Икономиката ще бъде в стагфлация тази и следващата година, прогнозира в новия епизод на подкаста „На всяка цена“ главният икономист на „Уникредит Булбанк“ Кристофор Павлов. По думите му ниският икономически растеж и високата инфлация са основният сценарий и за България, а покачването на лихвените проценти, което се очаква в еврозоната, ще се усети у нас с известно закъснение.
13 % годишна инфлация в България
Настоящата прогноза за инфлацията у нас е 13 %, коментира Павлов, като подчерта, че икономическият екип на банката вече работи по актуализирана прогноза и тя ще бъде готова през юни. Икономистът подчерта, че когато се вземат решения за антиинфлационни мерки, трябва да се анализират причините за покачването на цените. Основните причини са високите цени на горивата и храните.
В Съединените щати има и сериозното търсене, а пазарът на труда прегаря, което може да бъде ограничено с ръст на лихвените проценти. В еврозоната и у нас обаче този фактор не е толкова силен, затова и покачването на основните лихвени проценти ще се забави до есента и следващата година, прогнозира Павлов и подчерта, че твърде сериозно или ранно покачване на лихвите би могло да има негативен ефект върху икономиката.
По-високи лихви следващите 12 месеца
Европейската централна банка ще прибегне до покачване на лихвените равнища, убеден е икономистът. „Нашият основен сценарий предвижда увеличение на лихвите в еврозоната с един процентен пункт, като половината от него ще се материализира до края на тази година, а другата – в хода на следващата година“, допълни Павлов.
Кредитите в България, отпуснати в евро, са конструирани по начин, по който подобно увеличение ще им се отрази. „Малко по-различно е положението с кредитите в лева, чиято цена е обвързана с цената на средствата, която съответната банка набира от пазара на депозити. Тази цена също ще се променя, макар и разбира се, по-бавно“, прогнозира икономистът.
По думите му това е сценарият за следващите 12 месеца. След това отново ще има стабилизиране на лихвите, защото Франкфурт ще приключи с цикъла на увеличение. Заради пазарните условия – т.е. конкуренцията на банковия пазар у нас, е възможно след този период дори да има ново понижение на лихвите по кредитите, коментира Кристофор Павлов.
Подкрепа на най-бедните домакинства, не по-ниско ДДС
Мерките за овладяване на високата инфлация трябва да включват подкрепа на най-бедните домакинства, коментира икономистът, като добави, че по правило това са пенсионерите и хората, които работят на минимална работна заплата. Увеличаването на техните доходи трябва да е с такъв процент, който да компенсира инфлацията. Според Павлов има фискална възможност за увеличаване на средната пенсия. Тъй като минималната работна заплата вече бе увеличена до 700 лева от 1 април, следващото увеличение трябва да е през октомври, смята икономистът.
Той обаче е напълно убеден, че намаляването на ДДС ставката за определени групи продукти няма да има ефект за домакинствата. Това се доказа и с диференцирането на ставката за ресторантьорите, коментира Павлов и посочи, че бизнесът не трябва да бъде компенсиран, защото има собствени ресурси да се справи с покачването на цените.
Намаляването на акциза на горивата е крайна стъпка, която не бива да се предприема прибързано, допълни още икономистът. По думите му за нея трябва да се мисли на европейско равнище и то при определен сценарий, свързан със санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна.
Европа – твърдо зад Украйна
Европейският съюз трябва да остане твърдо зад Украйна в този конфликт, заяви Кристофор Павлов. По думите му военните действия могат да продължат с този интензитет най-много и догодина, след което ще има „замразяване“ на ситуацията и от време на време ескалация.
Последиците за Европа са много големи, но не трябва да се пренебрегва и останалата част от света, припомни икономистът и посочи, че има много държави в Африка и Азия, които зависят от селскостопанската продукция на Украйна и Русия. Международната общност трябва да подкрепи тези страни, допълни Павлов.
Цялото интервю с Кристофор Павлов може да чуете в звуковия файл.
Всички епизоди на "На всяка цена" ще намерите:
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно