Сирни заговезни е, иска се прошка и се прощава

В православната традиция днес е Неделята на взаимното опрощение. Тя е в навечерието на Великия пост, който започва от утре и в следващите седем седмици подготвя вярващите за празника на Христовото Възкресение.

Църковните текстове, които се четат днес по време на богослуженията - приканват християните да простят и да поискат прошка.

Денят, познат и като Сирни заговезни, е богат на обичаи и ритуали.

Църквата подготвя вярващите за подвига на великия пост от утре с днешния празник на взаимното опрощение.

„Това е заключено в кратките думички „простено“, „простѝ“. Прошката е като лепило, което сглобява счупените части. Много е важно не само да поискаш прошка, но и действително да изпиташ със сърцето си тази свобода, че ти си простил, прощавайки на всички ние искаме прошка и от Бога, само така можем да изпросим и неговото благоволение“.

„Това е имал предвид Христос, като е казал „Прощавайте, за да бъдете простени“.

Трапези без месо и семейни събирания с различни ритуали са част от богатата обредна традиция на Сирни Заговезни.

„Още от моето детинство, този празник хората много го уважаваха. Млади семейства отиват при кръстника с дамаджана вино, портокали, шоколадови бонбони, някога имаше на килограми, да си дадат прошка“.

„Баба връзваше на тавана конец, на който връзвахме бяла халва, яйце, сирене, някъде му казват амкане, хамкане, ние си му викахме ламкане. Идеята беше някой да успее да хване това, което се върти на конеца. Мама, татко, целувах ръка на баба и дядо, след това ние на тях. Прошката е една от най-хубавите християнски черти“.

Великият пост е време за молитви и покаяние. Освен отказ от определени храни човек трябва да се раздели и с лошите мисли. За тази духовна борба разказва архимандрит Никанор - игумен на Църногорския манастир.

„Всички да бъдем в храмовете, да си кажем, хайде, с този път ще се боря поне един грях от обичайните си да премахна, защото виждаме, че всичко може да свърши утре, и ще се явим в съда, там няма да ни питат нито за политика, нито за войната в момента, за нищо“.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.

Молитвата на Св. Ефрем Сирин се използва в ежедневното богослужение по време на Великия пост. В  нея е синтезиран целият човешки живот - какви сме и какви трябва да  бъдем. Как завършва тя ни казва отец Божидар от столичния храм „Въздвижение на Св. Кръст Господен“:

„Ей, Господице, дарувай ме да виждам моите прегрешения, не на другия“.