Тодор Живков "Ючбунар", която вече е частна собственост.  По единствения..

публикувано на 21.07.24 в 21:28
Американският президент Джо Байдън и вицепрезидентката Камала Харис.

Джо Байдън обяви, че се отказва да се бори за втори мандат на изборите през ноември

Президентът на Съединените щати Джо Байдън обяви, че се отказва от намерението да се бори за втори мандат на изборите през ноември.  Той също така се обяви в подкрепа на своя заместник Камала Харис и призова демократите да се обединят около нейната кандидатура на предстоящата конференция на Демократическата партия и на самите избори на 5 ноември...

публикувано на 21.07.24 в 20:59

"Босилеград в цветове - 2024" събра художници от България, Северна Македония и Сърбия

В Босилеград завърши четвъртото издание на международния пленер "Босилеград в цветове - 2024" с участието на художници от България, Северна Македония и Сърбия. Специален гост беше консулът на България в Ниш Петър Данов. Участваха и двама преподаватели от Софийския университет "Климент Охридски", както и представители на студентското читалище..

публикувано на 21.07.24 в 20:58
Илхам Алиев

Преди подписване на мирен договор Баку настоява Ереван да промени конституцията си

Азербайджан настоява Армения да промени конституцията си преди да бъде подписан мирен договор между двете държави, съобщава руското издание "Комерсант". Двете страни, бивши съветски републики, са в конфликт още от разпадането на Съветския съюз преди повече от 30 години. Преговорите за уреждане на отношенията се активизираха в края на миналата..

публикувано на 21.07.24 в 20:41
Николай Денков

Денков: ГЕРБ сбъркаха подхода при първия мандат, че не извадиха първо приоритетите

ГЕРБ сбъркаха подхода при първия мандат с това, че не извадиха първо приоритетите, каза пред Нова телевизия Николай Денков, председател на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България".  Президентът връчва мандата на ПП-ДБ в 11 часа в понеделник Денков допълни, че се надява да не се отиде на нови избори, но не..

публикувано на 21.07.24 в 20:22
Палестинците скърбят за роднините си, убити при израелската бомбардировка на ивицата Газа в болница в Дейр ал Балах, 21 юли 2024 г.

Израелската авиация нанесе удари по Йемен, Ливан и Газа, "Хизбула" използва РСЗО

Групировката "Хизбула" е отвърнала на последните израелски бомбардировки в Ливан, като нейни бойци са обстреляли позиции на израелската армия южно от границата с реактивни системи за залпов огън, съобщава АФП. Според групировката при вчерашната израелска бомбардировка в град Адлун са били ранени шестима местни жители. Израелските военни обявиха,..

публикувано на 21.07.24 в 20:12
Американският сенатор Джо Манчин (на втори план) с президента Джо Байдън пред Белия дом, 24 юни 2024 г.

Нов призив от конгресмен към Байдън да се оттегли

Джо Манчин стана днес поредният американски конгресмен, призовал президента Джо Байдън да се откаже от участие в изборите през ноември. Вместо това Манчин посъветва Байдън да се съсредоточи върху изпълнението на своите задължения до края на мандата си през януари догодина, предаде АП. Сенаторът от щата Западна Вирджиния от тази година е..

публикувано на 21.07.24 в 19:40