Съюзниците в НАТО, Европейския съюз и Г 7 подложиха тази седмица Русия на два потока икономически санкции в отговор първо на признаването на сепаратистките републики в Донбас за независими и изпращането там на руски военни сили там, а два дни по-късно и в отговор на самото пълномащабното нахлуване в Украйна.
Няколко руски банки, включително двете най-големи – „Сбербанк“ и ВТБ - вече имат твърде ограничен или въобще нямат никакъв достъп до доларови транзакции. „Газпром“ и още над 10 държавни руски компании са отлъчени от капиталовите пазари на Америка. С присъединяването на Европейския съюз и Великобритания към тези мерки са поразени вече близо 80 процента от руския финансов сектор.
Въведени са и частични ограничения за технологичен износ за Русия, от които ще пострадат енергийният, отбранителният, авиационният и други отрасли на нейната икономика.
Западът замрази авоарите на десетки руски милиардери и отряза достъпа им до финансовата си система. В черния списък влизат самият Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров.
Два фундаментални проблема обаче среща западната икономическа офанзива срещу Русия. Първият са различията сред съюзниците кой каква цена е готов да плати за неминуемия бумерангов ефект на санкциите. Най-дълбоки са разногласията за това да бъде ли изключена Русия от системата за междубанкови транзакции SWIFT. За Франция например това е „финансовото оръжие с ядрена бойна глава“. Германия обаче е против, на такава позиция са и Италия и Унгария - все доста зависими от руския газ държави.
Вторият фундаментален проблем е започналото през 2014-а като отговор на първите западни санкции постепенно откъсване на Русия от западните икономики. След анексирането на Крим руските валутни резерви набъбнаха до близо 650 милиарда долара, а държавният дълг е сведен до едва 18 процента от БВП. Всичко това дава време и известно спокойствие на руския президент Путин да осъществява мрачните си планове за Украйна и да се обръща постепенно към съюзника си Китай.
Темата коментира за БНР Брюно Лете от Германския фонд „Маршал“.
„Трябва да си даваме сметка, че санкциите са инструмент, а не политика. Не можем да очакваме, че те биха накарали Русия да промени поведението си моментално. Ефектът им по правило не се материализира в краткосрочен, а в по-дългосрочен план. Затова към момента Русия изглежда готова да плати цената. А и няма как да не са очаквали това да ги сполети в един момент.
През последните години Русия си осигури доста добър финансов буфер. Националният й инвестиционен фонд например към момента е с рекорден обем - смята се, че там има 171 милиарда долара. Русия разполага с необходимите средства, за да оцелее под ударите срещу икономиката й поне известно време.
Тези запаси в един момент все пак ще се изпарят и тогава Русия ще усети много болезнено санкциите - практически всички сектори на руската икономика ще пострадат. Но, за съжаление, до тогава ще мине време, а хора загиват от руско оръжие в Украйна докато говорим.“
Неизбежен е въпросът защо Съединените щати и Европейският съюз не стовариха икономическата си мощ върху Русия още през 2014 г., когато тя за първи път посегна на Украйна?
„Санкции преди 8 години, разбира се, имаше - след като Русия анексира Крим. Но, знаете ли, мисля, че на Запад така и не допуснахме, че Русия би стигнала толкова далеч в погазването на международното право, на териториалната цялост и суверенитета на Украйна и на други страни в региона.
Наивно беше Западът да приема за даденост, че всяка държава по света спазва международното право. Много наивно! Вероятно е имало и опасения, че ако прекалим със санкциите, само бихме подтикнали Русия към още по-голяма ескалация на напрежението. Бих казал обаче, че Западът се провали в очакванията си. Не си дадохме сметка колко решена е Русия да щурмува западния международен ред и дори да започне война, както прави сега.“
Смятате ли, че обявените завчера санкции са достатъчно тежки този път?
„Да, вярвам, че тези санкции ще бъдат много болезнени за Русия. Тя е изключително зависима например от западните технологии при добива на петрол и на природен газ. Но няма да има повече достъп до тях и този сектор от икономиката й няма да може да е в крак с времето и да се модернизира.
Друг удар е например решението за забрана на достъпа на „Аерофлот“ до Обединеното кралство. Това ще доведе до рязък спад на икономическия трафик между Москва и Лондон. А лондонското Сити е като магнит за руския капитал.
И не на последно място - Европейският съюз и Съединените щати блокираха достъпа на основни руски банки до западните капиталови пазари. А руските банки разчитат на капитал от Запада, за да рефинансират суверенния дълг на Русия. Това ще ограничи възможностите на Москва да харчи за войната си. Но не веднага.“
Европейският съюз е изложен на най-голям риск от икономически загуби заради наказателните мерки срещу Русия. Дали политическите сметки на отделните страни членки няма да се окажат непреодолим проблем в един момент? Германия си спечели аплодисменти за замразяването на газопровода "Северен поток 2", но преценява, че вече губи достатъчно и се противопоставя на изключването на Русия от системата SWIFT.
„Отбиването на руските банки от западния капитал според мен ще е много по-ефективна мярка от евентуално изключване на Русия от SWIFT. Но от ключово значение всъщност ще е колко дълго ще са в сила тези санкции. Защото трябва да сме подготвени за ответен удар от Русия. А тя разполага с известен арсенал, за да го осъществи - с ограничаване на газовите доставки например или на износа на редки земни елементи. Не забравяйте и кибератаките като оръжие срещу Запада. Така че - ответен удар определено ще има.
Въпросът е когато нещата наистина загрубеят - санкциите действат и Русия противодейства - колко единна ще остане Европа за антируските мерки. Тоест ще видим каква ще е решимостта ни по отношение на тези санкции едва след като започнем да страдаме и ние от тях.“
Символични ли ще се окажат персонални санкции срещу Владимир Путин или биха имали реален значим ефект?
„Не съм сигурен дали може въобще да бъде санкциониран лично Путин. Двата очевидни начина са забрана за пътуване на Запад, което не смятам, че би било ефективно, и замразяване на авоари. Но това би било твърде сложна работа. Защото той със сигурност няма сметки и инвестиции на Запад на свое име. Такива авоари обикновено се крият в сложни корпоративни структури с множество други играчи. И свързването им с него лично би било невероятно трудно начинание.“
Ясно ли е вече на Запада какво иска Путин?
„Ако си припомните публичните речи на Путин след 2007 г., ще си дадете сметка, че за 15 години той успя да огласи ясно целите си. Разпадането на Съветския съюз за него е най-голямата геополитическа трагедия в руската история. Очевидно е, че иска да възстанови могъществото на Русия. Старите й имперски граници също. И, както виждаме, няма скрупули да използва брутална военна сила, за да го постигне.“
Смятате ли, че в един момент Путин би бил способен да се почувства "принуден" да посегне и на някоя друга съседна държава, както твърди, че го били принудили от Киев?
„Трябва да сме подготвени за всички възможни сценарии. Преди всичко - ако Украйна падне, НАТО изведнъж ще се окаже със 150 000 руски войници на границата си. Освен това вече не можем да приемаме като две различни неща държавата Беларус и държавата Русия. Те вече са фактически едно цяло - Беларус е под контрола на Русия.
Така че географията на източния ни фланг е коренно променена. Буферът Беларус между Русия и НАТО го няма. И е очевидно, че разположението на силите на алианса на изток вече не е адекватно. Защото руските сили отсреща са много по-многобройни. Затова не бих се изненадал източната граница на НАТО да е следващата мишена на руснаците - ако съумеят да установят контрол над Украйна. Нямам предвид пълномащабна война, а вероятността Русия да се опита да дестабилизира ситуацията чрез тактически малочислени рейдове и хибридни похвати.“
Как би трябвало да се предотврати това?
„НАТО трябва преди всичко да денонсира Основополагащия акт за сигурността и сътрудничеството с Русия от 90-те години. Този договор е мъртъв. Той на практика пречи на НАТО да разполага перманентни военни бази в Централна и Източна Европа. А НАТО трябва да укрепи сдържащия елемент на източния си фланг.“
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи". Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..