Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"България има значително основание да се "опъва" на европейския натиск"

Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари

Премиерът иска КСНС, за да се презастрахова, тъй като е допуснал някакво обещание, смята историкът

проф. Христо Матанов
Снимка: БГНЕС

България не трябва да прави отстъпки пред Северна Македония, защото няма какво да направи. Ако направим отстъпки, това означава да се съгласим с езика на омразата, който ни залива всеки ден. Това мнение изрази пред БНР историкът Христо Матанов. Според него "българският премиер е прекалено оптимистичен".

"Не очаквам сензационно развитие, още повече, че тези, които оказват натиск върху нас, не оказват същия натиск върху управата на Северна Македония. Така се създава усещането, че натискът е неравномерен."

"Натискът идва от ЕС и от САЩ, които погрешно са направили геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще засили руското влияние там", коментира проф. Матанов.

Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските нации, посочи историкът и припомни, че влизането на РСМ в НАТО не е предизвикало сътресения с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е "някаква инерция, която западният свят прилага спрямо нашия регион".

Матанов изтъкна, че българското обществено мнение е категорично за непускане на Македония за преговори за членство в ЕС преди да се изпълни договорът.

"Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги наричам групата на татарите. Ако трябва да правим компромис, трябва да признаем, че сме татари."

КСНС на този етап не е нужен, защото нещата са препотвърдени, подчерта проф. Христо Матанов. По думите му премиерът "иска да се презастрахова, тъй като вероятно е допуснал някакво обещание".

"Вероятно на американците, той не казва. Външната министърка казва, че има две политики. Той малко е гузен и крие нещо, поради което иска да се препотвърди тази позиция, за да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз искам, но останалите не искат."

България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на руския газ и има значително основание да се "опъва" на европейския натиск, който не отчита положението в Северна Македония, изтъкна той.

Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е стара традиция, същите неща ставаха и по югославско време, отбеляза още историкът.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51