Европейската комисия понижи слабо прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната и целия ЕС през настоящата година, но повиши рязко очакванията си за инфлацията, тъй като реалността от продължителна руска инвазия в Украйна води до по-мрачни последици за световната и в частност за европейската икономика.
В летния си макроикономически доклад ЕК отбелязва, че шоковете, отприщени от войната, удрят икономиката на ЕС както пряко, така и непряко, като я насочват към по-нисък растеж и по-висока инфлация.
Бързото нарастване на цените на енергийните и хранителните стоки подхранва глобалния инфлационен натиск, подкопава покупателната способност на домакинствата и предизвиква по-бърза реакция по отношение на паричната политика на централните банки, отколкото се предполагаше досега.
Освен това, забавянето на растежа в САЩ добавя към отрицателното икономическо въздействие на водената от Китай стриктна политика на "нулев Covid-19", отбелязва ЕК.
Комисията вече прогнозира нарастване на БВП на еврозоната с 2,6% през тази година - малко под пролетната прогноза за растеж от 2,7% и рязко забавяне на икономическия растеж през 2023 г. до 1,4 на сто (под пролетната оценка за 2,3%).
За целия ЕС се очаква растеж на БВП от 2,7% през 2022 г. (без промяна спрямо предишната оценка) и негово забавяне до 1,5% през 2023 г. - под прогнозата през пролетта за икономическа експанзия от 2,3 на сто.
В същото време ЕК повиши рязко инфлационните си очаквания и вече прогнозира повишаване на потребителските цени през тази година със 7,6% в еврозоната и с 8,3% в ЕС при прогнози от пролетта за по-слабо нарастване на инфлация съответно с 6,1% и с 6,8 на сто.
За 2023 г. Комисията очаква инфлацията в еврозоната да се забави до 4%, а в целия ЕС - до 4,6%, след като през пролетта прогнозира по-сериозно понижение на инфлацията съответно до 2,7% и до 3,2 на сто.
Докато цените на някои суровини се отдръпват от неотдавнашните пикове, европейската икономика остава уязвима към развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руските изкопаеми горива, С цените на газа, които се доближават до историческите си върхове, енергийната инфлация нараства, посочва ЕК.
Инфлацията при храните също расте, но натискът се разширява още повече, тъй като по-високите разходи за енергия се прехвърлят към услуги и други стоки. Домакинствата с по-ниски доходи са особено засегнати от продължителното покачване на цените.
Докато предприятията все още очакват разширяване на икономическата дейност, те са по-малко оптимистични за бъдещето, което ще натежи върху инвестициите. Домакинствата са също толкова негативно настроени за бъдещето, колкото бяха в началото на пандемията, която се очаква да забави възстановяването на частното потребление.
Очаква се икономическата активност да е отслабнала през второто тримесечие, но би трябвало да възвърне известна сила през лятото, благодарение на обещаващия туристически сезон.
През 2023 г. се очаква икономическият растеж да набере известна скорост на фона на устойчив пазар на труда, забавяне на инфлацията, подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост и все още голямо количество излишни спестявания. На годишна база обаче има ревизия надолу с почти един процентен пункт спрямо пролетната прогноза.
Комисията подчертава, че рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията са силно зависими от развитието на войната. По-нататъшното увеличение на цените на газа може да засили стагфлационните сили, действащи в момента. Вторичните инфлационни ефект пък биха могли да засилят тези сили и да доведат до по-рязко затягане на финансовите условия (по-агресивни повишаване на лихвите), което не само ще натежи върху растежа, но и върху финансовата стабилност.
В същото време неотдавнашните низходящи тенденции на цените на петрола и другите суровини могат да се засилят, което да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията. Освен това, частното потребление може да се окаже по-устойчиво на повишаване на цените, ако домакинствата използват повече от спестяванията си.
Според ЕК развитието на коронавирусната пандемия също продължава да бъде рисков фактор пред новите икономически прогнози.
От "Възраждане" внесоха проект на решение на НС, което да задължи парламентът да покани трима международни експерти да изготвят доклад за позитивите и негативите от влизането на страната в Еврозоната. Докладът ще е пробоно, а поканата е към Стив Ханке, Жак дьо Ларозиер и Джон Грийнууд, които взеха участие в конференцията на "Възраждане" против..
Парламентът прие декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия в Украйна, извън съюзните ангажименти на България в НАТО и другите международни ангажименти на страната по линия на ЕС, ООН и ОССЕ. Депутатите приеха и призоваха за постигане на траен, и справедлив мир в Украйна чрез преговорен процес, който да включва..
Педиатрията е най-желаната специалност сред завършващите млади лекари от тазгодишния випуск на Медицинския факултет към Медицинския университет в София. Това показва анкета сред 224 български абсолвенти. Най-слабият интерес се запазва към специализациите по онкология и спешна медицина, а с най-голям отлив на кандидати е специалността..
За първи път през тази година разходите за пенсии се очаква да надхвърлят 11 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт. Това става ясно от проектобюджета на Държавното обществено осигуряване, който трябва да бъде обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник. Средната пенсия през тази година трябва..
ЕС ще засили наблюдението на подводните кабели в териториалните води на съюза. Ще бъдат повишени мерките за сигурност и задълбочени оценките на рисковете, като приоритетно ще бъдат финансирани полагането на нови и интелигентни кабели. Това се съдържа в плана за действие на Комисията и върховния представител на ЕС за външната политика и..
Кирил Петков даде заявка, че ПП искат промяна на правилата за избор на регулатори, а не преговори за кандидати. "Това е нашата борба през цялото време - за честни конкурси, не за задкулисни преговори: "аз ще гласувам за един, пък вие гласувайте за друг", и дайте целият български народ да е рефер кои са най-добрите хора, които трябва да бъдат..
На 21 и 22 февруари 2025 г. в Археокомплекс "Долината на тракийските царе" (гр. Шипка, общ. Казанлък) и онлайн ще се проведе деветото издание на научния семинар "Траки, вино и култура". Събитието се организира във връзка с професионалния празник на българските археолози, Деня на лозарите и винарите (Трифон Зарезан) и успението на Св. Кирил..
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..
Трябва да изпратим контингент от мироопазващи сили в Украйна. Това заяви пред БНР Елена Поптодорова, основател на Атлантическия клуб в България, бивш..
Цените в хипермаркетите могат да се регулират с контрол, първо на действащите регулатори. Истината е, че в тези търговски вериги е удобно да..
Разкъсана облачност
Предимно облачно