Мартениците станаха експонати в русенския музей

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Ася Пенчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Научно изследване, свързано с мартениците и първомартенската обредност показва, че това е един от малкото празници, които не се различават в различните региони на страната и хората от Видин до Варна вплитат в белия и червения конец пожеланията си за здраве и надеждата си за плодородие.

Това изследване е на музейните специалисти от Русе. А мартениците влязоха в музея. Нима са експонати? Оказва се, че да, имат историческа стойност, но най-важни са разказите на хората, спомените и какво пренасяме в поколенията. Регионалният исторически музей в Русе е първият в страната, чийто специалисти обогатиха фондовете си с мартеници от различни епохи. Нещо повече - благодарение на подкрепата от Национален фонд "Култура" са заснети и четири кратки филма за първомартенските практики. Инициатор на това изследване е етнологът Искра Тодорова.

Мартеницата вече е вписана от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство на човечеството, а в българското съзнание тя е един от символите на етническата ни идентичност. Тя обаче се променя във времето и част от тази промяна вече е в музея. Дарители от русенския регион са предоставили 290 мартеници, над 70 картички и десетки разкази за това кога са ги получили, от кого, как са били направени и как е отбелязан празника.

Всичко това ще бъде достъпно свободно на сайта на Русенския исторически музей заедно с научните публикации и естествено легендите.

На първи март в зала "Княз Александър Първи Батенберг" на русенския музей ще бъде открита изложба с мартениците-експонати - от началото, средата и края на миналия век. Там посетителите ще видят както традиционни усукани бели и червени конци, така и майсторски изплетени макрамета и Калоферски дантели редом до брошките - с букви, цветя и любимите за децата на 80-те фосфорициращи фигурки.