Страх от "бугаризация" в Скопие, ръст на инфлацията в САЩ и спад на еврото белязаха седмицата

За първи път от декември 2002 година курсът на еврото падна под този на щатския долар. Това се случи в сряда, когато обобщените данни за юни показаха, че годишната инфлация в Съединените щати е надхвърлила 9 процента, и накараха инвеститорите да очакват ново стръмно повишение на лихвите от Федералния резерв.

Президентът Джо Байдън призна, че инфлацията е "неприемливо висока", но побърза да изтъкне, че оповестените данни вече са остарели - тъй като не отразяват спада в цените на енергията и пшеницата, започнал още преди седмици.

Наистина, опасенията от рецесия в Европа и САЩ доведоха до поевтиняване на петрола - във вторник Брент падна с повече от 7 процента и за пръв път от три месеца слезе под психологическата граница от 100 долара. С повече от 7 процента поевтиня и американският лек суров петрол.

Но, броени месеци преди изборите за Конгреса, все повече американски избиратели поставят под съмнение оценката на своя президент за икономическата ситуация. Медиите тази седмица се надпреварваха да излъчват думите, произнесени от Байдън точно преди година:

"Докато нашата икономика се възстановява с голяма скорост (от пандемията), наблюдаваме покачване на цените на някои стоки. Някои хора изразиха притеснения, че това може да е признак на продължителна инфлация. Но ние не споделяме този възглед. Нашите експерти вярват, а и статистиката сочи, че поскъпването на повечето стоки би следвало е временно."

У нас НСИ отчете вчера близо 17 процента годишна инфлация. Изгледите за близкото бъдеще не са никак светли. В четвъртък Европейската комисия понижи прогнозния ръст на европейската икономика за тази година. Ефектът от войната в Украйна и поскъпването на енергията ще се почувства още по-остро през 2023-а. Инфлацията ще нарасне още, ако Русия съкрати още повече доставките на природен газ.

"Никой няма да мръзне тази зима"

Отслабването на еврото се дължи на страха от рецесия в Европа - страх, подклаждан от орязването на газовите доставки от Русия. След седмици наред драстично понижение, в началото на тази седмица доставките бяха намалени още повече заради 10-дневна техническа поддръжка на балтийския газопровод "Северен поток 1".

Прекъсването бе очаквано отдавна, но, предвид влошените политически отношения между Запада и Москва, опасенията, че руснаците така и няма да отворят кранчетата отново, изглеждат съвсем реални според министъра на икономиката на Германия Роберт Хабек. В понеделник той предупреди, че прекъсването на доставките може да трае не дни, а месеци, и в такъв случай не само индустрията, но и домакинствата в най-богатата европейска държава ще трябва да са готови на лишения:

"Европейският регламент сега предвижда защита за критичната инфраструктура и потребителите, но не и за индустрията и икономиката. Това е разумно, когато става дума за краткосрочни прекъсвания в газовите доставки в случаи на моментни кризи. В момента обаче се намираме в друг сценарий. Сега говорим за възможно прекъсване на доставките в продължение на месеци. В такъв сценарий действащите разпоредби не пасват. Затова трябва да помислим как да действаме. Никой не бива да мръзне тази зима, но е ясно, че домакинствата също трябва да носят своето бреме и че едно продължително прекъсване на промишленото производство ще има масивни последици за цялата икономика и за всички хора в страната."

Русия не направи и не каза нищо, с което да уталожи страховете на европейците за зима без парно:

"Що се отнася до работата на газопровода "Северен поток 1" в бъдеще, много ще зависи от нашите партньори, както от поръчките на природен газ, така и от недопускането на отрицателно въздействие на незаконните ограничителни мерки - на едностранните санкции - както впрочем се получи с ремонта на турбината на Сименс в Канада," каза в четвъртък говорителката на външното министерство Мария Захарова.

Въпросната турбина бе претекстът, използван от "Газпром" за драстичното понижаване на подаването по "Северен поток". В края на миналата седмица Канада се съгласи - въпреки противоречието със собствените ѝ санкции и въпреки протестите от Киев - да върне в Германия ремонтираното оборудване. Премиерът Джъстин Трюдо призна, че в случая санкциите не са били съобразени с европейската зависимост от руснаците:

"Много трудно бе да вземем това решение, но виждаме как Русия последователно използва енергията като оръжие, за да внася разделение помежду ни и да подкопава обществената подкрепа за усилията ни в Украйна. Нека припомня, че санкциите, които Канада продължава да засилва все повече и повече, са насочени срещу Путин и неговите помощници и не бива да вредят нашите съюзници."

"Така че решението (за връщане на турбините) е от съществено значение за това не само правителствата в Европа и по света, но и народите на нашите страни, да продължат да подкрепят своите правителства в изразходването на милиарди долари военна, финансова и хуманитарна подкрепа за украинския народ в борбата му срещу тиранията и потисничеството."

Във вторник Европейският съюз отпусна 1 милиард евро финансова подкрепа за Киев. Вашингтон добави към тази сума 1 милиард и 700 милиона долара. така украинската администрация ще продължи да функционира, въпреки разрушенията и бойните действия.

Пробив в черноморската блокада?

У нас през седмицата зърнопроизводители предупредиха, че са застрашени от фалит и че ще протестират, ако държавата не вземе мерки срещу безмитния внос на пшеница от Украйна.

В същото време високопоставени официални лица от Русия и Турция ни увериха, че проблемът с украинското зърно, блокирано в Одеса и други пристанища, е на път да бъде решен.

В сряда в Истанбул се състояха преговори за вдигане на блокадата в Черно море с участието на украински, руски и турски военни и на делегати от ООН. В Москва говорителката на външното министерство Мария Захарова се изказа положително:

"Наистина, получи се дискусия по същината на тази проблематика. Формулирани бяха някои елементи на възможни договорености, които сега се обсъждат в столиците на Русия, Украйна и Турция по линия на военните ведомства. След това контактите трябва да бъдат възобновени в същия четиристранен формат."

Положително се отзова и министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар. Той коментира по-подробно едно от основните съображения на руската страна - опасенията, че разхлабването на блокадата ще бъде използвано за внос на западно оръжие в Украйна:

"Постигнати бяха договорености по множество технически въпроси, включително за създаването на съвместен координационен център, който ще е отговорен за съвместния контрол при влизане и излизане от пристанищата и ще осигурява безопасен маршрут за корабите, които ще пренасят зърното и други видове храни."

Според турския военен министър до дни е възможно да бъде постигнато окончателно споразумение за деблокиране на зърното от Одеса.

"Видно е, че всички страни имат желание и затова се надяваме да постигнем споразумение, съгласувано с ООН. Украинските и руските делегати се съгласиха да  се срещнат отново идната седмица в Истанбул. На тази среща всички обсъдени досега стъпки ще бъдат прегледани отново и ще бъде подписано споразумение."

Вчера от руското военно министерство продължиха да говорят с приповдигнат тон за изгледите за т.нар. "Черноморска инициатива". Украинският външен министър обаче предупреди, че Русия едва ли ще вдигне блокадата, защото така би засилила Киев. "Ако възобновим износа по море, ще увеличим приходите си, а това ще ни направи по-силни," поясни Дмитро Кулеба.

Милион украинци "филтрирани" за референдумите наесен

Преговорите в Истанбул бяха първите известни преки контакти между украинската и руската страна от края на март. Те обаче бяха стриктно ограничени върху решаването на проблема с износа на храни. За възобновяване на преговорите за мир Киев ще трябва да признае "териториалните реалности", оформили се през това време, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко.

Междувременно проруските сепаратисти в Донецк и Луганск се похвалиха с още един дипломатически "пробив": след сирийския диктатор Башар Асад, севернокорейският Ким Чен Ун също призна самопровъзгласилите се "народни" републики.

В Мелитопол - в окупираната част на украинската Запорожка област - колаборационистите последваха примера на "колегите" си от Херсон и обявиха планове за скорошен референдум за присъединяване към Русия. Обяви ги Евгений Балицки - бивш депутат в украинския парламент, а сега началник на окупационната администрация:

"Към мен се обърнаха трудови колективи, профсъюзни организации, обществени дейци, съвети на ветераните с искане колкото се може по-бързо да определим своя статут. Общувайки с тези хора, разбираме пределно ясно, че те искат да бъдат част от Русия. Не като република - ние искаме да бъдем субект, такъв субект, каквито са Воронежка област, Ростовска област. Искаме да бъдем Запорожка област в Руската федерация. Затова аз, като глава на военно-гражданската администрация, взех решение за провеждане на референдум, който ще се състои в началото на есента."

Уверявайки, че референдумът ще бъде проведен по най-демократичен начин, Балицки демонстрира докъде се простират познанията му по най-нова балканска история:

"Ние не сме европейското Косово, което присъединиха посредством парламента, без да попитат хората, без да попитат в бивша Югославия как искат да живеят. Ние ще проведем честен референдум и хората ще си кажат."

Докато тече подготовката за референдумите в Херсон и Запорожие. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа би тревога за действията на окупаторите в Източна и Южна Украйна. През последните два месеца, десетки хиляди жители на тези райони са преминали през "филтрационни" лагери в така наречената ДНР, където някои от тях, набедени за привърженици на националното правителство, просто са "изчезнали", а други са изселени в далечни краища на Русия след като им взели паспортните данни. Според Антъни Блинкън, американския държавен секретар, броят на депортираните е между 900 хиляди и 1 милион и 600 хиляди, от тях четвърт милион деца.

Докъде се простират "териториалните реалности" на Москва не е ясно, но в понеделник Путин издаде указ, позволяващ на всички украинци бързо придобиване на руско гражданство.

"Руски терор" в Часов Яр и Виница

"Днес сутринта руски ракети удариха Виница - обикновен мирен град. Крилати ракети поразиха две обществени сгради. Има и други разрушени къщи и един медицински център. Горяха автомобили и трамваи. Това е акт на руски терор. Това не са хора, скотове."

Володимир Зеленски каза това в четвъртък, докато стотици спасители разчистваха отломките с напразни надежди да открият оцелели. Загиналите са най-малко 23-ма, сред тях и деца. Русия обяви, че ракетите, изстреляни от нейна подводница в Черно море, са поразили сграда, в която украински офицери са преговаряли с доставчици на оръжие.

Най-малко 48 души бяха убити в неделя при бомбардировка в Часов Яр, Донецка област, но случилото се във Виница само потвърди печалния факт, че не може да се чувстваш в безопасност дори на стотици километри от фронта, дори ако според военните експерти на главното бойно поле в Донбас е налице "оперативна пауза". Артилерийският обстрел по Харков, Николаев и други градове така и не секна. В деня на атаката по Виница Зеленски призова за учредяване на "специален трибунал" за военните престъпления в Украйна, но след близо пет месеца кланета и разрушения дори някои от реномираните западни медии изглеждаха по-заинтересувани от революцията в Шри Ланка и с визитата на Джо Байдън в Израел и Саудитска Арабия, отколкото от събитията край Днепър и Донец.

Ерусалимската декларация

Съединените щати "са готови да използват всички елементи от националната си мощ", за да не допуснат появата на иранско атомно оръжие. Това бе записано в американско-израелската декларация, обявена при посещението на Джо Байдън в Ерусалим в четвъртък.

"Иран никога да не се сдобие с ядрено оръжие е от жизнено важен интерес за Израел и Съединените щати и - бих добавил също - за останалата част от света. Продължавам да вярвам, че дипломацията е най-добрият начин това да бъде постигнато,"

каза Байдън, но само ден по-рано пред израелски медии допусна употреба на сила срещу Техеран.

"Представили сме пред иранските власти какво сме склонни да приемем, за да се върнем към ядреното споразумение. Чакаме техния отговор. Кога ще дойде той не съм сигурен, но няма да чакаме вечно."

Реакцията от иранския президент Ибрахим Раиси бе предвидима:

"До Америка и съюзниците ѝ отправям следното послание: великият ирански народ няма да се примири с никаква несигурност и криза в региона. Всяка грешка от ваша страна, ще срещне суров отговор от Иран, за който ще съжалявате!"

Дали т.нар. Ерусалимска декларация е прелюдия към война? Израелският премиер Яир Лапид е на обратното мнение:

"Думите няма да ги спрат. Иранците ще спрат само когато знаят, че ако продължат да развиват своята ядрена програма, свободният свят ще използва сила. Единственият начин да ги спрем е като поставим на масата достоверна военна заплаха."

Краят на кабинета Драги?

"Драги подаде оставка, Италия е пред хаос," гласеше водещото заглавие на италианския всекидневник "Ла Стампа" вчера.

Поредната политическа криза на Апенините се разгърна предния ден, когато сенаторите от движението "Пет звезди" се въздържаха от гласуването на пакет от социално-икономически мерки, предложени от премиера Марио Драги. За да бъдат ускорени парламентарните процедури, мерките бяха подложени на гласуване под формата на вот на доверие. Правителството издържа вота (с категоричните 172 на 39 гласа), но още същата вечер Драги предложи оставката си.

Въпреки разцеплението в партийните редици и срива в социологическите допитвания, популистите на Джузепе Конте остават една от най-многобройните фракции и Драги заяви по-рано през седмицата, че няма да управлява без тях. За същото предупредиха и други участници в коалицията - Лигата и Демократическата партия.

Драги изпълни заканата си и броени часове след предателството на "Пет звезди" отиде в президентския дворец, за да връчи оставката си. Президентът Серджо Матарела обаче отказа да я приеме и насърчи премиера да се опита да консолидира правителственото мнозинство.

Така Италия внезапно се озова в ситуация, сходна на тази в България. У нас, преди да връчи третия мандат за кабинет, който да наследи Кирил Петков, президентът Радев допусна вероятността от предсрочни избори в началото на октомври. За евентуални предсрочни избори се спекулира все повече и в Рим, най-вече от опозиционната партия "Братята на Италия" и "братската" ѝ формация отдясно - "Лигата". Също както България, Италия рискува да загуби милиарди евро, ако на структурните реформи не бъде даден ход навреме.

"В такъв исторически момент за Европа и Италия подобна стъпка е лудост. Нищо повече не може да се каже,"коментира жителка на Рим.

Агенция Ройтерс се опита да обясни "лудостта" на италианските партии с неспособността им да излязат с обща позиция по отношение на руската агресия в Украйна и с общи решения срещу неумиломото поскъпване на тока и хляба. Лидерът на "Пет звезди" Джузепе Конте, който сам бе премиер преди Драги, обясни, че наследникът му не взима адекватни мерки, за да предотврати ескалация на социалната криза наесен. Но много обикновени римляни не приемат тази "загриженост" за искрена:

"Това е безумие, безумна постъпка. Ясно е каква е целта тук - да се вземат повече гласове, защото този, който е в опозиция, винаги получава повече гласове. Но това си е чиста лудост точно сега, когато страната се възстановява. Премиер, който е известен и признат по целия свят, е под въпрос заради едни хора, които искат повече гласове на следващите избори."

И така, пред Италия и Марио Драги стоят няколко сценария. Най-вероятните са избори наесен или преформатиране на коалицията около този или друг премиер.

За наследството на Борис

Кеми Бедънок, Том Тугендхат, Лиз Тръс, Пени Мордънт и Риши Сунак.

Един от тези петимата ще е новият министър-председател на Великобритания от началото на септември.

Два пъти тази седмица депутатите от управляващата Консервативна партия гласуваха за наследника на Борис Джонсън, който обяви оттеглянето си след поредното скандално назначение.

Очаква се депутатите-консерватори да гласуват отново идната седмица толкова пъти, колкото е нужно, за да отсеят двамата фаворити, които пък след това ще се борят за вота на 200-хилядната членска маса.

Кои ще са тези двамата ще стане ясно най-късно идния четвъртък. Засега начело е бившият финансов министър Сунак, който с оставката си миналата седмица задвижи падението на Джонсън. Засега, той има зад себе си най-много депутати. Мордънт обаче е тази, която, според повечето анкети, е най-популярна сред партийните членове.

"В последно време нашата партия загуби усещането за самата себе си. Бих сравнила това състояние с концерта на Пол Макартни в Гластънбъри - всички слушахме новите мелодии, но това, което наистина искахме, бяха добрите стари песни, чиито думи знае всеки: ниски данъци, малки залози, лична отговорност. Трябва да се върнем обратно към тези начала, защото трябва да се справяме с наистина сериозни задачи.Трябва да предотвратим рецесията. Трябва да изпълним огромната амбиция, с която британският народ напусна Европейския съюз. Трябва да наваксаме след ковид. Имаме война за печелене и и стандарти и доверие за връщане."

Страх от "бугаризация" спъва Скопие по пътя към ЕС

Парламентът в Скопие започна дебатите по френското предложение за започване на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз.

Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ събра хиляди демонстранти преди началото на заседанието в четвъртък.

В телевизионно интервю външният министър Буяр Османи отхвърли приказките за "бугаризация" и обясни, че с френското предложение правителството му е постигнало пробив в Европа по въпроса за македонския език:

"Македонският език не беше в употреба в Европейския съюз. Не можехме да подпишем нито един договор. Никога в преговорите не сме имали опция за македонския език. За това нямаше решение. Сега за първи път получихме предложение с македонския език, прието и от Република България."

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лично увери македонските депутати:

"Не може да има съмнение, че македонският език е вашият език и ние напълно уважаваме от това. Ако решите да приемете френското предложение. Междуправителствена конференция ще се проведе до няколко дни. Това е първата стъпка в преговорния процес."

Очаква се дебатите в Собранието ще продължат и днес със сигурно мнозинство за френската формула. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски обаче даде да се разбере, че квалифицирано мнозинство за изменения в конституцията е немислимо:

"За започване на преговорите е необходимо да бъде променена конституцията. А ние като ВМРО-ДПМНЕ казахме ясно, че конституцията няма да се променя."