С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:
„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.
Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“
„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.
Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов:
„Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“.
Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:
„Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията, която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.
Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:
„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“.
Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:
„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.
Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:
„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.
Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:
„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.
От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:
„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“.
25 представители от различни сфери на обществения живот учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“. Целта му е реализация на различни проекти за развитие на града и предизвикване на конституционни и законодателни промени за реални действия по статута, който градът получи преди три години с решение на Народното събрание.
С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:
„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.
Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“
„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това Сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.
Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов:
„Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“.
Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:
„Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в Конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията, която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.
Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:
„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“.
Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:
„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.
Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:
„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.
Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:
„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.
От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:
„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов приветства очакваното решение за пълноправното членство на България и Румъния в "Шенген". Пред партийни симпатизанти в Дулово, Силистренско, той благодари на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за "спазеното обещание": "Искам да благодаря и на председателя на Европейската комисия...
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..