Отговорът на въпроса от заглавието дава Владимир Барзиков - 35-годишен руснак, който напуска родината си в началото на март и идва да живее с жена си и едногодишното си дете в София. Как пътят на младото семейство минава през Египет и Йордания преди да достигне българската столица и как Владимир, който е инструктор по ски и уейкборд, вижда бъдещето си у нас?
Владимир разказва пред „Изотопия“ за пътя от родния Санкт Петербург до София:
"Още преди 5 години съвсем случайно научих за себе си, че дядо ми по бащина линия е българин. Тогава проверих какви са възможностите за идване в България и по какъв начин мога да получа българско гражданство. Причината е, че от години искаме да напуснем Русия, просто не виждаме бъдещето си там. Ето защо решихме да дойдем във вашата страна."
Разкажи повече за това как дойдохте до България?
Дойдох в България за първи път преди три години. Беше 14 април 2019 г. Бях за два дни тук, подадох документи за български произход и се прибрах обратно в Русия. Планирахме със семейството ми в края на тази година да дойдем в България и да останем да живеем тук. Преди това обаче решихме да направим опознавателно пътуване до България. Купихме си билети за 16 март, за да дойдем и разгледаме страната, да изберем място за живеене, да видим България като туристи, да я опознаем и да задвижим процеса за получаване на виза за постоянно пребиваване, след което да се приберем обратно в Русия.
Но се случи този конфликт и решихме, че трябва да действаме сега и да напуснем веднага Русия. Но всички полети бяха отменени, включително и нашето пътуване. Затова решихме просто да стигнем както е възможно в България и тук вече на място да задвижим всички документи, за да може да останем в страната.
Набързо си събрахме вещите и намерих варианти как може да напуснем Русия. Избрах вариант да летим до Египет и оттам вече да търсим начини как да стигнем до България. В Египет останахме една седмица. Оттам заминахме за Йордания с ферибот. И вече от Йордания заминахме за София. Този дълъг път към България продължи две седмици.
Напуснахме Русия на 3 март и пристигнахме в България на 16 март.
Какво работеше в Русия преди да дойдеш в България? Каква е професията ти?
Всъщност имам много професии, като основната ми е готвач. Работих това в продължение на 10 години. После изкарах курсове за ски учител и практикувах около 5 години. След това взимах уроци за инструктор по уейкборд и преподавах и това. Последно се занимавах със спорт.
Намери ли си вече работа?
Да, сега вече работя. Чрез познати успях да си намеря работа като готвач в ресторант. Защото това е моята професия - както ви казах работих като готвач 10 години в Русия. Намерихме си и квартира - официално сме се регистрирали, получихме декларация и вече може да кандидатстваме за постоянно местожителство. Вече всичко се нареди и сме добре. Започваме да живеем нормално. След като в продължение на две седмици активно търсихме къде да живеем, какво да работя и т.н., беше доста изнервящо.
А твоята жена?
Жена ми си стои вкъщи с детето. Тя работи дистанционно с руски клиенти като контент мениджър в интернет магазин.
И какво се случва с живота ви в България? Какво е да си руски имигрант в България сега?
Честно казано имахме много проблеми докато си намерим жилище. Много хора, които отдават апартаменти, отказваха да ни приемат, след като разбираха, че сме руснаци, че не сме българи. Търсихме дълго време, но в крайна сметка имахме късмет и намерихме рускоговоряща хазяйка. Нейните роднини сега са в Украйна. Тя самата е българка, но има руски корени. С радост ни помогна и ни даде под наем апартамент. Той е хубав и е близо до работата ми. Наемът е висок, но пък локацията е много добра - намира се в центъра на града. Времето ни е заето повече с работа, нямаме много време за излизане. Но се запознахме с други руснаци тук. Бяхме заедно на концерта в подкрепа на Украйна в центъра на София. Там срещнахме и други руснаци, които също са напуснали Русия. Те имат подобни на нашите идеи и планове.
Какъв е днес животът в Русия, как би го описал?
Не мога да кажа, че животът е лесен. Не само това, но се влошава във всяко едно отношение. Независимо какво казват хората, които подкрепят Путин, аз смятам, че в момента няма бъдеще в Русия. Наистина е сложно - хората се страхуват да излязат на улицата, за да не бъдат пребити, да не бъдат арестувани. Законите са направени така че хората да не могат говорят нищо. Заедно с това и мощната пропаганда, което върви по телевизиите. Има много хора, които седят и гледат телевизия и вярват на всичко, което се покаже и каже там. Такъв е животът в Русия.
Също така е забранено да се нарича „война“ случващото се в Украйна.
Да, думата „война“ е забранена. Могат да те осъдят на 15 години за това, ако просто кажеш мнението си по тази тема. Затова хората се страхуват. Дори тези, които разбират какво се случва, не говорят за това, защото се боят за себе си, за живота си, за семейството си.
Какво коментират и ти казват твоите приятели в Русия?
Много мои приятели подкрепят решението ми. Имам приятел, който също напусна Русия, сега живее в Естония. Друг тръгна със семейството си и се изнесе в Тайланд. Младите ми приятели, тези които разбират какво се случва, искат също да напуснат Русия. Други, които вече са се установили по-трайно в Русия и имат семейства, просто не могат. Не всеки може да напусне просто така Русия - сложно е.
Кога беше моментът, в който взе решението да напуснеш родината си и да дойдеш тук?
Отдавна исках да напусна Русия. И когато разбрах за възможността да получа български документи - вече със сигурност взех решението да замина. През последните 5-10 години в Русия няма особено голямо бъдеще, няма възможности за развитие. Преломният момент бе, когато се започна войната. Тогава разбрахме, че е необходимо да действаме веднага. Другият вариант бе да останем в Русия, в която има криза - няма работа и пари, няма нищо.
Избрахме да дойдем в България, дори да знаем, че в началото ще е трудно - намиране на работа и въобще започване на нов живот. Но пък така ще имаме бъдеще. Смятам, че България е по-свободна от Русия и че тук има повече възможности за развитие. Това е европейска страна, в която хората могат свободно да говорят това, което мислят. Възможностите за развитие в работата и във всяко едно отношение са по-добри от тези в Русия.
Имате ли с жена ти собствен апартамент в Санкт Петербург или го продадохте преди да дойдете?
Да, имам студио - малък апартамент. А жена ми има едностаен апартамент. Планирам да продам апартамента си и най-вероятно ще си купя имот в България. Но сега наистина е сложно, защото по закон не можеш да изнасяш големи суми пари от Русия, повече от 10 хиляди евро е забранено. Не ми е ясно как това ще стане, дори да успеем да продадем апартамента, по какъв начин ще си вземем парите.
Какво е бъдещето на Русия, какво трябва да се случи, за да станат промени в страната?
Честно казано не знам какво трябва да се случи, за да се променят нещата. Може би когато по-голямата част от хората, които вярват на телевизора, разберат, че трябва да го изключат и да погледнат на живота и цялата обстановка през друг ракурс, с друг поглед. Да видят действителността и да излязат на улицата - вероятно така може да започнат промените, когато хората спрат да се страхуват.
А какво трябва да се случи, за да не се страхуват руснаците?
Никой не иска да излезе на улицата, защото знаят какво може да им се случи. Но по-голямата част от населението на Русия не разбира, те подкрепят всичко това. Защото пропагандата работи усилено в продължение на 20 години и е промила мозъците на хората. Те вярват във всичко това. И сред моите познати имам такива хора. В продължение на дълго време те са възпитавани, отглеждани от пропагандата. Докато хората не разберат това, нищо няма да се промени.
Оптимист ли си за бъдещето на Русия?
И да, и не. Честно казано не ми е ясно дали и как може да се променят нещата, след всичко което се случва. Но моята цел е Европа, за да може детето ми, моето семейство да живее добре. Не мога да кажа, че съм патриот. Честно казано не знам какво е направила за мен Русия, за да бъда патриот.
А какво трябва да се случи в Русия, за да се върнете обратно ти и семейството?
Ако властта да се смени и бъде поета от друг, който да направи промени. Това е в политически план. Но дори да се смени властта, ще бъде нужно много дълго време, за да бъдат оправени нещата, особено след такъв конфликт, при който целият свят е настроен срещу Русия. И в условия на сурови санкции. Трябва да мине много време, за да се върне нормалността в Русия. За това време смятам, че можем да свикнем с живота в Европа и да останем тук. Ако има възможност - ще се върнем у дома, но не на всяка цена.
След всичко, което се случи и се случва - могат ли отново украинците и руснаците да заживеят в мир и разбирателство?
По-голямата част от хората, които разсъждават адекватно, разбират добре, че не руският народ е организирал тази война, а един човек, който седи в Кремъл. Това е война на един човек, а не на руския народ. Но по-голямата част от руснаците, разбира се, подкрепят това. Хората също са виновни, защото са допуснали до власт такъв човек. По-голямата част са гласували за него, избирали са го. Но и има и много адекватни хора, които разбират. Също и от украинската страна има много хора, които разбират, че по-голямата част от руския народ не е виновен за това и не трябва да бъдат обвинявани за това. Възможно е да заживеем отново в разбирателство, да - украинците и руснаците винаги са били приятели и братя. Аз лично имам роднини в Украйна, които сега са там, но вече сме изгубили връзка. Баща ми е украинец. Наполовина съм украинец, а на 15% съм българин.
Учите ли вече български език - ти и семейството ти?
Да, вече уча. Когато съм на работа, всички около мен си говорят на български. Говорят ми и на английски, но казвам на моите колеги да общуват с мен на български, за да може по-бързо да го науча. Аз разбирам - когато ми говорят по-бавно на български, защото руският и българският много си приличат. Мисля, че бързо ще го науча. Жена ми също вече започна да учи български, гледа видеоуроци в YouTube. Разбира се - след като сме дошли да живеем в тази страна, сме длъжни да научим езика й, за да може да общуваме нормално.
Не знам дали вече си разбрал, от скоро си в България, но у нас любовта към Русия и руското имат различни измерения. В голямата си част разбирането за любовта към Русия не се свързва с Пушкин, Тургенев, Достоевски, Чайковски, руският език, култура и изкуство, а по-скоро със съветска носталгия, Владимир Путин и официалните опорни точки от пропагандата на Кремъл.
Вече се сблъсках с такива хора. Веднъж се качих на такси в София и шофьорът, след като разбра, че съм руснак, започна да ми разказва колко много харесва Путин, колко добър е той и т.н. Честно казано не знам тук какво дават по телевизията. Възможно е да има и такива новини, които да показват, че това, което прави Путин е правилно. Не разбирам такива хора, които мислят по този начин. Честно казано, аз и семейството ми в Русия не гледаме телевизия от повече от пет години. И въобще не следим новините през тези източници. Чета определени канали в Телеграм и следя отвътре какво се случва с живота. А тук срещам хора, които казват, че обичат Путин. Не знам какво да им отговоря. Обикновено нищо не казвам и не говоря с такива хора, мълча си. Ако въобще кажа нещо, то е: "това е вашето мнение, казвайте каквото желаете, но аз имам свое мнение."
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..
В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат..