Как би се финансирала Би Би Си, ако се премахване таксата за лиценза й

Твърди се, че британското правителство се активира през последните дни с редица инициативи и решения с цел да отвлече вниманието на общественото мнение от скандала със събиранията на Даунинг стрийт по време на най-строг локдаун, довели до искане на оставката на премиера Борис Джонсън.  Едно от тях е именно премахването на таксата за лиценза на Би Би Си, мярка доста популярна точно сред депутатите на управляващата Консервативна партия.

Каквато и да е истината, през седмицата в Камарата на общините министърът на културата Надин Дорис заяви, че е време да се постави въпроса дали „задължителната такса за лиценз е правилен начин на финансиране“ и потвърди, че правителството скоро ще започне да обмисля варианти на модел на финансиране.

Надин Дорис потвърди в парламента, че през следващите две години таксата бъде замразена на сегашното ниво от 159 паунда годишно, след което  през следващите три-четири години ще бъде в зависимост от инфлацията, както е сега, до края на 31 декември 2027 година, когато изтича така наречената Кралска харта.

Ръководството на Би Би Си се зарече да настоява пред правителството да бъде инвестирано в корпорацията.   

Годишната такса за лиценз се изисква от всяко домакинство, което потребява някакъв продукт на Би Би Си – телевизия, радио, онлайн програми и различни служби. като iPlayer и Световните служби. Това се отнася до всички форми на излъчвания, включително когато се използва iPlayer, смарт телевизори, лаптопи и таблети.

С таксата се финансират също телевизионните програми на уелски език, местните телевизионни канали. Общо сумата от събраната такса възлиза на около 3,7 милиарда паунда.

Лицензът за Би Би Си е бил въведен през 1946 година след края на Втората световна война. Сумата за лиценза, определяна от правителството, обикновено леко се покачва през април  всяка година. През 2016 година правителството обяви, че цената ще се покачва в съответствие с инфлацията за пет години от  2017 година.

Сега обаче тя е замразена за две години, а това означава, че корпорацията ще трябва да направи сериозни съкращения. В цифрово изражение, при положение, че таксата няма да се промени от 159 паунда на 167 паунда, това означава, че корпорацията ще се окаже с цели 285 милиона пануда по-малко, което е сериозна сума и несъмнено ще рефлектира върху обема и качеството на предаванията и програмите.

При положение, че сегашното правителство на консерваторите планира изобщо да премахне таксата  след края на хартата през 2027 година, каква са алтернативите за финансиране на корпорацията в дългосрочен план:

Първата е на принципа на абонамент, каквато е практиката на стрийминг гиганти като Нетфликс и Амазон Прайм, т.е. хората доброволно плащат месечна или  годишна сума за консумиране на програмите и услугите на Би Би Си. Това означава, че потребителите на услугите на Би Би Си могат да имат опцията да продължават да го правят, докато други, които смятат, че нямат нужда от сегашния лиценз могат да откажат да го плащат.

Абонаментът обаче може да се окаже по-висок от сегашните 159 паунда, тъй като по-малко хора ще предпочетат да го плащат. Това означава също, че Би Би Си може да загуби приходи, ако значителна част от домакинствата, които сега имат лиценз, се откажат от абонамента. Причината е чисто финансова.

Друг начин за финансиране на Би Би Си може да бъде частична приватизация и търсене на начини да си увеличи приходите като включи реклами на сайта си, телевизионните канали и радиостанциите. В момента Би Би Си няма прекъсвания за реклами по вътрешните си канали BBC 1, BBC 2 и BBC News, същото важи за уебсайта., но международните канали, включително BBC World го прави.

Корпорацията казва, че това помага за финансирането на службите на Би Би Си и поддържа по-ниско нивото на таксата за лиценз, отколкото би трябвало да бъде. Други национални медийни компании във Великобритания, включително АйТиВи и Канал 4 – вече отдавна излъчват реклами, така че би било невъзможно за Би Би Си да направи същото. Такъв ход обаче потенциално може да направи Би Би Си по склонна да реши да прави повече програми, които ще привличат повече зрители и съответно да намали разнообразието на предаванията и програмите си. Освен това е малко вероятно само с приходите от реклами да се запази сегашният широк спектър от услуги.

Трети вариант са правителствени грантове. Пример тук може да бъде Австралийското обществено радио и телевизия, които  през по-голямата си част от съществуването си  се финансират от годишен грант от правителството. Ако това се приложи спрямо Би Би Си, тогава ще отпадне нуждата от събиране на сума от всяко домакинство във Великобритания и ще бъде „намесено“ правителството директно с отпускането на корпорацията на сума за финансиране за годината. Позицията на Би Би Си обаче е, че е независим и безпристрастен телевизионен оператор, а получаване на финансиране пряко от правителството може да застраши редакционната независимост на Би Би Си. Това означава също, че правителството ще определя колко точно пари ще получава медията, т.е. бюджета на корпорацията може драматично да бъде орязан, ако правителството пожелае това.

Още алтернативни методи за финансиране:

Такса за броудбанд, например. Този ход би модернизирал сегашният подход, при който таксата се събира от телевизията. Това означава, че всяко домакинство ще продължава да плаща сума за ползването на услугите на Би Би Си и тази сума ще бъде събирана от техния броудбанд оператор и предаван на Би Би Си. Проблем може да има от това, че може да скочи цената за достъпа до броудбанд в момент, когато разходите за живот се повишават и  биха могли да направят интернет твърде скъп, за да могат някои да си го позволят.

Да се наложи нов данък директно на обществените медии. През 2019 година Швеция премахна своя модел на телевизионен  лиценз и въведе нов данък върху приходите на хората за финансиране на общественото радио и телевизия в страната. Данъкът, който всеки плаща, независимо от това дали има или няма телевизор, възлиза на 1% от личния доход и е определен таван – максимална сума. През 2019 година  това са били  1 300 шведски крони или някъде около 105 паунда. Тези, които заработват по-малко от 13 600 крони месечно плащат намалена такса, а онези, които нямат доходи или са студенти не плащат нищо. Парите постъпват в нещо като фонд, който отива директно за обществената медия – нещо, което, ако се приложи за Би Би Си ще намали риска да се влияе на редакционната зависимост на корпорацията. Подобен ход означава появата на нов вид данък във Великобритания от 2028 година , наред с данък общ доход и националното осигуряване.

Разбира се, най-безболезнената опция е, ако правителството все пак реши да запази досегашната практика с таксата за лиценз като съответно замразява сумата или я прави в съответствие с инфлацията. От колеги от ББС научих, че всъщност точно това са надеждите, че в крайна сметка няма да се стигне до прекратяване на таксата за лиценз, че всичко ще отшуми с това правителство, че това е просто някаква политическа истерия в момента с цел по-скоро отклоняване на вниманието от много проблеми, които има правителството. свързани с „партигейт“. Но ... както сме се убедили напоследък, трудно е да се правят категорични прогнози на Острова. Може пък и  да се стигне до премахване на лиценза и намиране на други начини на финансиране – по-модерни, по-отговарящи на конкуренцията.

Кралската харта е конституционната основа на съществуването на ББС. Най-общо казано в нея са изложени предмета, мисията и обществените цели на корпорацията. В нея също се определя начина на управление и регулаторните договорености на корпорацията, включително ролята и състава на Съвета на ББС.

Ако се стигне до друг начин на финансиране, Би Би Си наистина няма да бъде това Би Би Си, което знаем – като еталон на безпристрастност и независимост. И основната причина е, че какъвто и да е новият метод, редакционната независимост на корпорацията няма да е същата.

Би Би Си и сега е упреквана, че не е напълно независима, къде с основания, къде без основания, но не бих могъл да си представя как би Би Си ще бъде независима медия, ако й се наложи да гони печалба, да търси по-голяма аудитория като прави компромиси с качеството и количеството на предаванията и програмите си.

Още по темата в звуковия файл.