Ведран Джихич: Както в Украйна, така и в Босна и Херцеговина, целта на Русия е да ги държи далеч от НАТО и ЕС

Конфронтацията между Русия и Запада хвърля дългата си сянка и върху Балканите. Босна и Херцеговина е заплашена от разпад, не на последно място заради намеса от страна на Москва. Подкрепяният от Сърбия и от Русия лидер на босненските сърби - Милорад Додик, направи тези дни поредна стъпка към отцепване на Република Сръбска от федералната държава.

Парламентът на босненските сърби в Баня Лука гласува за създаване на независим съдебен орган, който на практика замества Конституционния съд на Босна и Херцеговина в Република Сръбска. Сепаратистките намерения на босненските сърби включват още данъчната система, отбраната и вътрешната сигурност - всички атрибути на независимата държава. Додик дори си постави срок за изпълнение - 6 месеца, след като на 2 декември беше в Москва и получи негласно одобрение на Владимир Путин.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Весела Владкова с Ведран Джихич за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Както в Украйна, така и в Босна и Херцеговина целта на Русия е да държи далеч НАТО и Европейския съюз", каза за БНР Ведран Джихич от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа в Грац.

"Заради криза на идентичността, НАТО и ЕС поднасят Западните Балкани на Русия на тепсия." Думите са на босненския политик Сабина Чудич и описват с едно изречение геополитическия залог, видим най-добре в Босна и Херцеговина.

През последните години наблюдаваме симбиоза между интересите на Република Сръбска и на Русия с основно две политически цели - едната е на всяка цена да не бъде допуснато приемането на още държави от Западните Балкани в НАТО. Това важи особено за Босна и Херцеговина, където бошняците и хърватите се стремят към членството в Алианса. Същото важи и за Сърбия.

Другата цел на Русия е да предизвика Запада, т.е. ЕС и Съединените щати, оформяйки в Босна и Херцеговина нов геополитически мини-фронт, паралелно с конфронтацията около Украйна. Просто Балканите се превърнаха в нов плацдарм, а това определено е изпитание за западните сили", анализира за "Събота 150" Ведран Джихич.

Според него ЕС няма стратегия за Босна и Херцеговина, а и за Западните Балкани като цяло, въпреки че в разговора си с новия германски канцлер Олаф Шолц американският президент Джо Байдън засегна Балканите:

"В момента цялото внимание на световната общественост е завладяно от украинската криза. Освен това, Западните Балкани са важен геополитически регион, но несравним със значението на Украйна. Западът, в лицето на НАТО и Европейският съюз, отдавна осъзна, че Русия, но и Китай играят двойна игра на Балканите, подкрепяйки авторитарните лидери и използвайки слабостта на държавите.

Милорад Додик наистина предприе в парламента на Република Сръбска стъпки , които нарушават Конституцията и суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в същото време Съединените щати веднага реагираха със санкции. Европейският парламент също излезе с резолюция за налагане на санкции. Освен това има още цял набор от механизми, които могат да се приложат, за да не бъде допуснато отцепването на Република Сръбска.

Босненският сръбски лидер се бори за политическото си оцеляване и е готов на крайни решения. Той няма какво да губи и ще продължи - с подкрепата на Русия - да работи срещу суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в дългосрочен план не смятам, че Додик ще успее. А и да не забравяме, че НАТО е съсед на Босна и Херцеговина и разпределението на силите е малко по-различно, отколкото в и около Украйна", казва Ведран Джихич.

Но въпреки това той вижда паралели между Босна и Херцеговина и Украйна:

"Структурни прилики определено има. Разиграва се един и същи сценарий. А в лицето на босненския сръбски лидер Милорад Додик Русия има подходящ политически партньор, който от своя страна се чувства окрилен от руската подкрепа в стремежа си за независимост на Република Сръбска.  С просто око е видно, че Русия използва местни структури в преследването на интересите си да отслаби Запада - както в Източна Украйна, така и в Босна и Херцеговина. Но има и една съществена разлика - в Босна и Херцеговина влиянието на Запада е много по-силно, а и географски бившата югославска република е съсед на държави членки на ЕС, а не на Русия.

Разбира се, не бива да се подценява подкрепата на Русия за Сърбия и благодарение на тази подкрепа влиянието на Сърбия в Босна и Херцеговина също нарасна. Усилено се говори за изграждането на нов сръбски свят, т.е. за старата идея за Велика Сърбия. Но въпреки това не бих казал, че сценарият от Източна Украйна се прилага едно към едно в Босна и Херцеговина".

"Върховният представител е "трън в очите" на Додик, защото този пост е инструмент, създаден и контролиран от Запада, който може да попречи на плановете му. Подкрепян от Русия, Додик иска да се отърси не само от Върховния представител, но и от всички останали институции, които ограничават действията му. Такъв пример е Конституционният съд, в чийто състав има трима международни съдии.

Додик, но и Александър Вучич в Сърбия, както и Русия, се стремят към изграждането на авторитарен националистически режим. Но ако погледнем детайлите, Додик управлява благодарение на една изградена от него корумпирана клиентелистка мрежа", обяснява Ведран Джихич от Центъра за изследвания в Югоизточна Европа.

"Така е, играта се повтаря. И играта се казва: "Аз на тебе, ти на мене". През ноември Русия заплаши да наложи вето срещу продължаването на военната мисия на ЕС и успя да унижи върховния представител на международната общност, като не допусна присъствието му на заседанието на Съвета за сигурност. Така че тази есен играта ще се повтори. Ако Русия успее да елиминира мисията на ЕС, би имала една пречка по-малко в и без това слабия противников отбор.

Като цяло, очевидно тактиката на Путин е да атакува противника на всички нива. Виждаме го в Съвета за сигурност, видяхме го в Сирия, в Украйна и дори в отношенията с Китай, както и на Западните Балкани. По този начин Путин успява да крие няколко коза в ръкава, които винаги може да извади.

Козът в този случай е правото на вето на Русия върху разполагането на 600-те военнослужещи в мисията "Алтея". Теоретично, Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина, позволява функциите на европейската мисия да се поемат от НАТО. Със сигурност  Русия не иска това", каза още пред БНР Ведран Джихич. И допълва:

"Този сценарий не бива да се изключва. Ако "ножът опре до кокала", образно казано, тогава НАТО ще поеме функциите на европейската мисия. Просто Западът трябва да заеме позиция и да поеме отговорност, ако се стигне до толкова ожесточена конфронтация на Западните Балкани. Руската намеса в този регион застрашава интересите на Запада. Не вярвам, че западните столици ще останат безразлични, ако мисията на ЕС бъде директно застрашена. Тогава със сигурност функциите й ще се поемат от НАТО.

"Имаха предвид по-скоро Русия, но и Китай и Турция, защото знаем, че Пекин и Анкара също са ангажирани със Западните Балкани.