Книгата „Перлата на перото“ е посветена на живота и творчеството на Яна Язова

Отбелязваме 110 години от рождението на писателката Яна Язова с истинско име Люба Тодорова Ганчева.

В Златния фонд на БНР се пази запис от 1987 година, в който писателката Елисавета Багряна коментира творчеството на Яна Язова:

„Аз я познавах лично. Тя беше много по-млада от мен и се прояви, когато аз бях име на поетеса българска, тя беше от начинаещите млади поетеси. Тя беше талантлива безспорно“.

Професор Вера Бонева, автор на предговора на книгата на Юлий Йорданов „Перлата на перото“, коментира:

„Може би обобщаващата и най-ясната посока, в която тя се развива е свързана с желанието и амбицията на автора да създаде за съвременния читател един жив образ на Яна Язова и като личност, и като биография, и като присъствие в творческите среди на българското общество до средата на 20 век и като представа в редовете на днешните интелектуалци, които не спират да интерпретират този сложен биографичен разказ за нейната съдба, както и нейните книги във всички жанрове, в които е работила“.

Поетът Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, е автор на предговорите на две от книгите на Юлий Йорданов.

"Той е член на нашия съюз. Един писател, който непрекъснато се утвърждава със своите книги, изследвания, които са много интересни. Той е роден в един от емблематичните градове на България - дунавският град Лом, който е и много аристократичен град. Още в далечната 1856 се основа читалището "Постоянство". Юлий Йорданов успява като духовен златотърсач да търси духовните опори на града и на Северозапада".

Книгата на Юлий Йорданов "Съдба, породена от перото" също е посветена на Яна Язова.

"По това време аз все още не бях открил къщата, в която е родена. Но в един прекрасен 16 декември на 2016 година, в навечерието на Рождество Христово, аз си направих чудесен подарък като в един от документите открих къщата, в която е родена".    

На въпрос какво е мястото, което заема професор Александър Балабанов в живота на Яна Язова, Юлий Йорданов отговори:

"Аз мисля, че е огромно това място, защото Балабанов е бил като преподавател уникален учен. Той е имал странен метод на преподаване".   

Пътят на Юлий Йорданов в литературата тръгва от родния му град Лом. Там завършва средното си образование в политехническата гимназия „Найден Геров”. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а след това и във факултета по журналистика.

Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна”, на чиито страници печата първите си литературно-критически статии и краеведски изследвания, за да премине по-късно в областните вестници „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”. В последния е отговорен редактор и отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев” за литературна критика, на наградата „Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом, на почетния знак на кмета на Община Лом и на други отличия.

Член е на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник „Словото днес”. Член е на Съюза на българските журналисти. Носител е на почетната грамота на Съюза на българските писатели и на почетната грамота на Съюза на българските журналисти. Литературен критик. Двукратен носител на наградата „Перо и меч” на Съюза на запасното войнство на Република България.

През 1988 година издава първата си книга „Северозападната литературна нива”, която вече е библиографска рядкост. От тогава досега е автор на 17 книги с литературна и изкуствоведска критика. Написал е и неиздадената художествено-документална книга „Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков - Воеводата, от чийто род произхожда.