С 18 конски сили към големите мечти! Стефан Иванов и лечебните му ретро коли

30 и 14 са само две от многото съдбовни числа в живота на Стефан Иванов от Дряново. 30 метра, такова е разстоянието, което тялото на 19-годишния тогава Стефан буквално прелита след катастрофа. Преди момента на удара, който не помни, Стефан се вози като пътник на мотоциклет. Следват 14 дни в кома и дълги месеци на възстановяване, особено мъчително за спортист. Дотогава Стефан е републикански шампион по лека атлетика. За да подпомогне рехабилитацията, започва да рисува ретро автомобили, при това на конкретна чешка марка от 1895 г., която вече не съществува. Графиките стават повече от 2000, а през 2019 г. Стефан издава книга с историята на Laurin & Klement и с илюстрациите си. Тя е позната на любители и познавачи по цял свят. Стефан организира и изложба. Планира още експозиции, но пандемията забавя плановете му. Забавя, но не ги спира. В месеците, в които се чувстваме малко по-свободни от Covid-19, Стефан се готви за хубавото в новото и търси съмишленици. За пътя дотук, но и за скоростта и упоритостта, с които се е устремил към бъдещето, той разказва в "Изотопия".

Отдавна Стефан не брои рисунките си. Със сигурност са хиляди. "Всяка свободна секунда, когато съм вкъщи, рисувам, защото една рисунка отнема от три-четири дни до седмица", обяснява той. Работи най-вече нощем.

Когато компанията на чешките автомобилни пионери и съименници Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент е основана през 1895 г., била още на територията на Австро-Унгария. "За кратко време компанията се развива изключително бързо и успешно на всякакви фронтове – и състезателни, и военни, но след Първата световна война, когато Европа е в изключителна криза, Laurin & Klement също страда. Тогава Австроунгарската империя се разделя, за пръв път се обособява Чехословакия. През 1921 г., след много голям пожар, са унищожени финансите, материалите и архивите на компанията. Тогава гигантът Škoda купува Laurin & Klement", обяснява Стефан. През 1925 г. компанията спира да съществува.

Много години след края ѝ Стефан се влюбва в ретро марката по случайност: "Във времето след катастрофата приятел ми откъсна три страници от списание по случай 100-годишната състезателна история на Škoda. Статията беше не много подробна, но ме грабна адски много с успехите, които бяха описани. Реших да прочета малко по-подробно." С натрупването на все повече информация Стефан се впечатлява все по-силно.

"Едно време състезателните прояви са били доказателство за храброст, за мъжество при шофьорите, защото колите са нямали никакви системи за стабилност, предпазни колани и каквото и да било. Състезанията са били толкова трудни, че не мисля, че съвременни автомобили биха се справили без проблем с такива препятствия", убеден е Стефан. Дава за пример легендарна алпийска надпревара, която се провежда 5 поредни години (от 1910 г. до 1914 г.). Маршрутите, през които автомобилите трябва да преминат, не са писти, нито обозначени пътища, а черни пътища през планински местности, хълмове и проходи. Има изкачвания и спускания в продължение на няколко хиляди километра.

Колите на Laurin & Klement са участвали и в околосветски пътешествия. Стефан разказва, че това е първата автомобилна компания, изнасяна в Японската империя: "И понеже по онова време всички автомобили са били с дясна дирекция на волана, до ден днешен Япония остава държава с дясна дирекция на волана, именно заради Laurin & Klement."

Според Стефан официален внос на коли от марката у нас е нямало. Имало е в Кралство Югославия и Румъния. "Но интересен момент е 1912 г., когато българската армия пленява 12 линейки Laurin & Klement, които по-късно използва през Първата световна война." Стефан предполага, че линейките са били югославски, но не знае каква е съдбата им. Оскъдната информация за тях, с която разполага, е от чешки книги.

Друг източник за Стефан са фотографиите в интернет, както и тези, които получава специално от музей в чешкия град Високо Мито. Много от моделите не могат да се видят онлайн, затова пред две години от музея изпращат на българина 101 фотографии. Може да ги рисува, но не и да ги показва и разпространява. Засега е нарисувал малка част от колите на тези 101 снимки.

"Харесват ми старите фотографии, защото пазят тайните на времето, когато са направени. Не обичам нов автомобил, сниман с ретро ефекти. Там няма никаква стойност. (...) Тези снимки крият дух, имат живот, някои от фотографиите, от които рисувам, са в процес на шофиране или част от състезание, част от голям преход, запечатан в историята. През 1931 г. с абсолютно обикновен автомобил Škoda 633 един човек тръгва от Прага и стига до Дакар, без колата да е подготвена за трудни преходи. Успяла е да се справи без никакъв проблем. Връща се в Чехия с ферибот. През 1934 г. четири автомобила Škoda Popular тръгват от Прага и стигат до Калкута, като четирите нямат нито един проблем. Това е да се пропътува половин свят с автомобил с 18 конски сили. Просто уникално преживяване. Съвременен автомобил може да не успее да изпълни задачата."

Ретро колите са страст на Стефан и в живота. Най-старата, която е притежавал, е от 1967 г.

"През 2009 г. бях на бригада в САЩ и връщайки се тук, приятел ми каза за стара Škoda във Велико Търново. Отидохме, купихме я веднага. Реставрирахме я с баща ми две години. Отидохме дори до Чехия да ѝ купим части. Това беше най-елегантният автомобил, който съм шофирал. Изключително красив, много запазен. За щастие сега е собственост на Ретро музея във Варна. Дойде момент, в който не можех да поддържам няколко автомобила, а това беше най-доброто решение."

Въпреки че Стефан е карал модела от 67-а едва половин година, гарантира, че колата никога не го е предавала на път. С нея е участвал и в ретро парад в Габрово. Не му се е случвало толкова често, колкото би искал, заради таксите за участие. Признава, че да си притежател на ретро автомобил е скъпо удоволствие. Тъжно му е, когато български собственици са принудени да продават колите си зад граница. Убеден е, че за ретро автомобилите не трябва да се плащат данъци и винетки, освен "Гражданска отговорност", и се надява за статута им в България да се помисли.

Стефан не изоставя и спорта. Сега работи в спортна зала в Дряново, отдал се е основно на фитнес. Категоричен е, че никога няма да спре да се движи. Не се отказва и в трудните моменти след катастрофата. Тогава изпитва болка и в ръцете, и в очите, когато се опитва да скицира, не може да се движи, губи завинаги обонянието и вкуса си. Не може дори да слуша музика заради травмите на главата. Но не се предава.

"Като спортист никога не съм се отказвал, въпреки че през спортната си кариера имах редица травми от натоварването. Никога дори не съм си мислил да се откажа. Когато се случи инцидентът и излязох от болницата, все още не можех да осъзная силата на нараняванията. Помня, че се затворих в себе си, за да намеря изход от ситуацията. Има една приказка, че за да изплуваш на повърхността, трябва да отскочиш от дъното. Моите родители не знаеха какво да правят, защото никой не минава през уроци в живота или в училище какво да се прави в такава обстановка. Мисля, че намерих пътя си сам. Кандидатствах в университет 6 месеца след нараняванията. Беше доста трудно, защото бях размазан, докато течаха изпитите, свързани с физическо натоварване: гимнастика, лека атлетика, баскетбол. Докато тичах, виждах размазано и изпитвах болки в очите и в мозъка, но, доколкото помня, влязох с втори бал."

Докато се възстановява, Стефан дори прави упражнения тайно. Решава еднолично да спре много силно лекарство срещу евентуалното развитие на епилепсия. "Взимах по 24 лекарства на ден по схема. Едно от тях водеше до много лоши странични ефекти. Вестибуларният ми апарат е повреден завинаги. Често губя равновесие, започна косопад. Тогава имах много дълга и хубава коса, вече я нямам. Спрях лекарството. Взех нещата в свои ръце, защото не можех да търпя ефекта и да стоя обездвижен. Ходех да спортувам тайно, въпреки че имах хематоми в главата, които рискувах да се влошат, но нямаше друг път за мен. Тогава дори казах тежки думи на баща ми, че предпочитам да умра, докато правя това, което искам, отколкото да стоя прикован към легло. Мисля, че взех правилното решение и не съжалявам."

Със сигурност Стефан не съжалява и за друго решение: рисуването остава съществена част от живота му и след рехабилитацията.

"Всичко започна с една рисунка. Хареса ми резултатът, направих втора. Реших да нарисувам различни модели на компанията и като всяка друга идея, тя почна да се надгражда с нови и нови. В един момент си казах: "Защо не започна от началото – първия модел?". Но съответно трябва да чета и за компанията, защото той трябва да бъде описан. Това са вратички, които се отварят и цял един свят излиза насреща. Неусетно рисунките станаха десетки, стотици. Тогава дойде идеята да систематизирам всичко по хронология и да издам първата си книга, която проследява историята на Laurin & Klement от създаването до нейния край."

Днес книгата е притежание на хора от Франция, Великобритания, Нидерландия и САЩ. Британската бройка е била дарена в английски автомобилен музей, а американската – в Revs Institute във Флорида, в който се изучава и показва автомобилната история.

Историята на чешката марка приемник на Laurin & Klement Стефан показва в книгата си, но и в специална изложба по случай 125-годишнината ѝ. Българският клон на компанията му помага да организира събитието преди две години. Според Стефан това е единственото отбелязване на юбилея в света заради пандемията. Казва, че дори в Чехия не е имало честване, тъй като противоепидемичните мерки били много строги.

Сега Стефан се надява на помощ от компанията, но и от Министерството на културата, за да организира нова експозиция в София. Очаква покани и от други градове, за да покаже работите си. Надява се добрите контакти, които има в Чехия, да го отведат обратно там, за да осъществи плановете си, отложени от Covid-19. Работи над второ издание на книгата, този път луксозно и на английски.

Стефан мечтае още да замине отново за САЩ. След катастрофата "животът ми беше обърнат с главата надолу и усещах, че имам нужда от рестарт. През 2007 г. за пръв път заминах за Америка съвсем сам на студентска бригада. Този престой ми помогна много да израсна, да видя друг свят. (...) Не всичко е розово там. Донякъде е както човек си го направи. В момента пак изживявам доста тежки моменти, защото майка ми пострада много тежко. Получи инсулт и се грижа за нея. 18 години след катастрофата колелото се завърта и имам нужда от рестарт", споделя смелият Стефан Иванов от малкото Дряново, побрало и големите му мечти, и голямата му любов към живота.

Чуйте цялата история на Стефан в звуковия файл.

Снимки: личен архив на Стефан Иванов, https://www.facebook.com/pages/category/Community/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-451765004927237/