Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"България има значително основание да се "опъва" на европейския натиск"

Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари

Премиерът иска КСНС, за да се презастрахова, тъй като е допуснал някакво обещание, смята историкът

проф. Христо Матанов
Снимка: БГНЕС

България не трябва да прави отстъпки пред Северна Македония, защото няма какво да направи. Ако направим отстъпки, това означава да се съгласим с езика на омразата, който ни залива всеки ден. Това мнение изрази пред БНР историкът Христо Матанов. Според него "българският премиер е прекалено оптимистичен".

"Не очаквам сензационно развитие, още повече, че тези, които оказват натиск върху нас, не оказват същия натиск върху управата на Северна Македония. Така се създава усещането, че натискът е неравномерен."

"Натискът идва от ЕС и от САЩ, които погрешно са направили геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще засили руското влияние там", коментира проф. Матанов.

Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските нации, посочи историкът и припомни, че влизането на РСМ в НАТО не е предизвикало сътресения с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е "някаква инерция, която западният свят прилага спрямо нашия регион".

Матанов изтъкна, че българското обществено мнение е категорично за непускане на Македония за преговори за членство в ЕС преди да се изпълни договорът.

"Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги наричам групата на татарите. Ако трябва да правим компромис, трябва да признаем, че сме татари."

КСНС на този етап не е нужен, защото нещата са препотвърдени, подчерта проф. Христо Матанов. По думите му премиерът "иска да се презастрахова, тъй като вероятно е допуснал някакво обещание".

"Вероятно на американците, той не казва. Външната министърка казва, че има две политики. Той малко е гузен и крие нещо, поради което иска да се препотвърди тази позиция, за да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз искам, но останалите не искат."

България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на руския газ и има значително основание да се "опъва" на европейския натиск, който не отчита положението в Северна Македония, изтъкна той.

Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е стара традиция, същите неща ставаха и по югославско време, отбеляза още историкът.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11

"За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни

Днес отбелязваме Деня на Земята. Основната тема тази година е за пречистване на планетата ни от пластмаси .  И днес "За Земята" настоява за подмяна на еднократните пластмасови изделия с многократни , заяви пред БНР Евгения Ташева от екологичното движение. И даде пример с използването на лични бутилка за вода, чаша, кутия за храна или чанта за..

публикувано на 22.04.24 в 09:50