Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пятрас Аущрявичюс: Българските политици трябва да разберат, че Украйна се бие и за ценностите на ЕС

| обновено на 04.05.22 в 08:48
Пятрас Аущрявичюс - депутат в Европейския парламент от "Обнови Европа"
Снимка: ФБ на Пятрас Аущрявичюс

Евродепутатът от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс призовава българските депутати да осъзнаят,  че ако изпратят въоръжена помощ за Украйна, те помагат и за европейската сигурност.

Във връзка с днешния вот в нашия парламент, той подчерта:

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз. Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България".

Днес българските депутати ще гласуват дали да се окаже военна помощ на Украйна. Какво е вашето послание към тях?

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз.  Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България. Като бъде гласувано решението за изпращането на оръжейна помощ за Украйна, българските политици ще помогнат за оцеляването на Украйна, но също и за европейската сигурност." 

Зачестиха ли заплахите към Литва от страна на Русия, след като взе това решение?

"Чуха се някои доста провокативни изявления, които руски политици и наблюдатели са правили и преди. Тоест, нищо ново. Просто продължиха с тази изключително шовинистична, империалистическа и провокативна реторика. Имаше и кибератаки и по-скоро опити за нанасяне на кибер щети - бяха атакувани някои публични сайтове. Ние предполагаме откъде биха могли да идват те. Е, категорично не от България, а от руски и беларуски хакери. Това е всичко до този момент."

В България част от политиците, в т.ч. и на много високо равнище, усилено говорят, че ако страната ни реши да изпраща военна помощ за Украйна, ставаме част от войната.

"Може би тези, които говорят по този начин, трябва да си спомнят, че в германската база "Рамщайн" бяха представени 40 страни. А ако погледнете ситуацията от гледна точка на потенциалната сила на възпиране, то тя е много по-голяма от самата Русия. Ако нещо се случи, ние винаги действаме солидарно. Не трябва да се страхувате да помогнете на Украйна. Точно обратното - ако не го направите, просто предизвиквате Русия да отива все по-далеч и да нанесе много повече щети на Украйна и на европейската сигурност. Затова аз виждам тази логика точно по обратен начин."

Има опасения, че следващата мишена може да е Молдова. Възможно ли е балтийските страни да дойдат след нея?

"Ние наблюдаваме и приемаме много сериозно всички събития. Знаете какво е географското ни положение, кои са съседите ни, особено на изток. Но не виждаме непосредствен риск за нашата сигурност. Така че сме готови и изпращаме послание всеки ден, че всеки, който дойде при нас с такива намерения, ще бъде посрещнат подобаващо. И няма да предприемаме никакъв тип погрешни решения към всеки, който прекоси границата ни." 

Преди 10 дни обаче много хора казваха, че няма опасения за Молдова, а сега има...

"В случая с Молдова имаме Приднестровието, където конфликтът е замразен. Той беше създаден от ранната Русия през 90-те години, но вероятно те са имали стратегия. Вижте колко такива точки има около нейната граница.  И ги създават, за да ги използват по-късно за различни цели. При нас няма замразен конфликт, ние сме част от западното общество, т.е. от ЕС и НАТО, затова ситуацията не може да се сравнява с тази в Молдова. Но случаят с Приднестровието е общ риск, защото той може да се използва за създаването на някаква несигурност, още повече в Молдова и около нея." 

Макар в Литва руското малцинство да е малко, в Латвия и Естония то е голямо. Не се ли боите от конфликт на тази основа?

"Не може да има такова нещо като конфликт на национална основа. Има мирно съвместно съществуване и това, което малцинствата знаят със сигурност е, че са им дадени достатъчно гаранции. Биха могли да се очакват някакви опити от руска страна за наливане на масло в огъня, Москва е много добра в това. Те използват културни, религиозни, дори фалшиви аргументи в повечето случаи, но не мисля, че някакво агресивно руско решение ще бъде взето без разбиране на последствията, които може да има." 

Литва вече не купува руски газ. В резултат поскъпна ли синьото гориво за потребителите?

"Не, точно обратното. Знаете ли защо сега се чувстваме по-сигурни и имаме пълна независимост? Ние плащахме 3 или 4 пъти по-скъп газ на "Газпром" от Германия в началото на миналото десетилетие в продължение на години. И това защото те разбраха, че нямаме алтернатива, а освен това бяхме много гласовити срещу режима на Путин още тогава. Ако погледнете картата, Литва е някъде между Германия и Русия. Така че, логично погледнато, газът трябваше да е по-евтин за нас, отколкото за Германия. Но Германия имаше привилегировано третиране от "Газпром", а ние плащахме политическа цена, защото критикувахме режима на Путин. Тогава осъзнахме, че се нуждаем от алтернатива. Построихме терминал за втечнен газ, който е достатъчен за снабдяването ни с това гориво. И когато го направихме, "Газпром" ни свали цените до тези на синьото гориво, което купувахме на западните пазари. Това е политическото обяснение за този проект. Сега се наслаждаваме на нашата независимост. Тази седмица свързахме газопреносната ни мрежа с полската, така че доставяме газ дори на Полша. И нямаме нищо общо с "Газпром", който не е икономически агент, а политически инфлуенсър на Кремъл. Затова не плащаме по-висока цена от тази на "Газпром" и сме много щастливи, че не финансираме войната с Украйна." 

Чуйте интервюто и в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Балотаж ще определи следващия президент на Румъния

Министър-председателят на Румъния Марчел Чолаку е сигурен участник на втория тур на президентските избори в страната на 8 декември. Данните от екзитпол, публикувани непосредствено след края на днешния първи тур, показват незначителна разлика между следващите трима кандидати за поста държавен глава в северната ни съседка. Това съобщи АФП. За..

публикувано на 24.11.24 в 22:00
Ракети ATACMS - илюстративна снимка

Уолстрийт джърнъл: Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с ATACMS

Руската Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с американските ракети ATACMS, съобщава Уолстрийт джърнъл, като се позовава на Института за изучаване на войната.  Институтът е изготвил карта на около 200 военни обекта като летища, учебни полигони и складове за боеприпаси, които попадат в обсега на ракетите ATACMS и Storm..

публикувано на 24.11.24 в 21:49

Полицията в София издирва трима души, набили продавач в търговски център

Полицията в София издирва трима души, които са нападнали и набили продавач в търговски център. Инцидентът е станал в късния следобед. По първоначална информация нападателите са тийнейджъри. Причината за нападението е забележка, отправена от пострадалия към младежите. На мястото има екипи на полицията.

публикувано на 24.11.24 в 21:06

Българската база на Антарктида е открита за новия сезон

Антарктическата ни база е открита за новия полярен сезон. Това съобщиха във фейсбук от Българския антарктически институт като цитираха ръководителя на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев по информация на Елка Василева - единствената жена, която е на базата в момента. На 23 ноември 2024 г. българската антарктическа база "Св...

публикувано на 24.11.24 в 20:53

Главчев: Натискът върху границата с Турция, свързан с нелегалните опити за преминаване, е намалял със 70%

Основно България и Румъния изпълниха своите задължения. Това каза служебният министър-председател Димитър Главчев в предаването на bTV "Защо, господин министър" по повод пълноправното членство на страните в Шенген от 1 януари 2025 година. По думите на Главчев натискът върху българската граница с Турция, свързан с нелегалните опити за..

публикувано на 24.11.24 в 20:34

11 400 жители на област Кюстендил са поискали помощ за отопление

11 400 жители на област Кюстендил са подали заявление за помощ за отопление, по данни на Регионалната дирекция  "Социално подпомагане“. Издадените заповеди за отпускане са 9 732, а издадените заповеди за отказ – 1361. В процес на обработка са 272 заявления.  Целевата помощ е в размер на 110.75 лв. на месец или общо 553.75 лв. Тя се отпуска за..

публикувано на 24.11.24 в 20:26

Украйна показа останките от руската ракета "Орешник"

Службата за сигурност на Украйна показа пред журналисти останките на руската балистична хиперзвукова ракета "Орешник", която беше изстреляна в четвъртък по украинския град Днипро, съобщиха Франс прес и Асошиейтед прес.  От службата са потвърдили, че пускът на ракетата се е състоял от полигона "Капустин Яр" в Астраханска област и тя е преодоляла..

публикувано на 24.11.24 в 20:16