Си: част три

На всеки пет години хиляди членове на китайската Комунистическа партия се събират на конгрес, който се провежда от 1921 г. С редиците мъже в тъмни костюми той може да изглежда скучен или рутинен, но всъщност казва много за плановете на партията за Китай. Тази година се очаква Си Дзинпин да си осигури ненадминатият трети мандат като върховен лидер.

„Това ще затвърди статута му на най-могъщ лидер след Мао Дзедун“, казва Тони Мънро – ръководител на китайската секция на агенция „Ройтерс“. Си също така ще представи новия си ръководен екип. Няма да са изненада и вътрешни промени и прегрупиране на партийния елит. „Интересът към конгреса от целия свят е голям. Той се провежда само веднъж на пет години. Процесът е непрозрачен и в по-голямата си част се извършва при закрити врати.“

И по-точно – вратите на Голямата зала на народа на площад Тиенанмън в Пекин. Зад тях 2300 делегати от цялата страна, представляващи 90-те милиона членове на партията, ще дебатират необезпокоявани.

„Очакването е, разбира се, Си Дзинпин да бъде удостоен с трети лидерски мандат. Въпреки това все още не знаем кой ще се присъедини към него в Постоянния комитет на Политбюро и в частност – кой ще замени настоящия премиер Ли Къцян“, обяснява Тони Мънро. Всички очакват момента в края на Конгреса, когато седем политици ще излязат на подиума в редица зад Си – именно те ще бъдат новия двигател на партията. Вероятно е Си да запази всичките си три титли – на генерален секретар на Комунистическата партия, на председател на централната военна комисия и на президент.

„Би било изненада ако не запази всичките си три длъжности имайки предвид, че се възприема, че той е неутрализирал цялата съществена опозиция по време на десетилетието, което беше на власт.“

Най-интересното от Конгреса обаче е посоките, които ще бъдат зададени за бъдещето на Китай. Тони Мънро:

„В най-общ план очакването е за последователност. Това означава, че Китай ще продължи да се утвърждава като засилваща се икономическа, геополитическа и военна сила, както и като глобален представител или защитник на нововъзникващия свят, като се конкурира с водения от САЩ западен ред. Това се изразява например в претенциите върху Тайван. Китай дава много малко знаци как или кога може да започне да се отказва от политиката за нулев ковид. Предизвикателството е, че липсва стаден имунитет. Така че отварянето на границите и пускането на ковид както преди може да има значителни последици за общественото здраве. И не е ясно дали Китай е готов за това или как планира да се справи с подобна ситуация. Нараства обаче икономическият натиск за облекчения. Критиците все по-често казват, че тази политика не е устойчива в дългосрочен план.“

Кой обаче е човекът, вземащ тези решения, които засягат милиони хора не само в Китай, но и на Запад? Кой всъщност е Си Дзнпин? Ето какво разказва негов биограф – Адриан Гайгес – германски журналист, дългогодишен кореспондент в Пекин и съавтор на излязлата миналата година книга „Си Дзинпин: най-могъщият мъж в света“:

„През целия си живот той е работил методично, за да постигне сегашното си влияние. За да трупа опит започва от много ниско ниво – в село, след това в префектура, после в град, след това в провинция и така нататък. Постъпва много умно като си изгражда дискретен облик и не се изтъква. Мотивацията му не е да направи много пари за себе си. Това не го интересува. Той наистина има визия за Китай и иска да види Китай като най-силната държава в света.“

Нещо, което самият Си Дзинпин много пъти е изтъквал:

„Китайският народ нито вярва във, нито се страхува от злото. Не сме плахи, но и не провокираме проблеми. Никоя външна страна не трябва да очаква, че Китай ще прави компромис с основните си интереси по време на преговори. Не трябва да очакват от нас, че ще преглътнем горчивото хапче на вредата за нашия национален суверенитет, сигурност или интересите ни в развитието.“

Критиците на Си Дзинпин обаче виждат ситуацията съвсем различно. Сред тях е У Цян – професор по политически науки и бивш лектор в университет в Пекин. Той е един от последните представители на академичната общност в Китай, който отказва да бъде накаран да мълчи от Комунистическата партия:

„Промяната на партията с установяването на националистическа идеология и тоталитарен лидер е вероятно най-голямата промяна, която се случи на китайското общество през последното десетилетие. При тези обстоятелства интелектуалците и общественото мнение бяха направлявани, за да служат на тази промяна. Всички гласове, които не се присъединиха изчезнаха.“

Проф. Цян коментира и че Пекин работи активно за това Китай, а не Русия, да бъде антипод на САЩ в световния ред:

„Си иска да бъде приемник на Мао и да направи Китай единственият истински наследник на световното комунистическо движение. Така, той иска да наложи бъдещата позиция на Китай в международната общност – една мечта за голяма червена сила. Тази нова Студена война има положително влияние върху Комунистическата партия и управлението на Си. Тя му позволява да удължи властта си. Подобни големи затруднения създават важен фон за дори четвърти мандат. Пекин се радва на такива сблъсъци, създава ги, манипулира ги и извлича ползи от тях.“

А наблюденията на писателя в изгнание Мужун Сюецун – автор на книга за локдауна в Ухан, която написал тайно и изпращал на издателите си в чужбина с помощта на криптиращ софтуер, са следните:

„Китай стана по-консервативна и затворена държава. Цензурата на литературата и изкуствата стана чувствително по-строга. Откакто Си Дзинпин дойде на власт, през последните 10 години, 38 интелектуалци, които познавам, бяха арестувани и хвърлени в затвора. Не виждам надежда. Що се отнася до XX партиен конгрес смятам, че няма съмнение, че Си Дзинпин ще получи трети мандат. За над един милиард китайци това не е добра новина. Не, това бележи началото на още сериозни беди.“

В подобен, но не толкова краен дух, е и историята на ИТ специалиста Цън Цзяцюн, който като тийнейджър попада в интернет на забранен документален филм за насилственото смазване на протестите на площад Тиенанмън.

„Беше умопомрачително и промени живота ми, промени и виждането ми за китайското правителство и китайската история.“

Десет години по-късно обаче вече е част от цензуриращата машина на Китай работейки в екип, който разработва автоматизирани системи за филтриране на съдържание.

„Най-опасната част от съдържанието е свързана с политиката – ако критикуваш правителството или партията. Следват въпросите за Тибет и уйгурското малцинство. Разчитаме на изкуствен интелект да засече дали даден кадър е опасен или не. Например ако някой извади оръжие или ако критикува китайското правителство.“

След като осъзнал, че действията му вредят на обществото, Цън напуска. В момента живее и работи в Силициевата долина в Калифорния.

Комунистически Китай се е сблъсквал със заплахите, които носят култа към личността и лидерите, застояли се на върха твърде дълго. Благодарение на Мао Дзедун партията „циментира“ властта си, но той също така е начело на страната при масовия глад по време на т.нар. Голям скок напред между 1958 г. и 1962 г. и абсурдите на всички нива по време на Културната революция. Към момента няма явни или твърде сериозни признаци, че властта на Си Дзинпин може да се сравни с култа към Мао или пък че Си е готов да заложи стабилността на карта, но все пак – историята служи като предупреждение.

Снимки: ЕПА/БГНЕС