Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Почти месец траят есенните празници на евреите

Яфа Меир е решила да превърне дома си в картинна галерия

Снимка: личен архив

Почти месец траят есените празници на евреите. Последната седмица е най-любопитна. Тогава дори милиардерите живеят в колиби, като спомен от бягството от Египет. Майсторство е да се построи Колиба, покрита с палмови листа, така че вечер да се виждат звездите. Надеждата е, че ще завали дъжд ( в Израел още е лято) и капки от него ще паднат в поставената в средата на масата чиния. Земеделците са мечтали за влага за реколтата и се е смятало, че всяка капка е „златна“. Канят се всяка вечер приятели и навсякъде звучи музика и смях. Така изглежда празникът Сукот. Но една от потомките на преселилите се от България евреи – секретарката на дружеството на „българите“ в Израел Яфа Меир е решила да превърне дома си, през седмица на Сукот, когато (ако се спазва традицията) не се живее вкъщи, в картинна галерия.
Картини, направени от копчета посрещат любопитните в дома на Яфа Меир. Скулптурите са от ципове, от изрезки от ленулеум и от материал, с който архитектите правят макетите си. Въпреки доста странните фигури, които творбите пресъздават не липсват откупки. 


"Винаги съм мечтала да творя с ръцете си. Но се наложи сама да огледам сина си и трябваше да имам работа с постоянен доход. Била съм библиотекарка, секретар на дружеството в Яфо на Съюза на архитектите в Израел, сега съм секретар на българското дружество. Родителите ми бяха хора на точните науки. Дори едно каре с българска бродерия, започнато в ученическите години на майка ми, аз го довърших, когато поотраснах, като изучих сама бодовете", каза за БНР Яфа Меир.

Тя заяви, че харесва творби от нетрадиционни материали.

"Първата ми самостоятелна изложба направих на пазара в Яфо. Шукът пишпишим ( на бълхите) постепенно се превръща и в център на изкуствата. И тогава повечето творби бяха от копчета и ципове. Но се оказа, че много хора в Яфо- българската столица на Израел, имат вкус към необичайните материали. Моята изложба ги провокира. Канеха ме в работилниците си. Виждах скулптури от велосипедни вериги, от стари гуми от камиони, картини от всевъзможни субстанции- плат, игли, та дори от части за телефони. Това не бяха творби от доста обичаната в Израел „естетика на грозотата“. По-скоро човек се смайва от удачното и необикновено хрумване - фигура или картина да бъде направена от подобен материал. Повечето от създателите им, като мен, не са се решили да зарежат сигурността в живота си, за да се отдадат само на творчество. Имам око за таланта. Станах куратор на няколко изложби. Най-напред имаше изложба на картини върху палки за пинг-понг. Тя беше в официален салон в Яфо. Останалите бяха на необичайни места. Например подредих картини и скулптори във фоайето на един от небостъргачите на Тел Авив, където живеят много богати хора. Беше по време на пандемията, когато повечето хора започнаха да работят от вкъщи. Липсваше културен живот. За мнозина бе важно да разнообразят интериора на апартаментите си. Голяма част от показаните творби бяха изкупени. Беше сериозна помощ за художниците, защото най-често основния им бизнес, който те смятаха че им носи стабилност, беше затворен".

Домът на Яфа Меир          Снимка: личен архив

В сегашната изложба на Яфа Меир има доста произведения с библейски сюжети. В Израел се смята, че преселниците от България са най-малко религиозната част от населението. 

"Ние сме едни от първите преселници в Бат Ям ( русалка), който е част от Голям Тел Авив. Помня, когато израснаха няколко нови блока, включително и нашия. Бяха на голямо разстояние един от друг, а наоколо им бяха пясъци. Най-близкото училище до дома ни се оказа религиозно, но не от най-строгите. Учех в девически клас. В програмата имахме математика, физика и английски- предметите, за които сега се водят спорове дали да се изучават в религиозните училища. Още тогава си дадох сметка, че Библията е универсалната книга. Няма сюжет в съвременната или класическата литература, който да не е разработен и в тази Книга на книгите. Мисля, че точно в това училище ми дадоха основни знания за професията, която най-дълго упражнявах- библиотекарка. Човек, който добре познава тази универсална книга може да е добър помощник на всички, които търсят интересно и полезно четиво. Но и за да се разберат класическите картини, много често, са необходими добро познаване на основния текст на Библията. Тогава се разбира оригиналността в тълкуването му. Необичайните материали, от които правя творбите си са само формата. А със съдържанието или внушението се опитвам да достигна до зрителите, да ги увлека, да ги направя съмишленици. Набавям си материалите по най-различни начини. Изкупувам на едро стоката на магазини, които правят промоции. Когато работех при архитектите, събирах парчетата останали след конструирането на макети. Използвам ги като основа на мои картини. Те не са пъзели, а носят послания.

Повече  можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09