Спорът между Гърция и Британския музей за фризовете на Партенона се задълбочава

Спорът за статуите и фризовете от Партенона, които са в Бритинския музей и Гърция иска да ѝ бъдат върнати, се задълбочи още повече след като Атина отхвърли твърденията на музея, че повечето от тях са били просто извадени от развалините около древния паметник.

• Атина продължава да си иска от Лондон фризовете на Партенона

Заместник-директорът на Британския музей доктор Джонатан Уилямс заяви на годишната среща на ЮНЕСКО, че голяма част от фризовете и статуите са били „спасени“ от развалините около Партенона и не всички от тях са били изрязани от сградата, като се твърди.

Това става, след като британците се съгласиха да преговарят по стария спор за връщането на древните статуи в родината им. Думите на Уилямс разгневиха гръцките културни дейци, които се позозават на свидетели от миналото, че скулптурите и фризовете са били механично изрязани със специални триони за мрамор от храма от 5 век преди новата ера и то с пълното знание и одобрение на тогавашния британски посланик в Отоманската импария лорд Елгин.

Това става видно и от кореспонденцията на шотландския лорд с италианския художник Джовани Батиста Лусиери, на който е било поверено набавянето на античните предмети през 1801 година.

При последното си посещение във Великобритания през ноевмри гръцкият премиер Кириакос Мицотакис повдигна остро въпроса за така наречените „мрамори на Елгин“ пред британския премиер Борис Джонсън. Британският музей, който е закупил антиките от лорд Елгин през 1816 година, притежава 15 големи метопи или мраморни плочи с релефни изображения и 17 мраморни статуи, както и 75 метра от оригиналния 160-метров фриз в Партенона.