Ричард Кремър: Върховният съд не бива да се ръководи от обществените нагласи

• Женски марш във Вашингтон против решението на съда да отмени правото на аборт    

Отмяна на конституционното право на аборт, увеличаване на правата за носене на оръжие, разрешение учители в държавните училища да се молят на работа, решение, което прави по-трудно за щатските власти да изключват религиозни училища от програми за обществено финансиране, ограничаване на правомощията на Агенцията за защита на околната среда - Върховният съд взе множество решения, които засягат фундаментално живота на американеца. Помните ли друг период в историята, когато Съдът е разглеждал толкова много и толкова важни казуси, и то за такъв кратък период от време?

"Да, всъщност имало е период на много интензивна съдебна активност по време на борсовия срив през 1929-а и Голямата депресия. Тогава Франклин Делано Рузвелт иска да разшири правомощията на федералното правителство, за да осигури работни места на много американци, които затъват в бедност.

Рузвелт иска да направи това с програми, които са извън тези правомощия, и то до такава степен, че тогава Върховният съд противодейства на президента с аргумента, че такова овластяване не съответства на Конституцията. Противопоставянето така се изостря, че Рузвелт - президент, на когото се възхищавам много - започва да говори за увеличаване състава на Върховния съд. Същият дебат имаме и сега, отново при президент от Демократическата партия и Върховен съд, който не прави това, което той иска.

Важно е да помним тази част от историята, докато говорим за конфликт, за напрежение, за безпрецедентност. Има много случаи през ХХ век, когато се е смятало, че Върховният съд е твърде политизиран и че облагодетелства позициите на някоя от двете основни партии."

"Да се върнем обаче на въпроса защо Върховният съд взема толкова много решения сега. Има дългогодишен дебат, обхващащ последните поне 60 години - от апогея на движението срещу расовата дискриминация в Съединените щати. Той се отнася до т.нар. "съдебен активизъм" - практиката на върховните съдии да творят законодателство чрез решения, създаващи правни прецеденти. Може да разгледаме отделни случаи като абортите, или пък регулациите в защита на околната среда. Но това, което ръководи много от тези консервативни съдии, е оригинализмът - тълкуването на Конституцията по най-ясния и ограничен възможен начин с убеждението, че ако трябва да се променят закони, това е работа на законодателните власти.

По тази причина се стига до непопулярни решения, но всъщност Върховният съд отнема правомощия на федералните власти с убеждението, че това са въпроси от компетенцията на отделните щати. Съдиите тълкуват Конституцията през разбирането за по-ограничени правомощия на федералното правителство - това е консервативното крило на американската политика, противостоящо на либералното, което смята, че властите трябва да решават проблемите на хората."

Но повечето решения на Върховния съд не съвпадат с мнението и разбиранията на мнозинството от американците. Изглежда като че ли върховните съдии не търсят консенсус, а решенията им поляризират още повече обществото?

"Да отстъпим крачка назад и първо да погледнем на Върховния съд като на тълкувател и защитник на закона. Ако съдът позволява решенията му да се диктуват от общественото мнение, дали това няма да отслаби нашата Конституция като темел на върховенството на правото, на функционирането на държавата и на разбиранията ни за индивидуални права и свободи?

В миналото - през 30-те години и Голямата депресия - мнозинството от хората са били въодушевени от идеите на президента Рузвелт. В онази ситуация не ги е интересувало кое е най-доброто тълкуване на Конституцията - имали са нужда от работа, от храна. Върховният съд обаче е казал на Рузвелт - това излиза извън правомощията ти и щом Конгресът не ти позволява да действаш, ние няма да сме тези, които ще ти позволят.

Смятам, че това е било признак за сила и устойчивост - Върховният съд не се е повлиял от общественото мнение. Американците може да имат едно мнение през 2010-а и съвсем различно през 2025-а - и ако водещият принцип са обществените нагласи, съдът не би се различавал от законодателната власт."

И все пак има много критики, че Върховният съд се политизира?

"Да, има такива критики. Но Върховният съд под председателството на Джон Робъртс показа, че може да гледа на законите не само през политическата призма. Едно от най-големите решения на председателствания от съдия Робъртс състав, беше да разреши гей браковете. Това от гледна точка на консервативните американци беше анатема - те не можеха да повярват, че се случва.

Но от гледна точка на оригинализъм - тълкуването съгласно разбиранията от времето на създаването на конституцията - нищо в Конституцията не предполага, че гей хората имат по-малко права. Затова сега такива двойки сключват бракове в Съединените щати и това е чудесно. Така реши съдът.

Ако Върховният съд беше изправен пред подобно решение преди 50-60 години, повечето от хората щяха да са против браковете между хомосексуални. Това е още едно доказателство, че Върховният съд не бива да се ръководи от обществените нагласи.

Съдия Робъртс влиза във Върховния съд и го оглавява през 2005 година и ако погледнем решенията по време на неговото председателство - те не са толкова политически, колкото решенията на съда в периода от 60-те години до 80-те на миналия век."

Тази седмица американците празнуваха Деня на независимостта - 4 юли. Проучване показва, че 85% от пълнолетните смятат, че страната върви в грешна посока и не вярват, че най-доброто за Америка предстои. Къде изчезна американският оптимизъм?

"Има няколко причини за това. Още от войната във Виетнам и аферата "Уотъргейт" проучванията показват траен спад в доверието на хората във федералното правителство. Именно онзи период от края на 60-те и началото на 70-те години е съпоставим с това, през което сега преминават американците.

Има го и т.нар. комплекс "Йеремия" - на името на еврейския пророк - американците често смятат, че ако нещо определено се случи, заради него ще настъпи краят на света. Това се наблюдава много отчетливо в историята ни през XIX и XX век.

За съжаление, това хиперболизиране се наблюдава и сега в мейнстрийм медиите и в социалните платформи. Навлязохме в златната ера на информационните и комуникационните технологии и пазарът им стана много конкурентен. За да се продава информацията по-добре, се използват внушения и преувеличения.

Такива хиперболи са сравненията между Републиканската партия и управляващата в Унгария ФИДЕС, приказките за авторитарно бъдеще и за дестабилизирана демокрация. Това привлича читатели и зрители в социалните мрежи. И всеки, който се захранва с такава информация, неизбежно започва да си мисли: "О, Боже, Америка е в упадък!"

Ние все още сме най-богатата икономика в света - няма паралел за технологиите и иновациите ни. Все още сме и най-голямата военна сила. И доколкото виждам по улиците, хората не умират от глад. Преди да бъде избрана настоящата президентска администрация икономиката вървеше много добре. Но Covid стана голям прът в икономическите ни колела и ако не беше пандемията, съм сигурен, че Доналд Тръмп щеше да бъде преизбран.

Но са много тревожни проучванията, според които американците имат все по-малко вяра, че децата им ще живеят по-добре от тях. И като погледна към големия ни съперник - Китай, мнозинството там вярват тъкмо обратното за следващото поколение там. Това е доста ярък показател за психиката на една нация.

Помня какво се случваше през управлението на добър лидер като президента Роналд Рейгън. За демократите Рейгън беше най-лошото, което се е случвало на страната. После имахме Джордж Буш-старши, когото също не харесваха, а след това и Буш-младши, когото смятаха за най-идиотизирания и демоничен президент. Демократите го плюеха непрекъснато в продължение на 8 години.

После същото стана и с Доналд Тръмп. Буквално всеки път, когато републиканец влезе в Белия дом, може да очакваме Демократическата партия и съюзниците й в мейнстрийм медиите да кажат - това е краят на света и "О, Боже, как ще спасим Америка от бездната на упадъка и отчаянието". Аз съм на 50 години - тази история съм я чувал и преди, просто сега тя се разказва с увеличен звук."

А тази история чували ли сте преди - историята, която беше разказана в Конгреса в рамките на комисията, разследваща щурма на Капитолия от 6 януари миналата година?

"Оооо, не, не, не! 6 януари беше напълно безпрецедентен. Това беше метеж или поне опит за метеж. След показанията от миналата седмица на Касиди Хъчинсън, асистентката на президентския съветник Марк Медоус, очаквам да разбера още за истината, очаквам прозрачност и осветяване на този опит за отмяна на изборните резултати по насилствен начин. Президентът Тръмп е бил наясно със случващото се и дори го е насърчавал и подпомагал. Присъда обаче още няма, затова и аз не мога да дам такава."

Въпросът е дали такива прецеденти са зад гърба на Америка. В навечерието сте на междинни избори за Конгрес, после започва новият цикъл от президентската предизборна кампания?

"Бих се изненадал, ако нещо подобно на 6 януари се случи отново. Въображението ни не стигаше да си представим, че нещо подобно може да се случи, че нямаме нито процедури, нито механизми, нито средства и сили да го предотвратим."

Сега американците са под голям икономически натиск заради пандемията, заради войната в Украйна - цените на бензина са рекордни, сметките за храна растат, а рейтингът на Джо Байдън е сринат - как това ще повлияе на междинните избори?

"Знаете прословутата фраза на стратега на предизборната кампания на Бил Клинтън - Джеймс Карвел - "Икономиката, глупако!" Има нулева мисловна дейност и отказ да се търси отговор на въпроса защо Тръмп беше избран през 2016-а. Можем много да дискутираме различните причини, но една от големите беше, че той знаеше как да вкара икономиката във форма. За много избиратели от малки населени места, щом този човек пое длъжността, изведнъж там се появи достъпен капитал, регулациите спряха да пречат на бизнес инициативата и работните места се увеличиха.

После дойде Covid, но всичко това остава важен фактор, когато вземаме решение - искаме да сме сигурни, че ще има храна на масата и че ще можем да заделяме пари за бъдещето. В момента 57 процента от американците не одобряват президента Байдън и ако се върнем на хиперболите, независимо дали във "Вашингтон пост" или "Форин афеърс" - демократите се опасяват, че ще ядат голям бой на междинните избори през ноември."

Къде сбърка Джо Байдън?

"Боже, откъде да започна…Нека да видим коя е фундаменталната му грешка. Много американци гласуваха за него, защото виждаха в него умерен политик, който казваше, че ще обедини страната. Хората бяха уморени от ожесточението, язвителността, туитовете, от цялата драма.

И така Байдън беше избран, но заедно с един крайно некомпетентен вицепрезидент, и вместо да управлява като умерен политик, той излезе с всички тези крайнолеви прогресивни идеи, които не бяха приемливи за много американци, които не бяха дали гласа си за това. Разочарованието беше основен фактор за резултата от изборите за няколко овакантени места в Конгреса миналия ноември. Така ще бъде и през тази година."