Д-р Маджаров: Не може да се приеме дългосрочна визия за развитие на здравеопазването, когато има политически турбуленции

Няколко месеца след увеличението на клиничните с 25% се задава ново. Това стана ясно след среща на членовете на Надзорния съвет на НЗОК и БЛС. На нея присъстваха и представители от ръководството на здравното министерство.

БЛС и НЗОК  са на различни позиции относно използването на парите от здравните вноски, останали като излишък в бюджета на Касата. Лекарите настояват тези пари да не се връщат в държавния бюджет. От касата пък смятат, че е по-удачно да се дадат авансово на болниците за януари.

Лекарският съюз настоява стойностите на клиничните пътеки този път да бъдат увеличени с 18%, смята д-р Иван Маджаров, който е председател на съсловната организация. По думите му това увеличение трябва да бъде със задна дата - от първи септември и да е за всички клинични пътеки.

„Този бюджет е гласуван от НС и в него ясно е посочено какви средства са необходими за българското здравеопазване. Освен това в закона се казва, че здравноосигурителните вноски се събират всяка година и се харчат в същата година, при това само за здраве. Никой не е дал право на институциите да се договарят за преразпределянето им и заплащането на дейности, които ще бъдат извършени през следващата година“, обясни той пред БНР.

• БЛС настоява цените на клиничните пътеки да бъдат увеличени поне с 18% със задна дата

„Ако някой твърди, че няма кризисна ситуация, нека да го каже на лекарите и медицинските сестри, които протестират в болниците в цялата страна. Резервът се използва, ако възникне необходимост. Парите, обещани на работещите в болничната помощ, включваха изначално резерва. Не сме се отказали от искането значителна част от увеличението на клиничните пътеки да отиде за повишаване на заплатите на работещите в сектора“.

Още от 1 май, когато подписахме анекса с новите цени и обеми, се предвиждаше болниците да получават средно месечно по 250 милиона, ако сме изчислили правилно цените, обясни той в предаването „12+3“.

„Отчета на НЗОК от 1 май до 30 септември показва, че грешката при изчислението е била толкова голяма, че болниците са получавали 230, вместо 250 милиона. Това са 20 милиона по-малко. Няма как да се повишат заплатите навсякъде при такъв дефицит“.

Не всички болници са равни, напомни председателят на БЛС.

„Някои са по-търсени от пациентите. Те получават и по-голям дял от обществения ресурс. Държавата обаче трябва да помисли за регионалните болници, които са сами в своята област и да се вземе и други мерки, а не само пазарните. В частните болници пък се лекуват около 45% от българските граждани. Не си поставяме за цел да спасим някоя болница, а да осигурим здравеопазване на територията на цялата страна“.

Не може да се приеме дългосрочна визия за развитие на здравеопазването, когато има политически турбуленции, обясни д-р Маджаров.

„Взимат се временни и понякога популистки решения. Надявам се да бъде проявен политически разум, за да имаме правителство и парламент, който да гласува бюджет и на здравната каса, и на държавата“.

Необходимо е и да се регламентира от законодателството задължителното продължаващото медицинско обучение, смята той.

„Така ще се гарантира на българските граждани лечението им от подготвени лекари“.